ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2017, 17.10.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ХІ Административен състав

На седемнадесети октомври                  две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: Г.С.

Прокурор:  

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Енчев

Административно дело номер 1542 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

ЖАБОПОДАТЕЛЯТ А.В.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.с пълномощно от днес и адв. С.Г. c  пълномощно, находящо се на лист 5 по делото.

ОТВЕТНИКЪТ  Д.Т.– командир на отделение в сектор „***, редовно призован, се явява лично.

Явява се свидетелите К.Н.и А.П.– старши полицай в сектор „***, редовно призовани.

Свидетелите бяха изведени от съдебната зала.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА  ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА жалба от А.В.Г. против Заповед за задържане № 3388зз-209/11.06.2017 г. на полицай Д.Т., на длъжност ***, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР – лицето извършва непристойни действия на обществено място, изразяващи се в използване на нецензурни думи на висок глас и съпротива срещу орган на реда – престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, в изпълнение на която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на ЗЗ - ПЗГАПК.

АДВ. Г.: Поддържаме жалбата. Нямаме възражения по доклада. Водим допуснатия свидетел.

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Не съм съгласен с тяхната жалба, оспорвам я.

АДВ.Г.: Имам доказателствено искане. Представям и моля да приемете съдебномедицинско удостоверение за установяване обстоятелства по здравословния статус на лицето след неговото задържане. Същото е издадено същия ден непосредствено след неговото освобождаване от Пето РУ на МВР - Бургас.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА доказателствата, приложени към жалбата на А.В.Г., както и административната преписка по делото, представена с писмо вх № 6473/26.06.2017 г.

ПРИЕМА представеното съдебномедицинско удостоверение № 261/2017 год., издадено от д-р Ч..

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.

В залата са въведени допуснатите свидетели. Съдът пристъпва към установяване самоличността на свидетелите, както следва:

К.Н.- 25 години, образование висше, несемеен, неосъждан, с жалбоподателя практикуваме един и същи спорт – акробатично колоездене, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

А.П.- 44 години, образование средно специално, семеен, неосъждан, без специални отношения със жалбоподателя, колега на ответника, предупреден за наказателната отговорост по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

От залата бе изведен свидетелят П..

АДВ. Г.: Знаете ли защо сте тук и ако знаете да ни разкажете?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Тук съм във връзка със случката, която се случи до колкото си спомням месец юни тази година на скейт парк в Бургас между А.В.Г. и лицето А., което е служител на ГДБОП. А. арогантно нападна мои познати, които спортуваме заедно и им каза: „Махнете тези колела от алеята, защото пречат!. Няма от къде да мина.“ Алеята беше заета около 20%. Отговорът на А.Г. беше: „Няма проблеми, мой човек, само можеше да го кажеш по-нормално“, което беше причината за кавгата, за спора.

АДВ. Г.:  Той с униформа ли беше или цивилен?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Беше по къси гащи, джапанки и тениска.

АДВ. Г.:  Какво се случи след като дойде да Ви направи забележка?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Момчетата и момичетата, които стояха там, почнаха да местят велосипедите и скейтбордовете. Той възмутен от реакцията на А. се върна и започна да му се кара едва ли не, при което ми стана интересно и отидох до тях да чуя какво се случва.

АДВ. Г.: А. отправи ли в някакъв момент обидни думи?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не.

АДВ. Г.:  А обратното?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да, А. обиждаше всички с думите „наркомани, алкохолици, омръзнало ми е от вас всеки ден да ви гледам тука“, а ние бяхме за първи път на това място в живота си.

АДВ. Г.: Как разбрахте, че това лице е служител на ГДБОП?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Той си тръгна и се върна след 10 минути, като застана пред момчето А. и започна да му се пери, крещеше: „ГДБОП! Личната карта!“

АДВ. Г.:  Той сам ли беше?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Беше с момиче с куче. Вторият път момичето дойде малко по-късно, едва ли не го гонеше. Първоначално бяха заедно, след това се върна сам. Момичето дойде 1 минута след него. Не помня кучето дали беше с тях

АДВ. Г.: Униформени полицаи имаше ли, патрул?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не.

АДВ. Г.:  Патрул?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не.

АДВ. Г.: Защо възникна този скандал? Заради колелото ли?

СЪДЪТ КЪМ АДВ.Г.: Формулирайте въпроса си по друг начин!

АДВ. Г.:  Според Вас защо възникна конфликтът?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Нямам обяснение до ден днешен. В моите очи беше желание за показване на власт пред приятелката му. Тя не един два пъти го молеше да си тръгнат с тези думи: „Тези момчета казват истината, никога не съм ги виждала преди. Остави ги! Остави ги!“

АДВ. Г.:  Инцидент със служебна карта имало ли е?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: В един момент от ситуацията - лутаницата, той започна да крещи, че му е скъсана връзката. Крешеше: „скъса ми картата“, но странното беше, че А. беше доста далеч от него в този момент. Около него бяха случайни хора, които бяха с децата си, случайни свидетели, посетители на парка.

АДВ. Г.: Стана ли този инцидент известен в социалните мрежи, публичните пространства?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Беше споделен видео клип, с много негативно мнение относно ситуацията, че е недопустима, както и за мен беше абсурдно това, което видях.

АДВ. Г.: В кой момент стана самото задържане? От кого стана? Какво се случи после?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: След като А. показа картата и абстрактно се легитимира, почнаха да си говорят едва ли не А.. Искаше да го успокои и да приключи всичко, но той продължваше да се държи арогантно и нагло и да ни заплашва: „Ей сега ще видите какво ще ви се случи!“. Малко след това дойде патрул и в този момент видях надежда. Но лицето А. отиде преди нас да говори с полицаите и едва ли не посочи А. и те отидоха при него и му казаха: „Хайде с нас в патрулната кола!“. След това А. посочи и мен и полицаите все едно бяха като роби, слуги на него, и просто дойдоха и ми казаха леко грубо: „Дай си личната карта!“. Отидох и им я предоставих. В този момент с потупване по гърба ми казаха: „Хайде и ти тогава в колата и в районното!“. Зададох един въпрос: „На какво основание?“. А. и той задаваше този въпрос – от алеята в скейтпарка до патрулната кола. Около 40 пъти успяхме да зададем въпроса. Когато ми разпоредиха да се кача в автомобила, аз се качих. Това се случи след като А. беше нападнат. В момента пред автомобила той каза, че ще се качи, но ако му се каже защо. Той се опря с тяло, за да не влезе в автомобила и в този момент трето лице, което не бях виждал до сега - цивилно лице - му се нахвърли по гръб и го повали на земята пред патрулния автомобил. В този момент се включи полицаят, който беше до Г. и лицето А.. Тримата стояха върху него и го удряха, биеха го буквално. И му казваха: „Изправи се!“, а той задаваше въпросът: „Как?“  Протече около 15 минути това нещо. Аз стоях до патрула през това време, заедно с полицай Т., който е в залата. Виждайки, че случаен човек бива бит от двама цивилни и един полицай, зададох въпроса: „Това ли ни е държавата? Вие ли ни пазите?“. Започнах да крещя, но без успех. Имаше твърде много еуфория. Нямаше какво да направя. Не исках аз да съм следващия повален на земята и пребит.

АДВ.Г.: Точно в кой момент служителят на ГДБОП се легитимира пред Вас?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Kогато дойде да се саморазправя за проблема с колелата.

АДВ.Г.: Как точно реагирахте като видяхте патрула?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Ние се надявахме да получим подкрепа и помощ в тяхно лице.

АДВ.Г.: Имате ли представа кой е сигнализирал на патрула?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не.

АДВ.Г.: Можете ли да опишеше А. точно как беше задържан? Беше ли използвана сила и помощни средства?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Понатупаха го мъжката. Те бяха върху него, той лежеше по корем на земята, ръцете бяха зад гърба и въпреки това те можеха да му сложат белезници, но продълажваха боричкането и в един момент А. каза: „Хайде слагайте му белезниците!“. Тогава започна: „Дай ръцете!“, а те му ги държаха. Беше много абсурдна цялата сидуация. Каза му: „Изправи се!“, а той запита как да се изправи, след като са върху него.

АДВ. Г.: Кой осъществи фактическото задържане? Можете ли да кажете?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Срещу него тръгна третото лице, което се появи от автомобил черно BМW, спряло зад патрулката.

АДВ. Г.: А. съпротивляваше ли се?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Ако пред автомобила се опреш с ръце и това е съпротивляване - съпротивляваше се. Ако се подпираш на автомобила и това се приема за съпротива - съпротивлявал се е. Предполагам, щяхме да направим каквото кажат, само ако бяха дали адекватно причина за това задържание.

АДВ. Г.: Между полицаите и А. словесен конфликт имаше ли? Обиди?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Може би след като го понабиха, но аз вече бях във еуфория.

АДВ. Г.:  Ако сте чули и си спомняте?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Когато го качваха в автомобила той казваше: „Откопчей ми белезниците! Ще му счупиш ръката“.  Полицаят му каза: „Млъкни! Дойде ми до гуша!“. Това стана когато А. се качи в автомобила - полицаят му хвана главата и му я разби в облегалката.

АДВ. Г.: Инцидентът е бил юни. До днес търсилили са Ви от РУ или органите на реда?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не. Бях потърсен за граждански иск от гражданин от Варна, видял видеоклипа.

АДВ.Г.: А. при задържането викал ли е за помощ? Видял ли сте някой да е снимал ситуацията?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Доста хора снимаха.

АДВ.Г.: За легитимацията на А. - той чрез лична карта легитимирал ли се е? Дал ли я е на полицаите?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Личната му карта на А. беше в лицето А.. В момента, когато му скочи и му каза: „ГДБОП“, А. му даде личната карта.

АДВ.Г.: Полицаите от патрула легитимираха ли се пред Вас с карти, знаци?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Ситуатия е малко комична. Когато се сблъскаха с А., А. им каза: „Вие не трябва ли първо да се представите и тогава са искате разни неща от мен?!“, което значи, че на момента не са се представили. След това се представи полицейският служител.Униформеният след молба на А. се представи.

АДВ.Г.: Нямам провече въпроси към свидетеля Н..

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Г. беше ли упоребил алкохол преди инцидента?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Нямам представа. После в РУсе показа, че е употребил. За мен беше видимо трезв и адекватен, защото не си представям употребил алкохол да скача по 2-3-4 метра с колело. И аз не бях употребил алкохол. След конфликта А. спря да кара колело - това ми направи впечатление. Аз продължих за да се абстрахирам от ситуацията.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Когато описахте съприкосновението на пристигналите полицейски служители с А.Г., Вие използвахте израза „лутаница“. Какво точно имахте предвид?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Всики хора на скейтпарка сочеха лицето А.  и казваха: „Той направи проблема, създаде конфликта, момчетата не са виновни.“  - майки, дядовци, баби, деца.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Когато А. се развика, че му е скъсана картата, Г. на какво разстояние беше от него?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Поне на 5 метра.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Други лица между А. и Г. имаше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не мога да отговаря, но имаше много хора навсякъде.

ОТВЕТНИКЪТ Т. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: След като дойдохме на площадката и когато колегата Ангелов, който познавате като А. – цивилният, видяхте ли в ръката му, че картата му е скъсана?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.:  Не.

ОТВЕТНИКЪТ Т. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Където вие седяхте, имаше ли опъната черга с алкохол?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не, само багажите ни бяха и момчетата ни стояха там.

ОТВЕТНИКЪТ Т. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Бутилки от бира имаше ли, които бяха отпити?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не мога да отговаря на този въпрос. Мога да кажа за моите лични вещи.

ОТВЕТНИКЪТ Т. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Когато колегата обясняваше за случая, А. прекъсваше ли го през това време?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не мога да отговаря на този въпрос.

ОТВЕТНИКЪТ Т. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Н.: Държеше ли се арогантно и агресивно?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА Т.: Задавайте въпроси относно личните възприятия на свидетеля Н.! Това как Вие сте възприел жалбоподателя, най-вероятно не съвпада с неговите възприятия. Задавайте въпроси за дейстивя, думи и поведение, а не какво е поведението според Вашата оценъчна система!

ОТВЕТНИКЪТ Т.: По време на задържането той отправяше ли обиди и заплахи към полицатите?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Категорично заплахи – не. В един момент в ситуацията на боричкането, ако думите „“изроди, пуснете ме!“, са обиди- значи е отправил обиди.

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Вие видяхте ли всичко, което се случи по време на задържане от мястото, където сте?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да. Аз бях до задна дясна врата на полицейския автомобил, а Г. беше пред автомобила, легнал повален. До преди това той беше от лява страна на полицейския автомобил. Цивилното лице го отнесе като „влак“. Цивилният му се нахвърли откъм гърба и го повали пред автомобила. От позицията, от която бях, имах пряка видимост към тялото на А..

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля Н..

АДВ. Г.: Имам един допълнителен въпрос - отново да уточним обидите, ако е имало такива - преди или след задържането бяха отправени?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: След задържането.

АДВ. Г.: Белезниците бяха ли му сложени?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да.

АДВ. Г.: Преди да му сложат белезниците, той обиждаше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Н.: От момента, когато беше повален, почна да обижда, когато са му сложени точно белезниците ми се е размило в паметта.

 

В залата беше въведен вторият свидетел П..

АДВ. Г.: Знаете ли защо сте тук и ако знаете да ни разкажете за случая?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: За обжалването на заповедта за задържането на А.Г., съставена от колегата Д. Т.. За случая мога да кажа следното: около 19,10 часа бяхме получили сигнал за възникнал скандал на скейтборд площадката до РУМ „Велека“ между колега от ГДБОП и други лица. Като пристигнахме, пристигна  А., който ни обясни, че като е преминавал през алеята до площадката, е имало компания от 4-5 човека, които са си поставили колелата на пешеходната алея и не е било възможно да се преминава. Той е направил забележка на лицата да си преместят колелата, следствие на което са му отговорили: „Гледай си работата! Изчезвай от тука! Ти ли ще ни кажеш какво да правим?“. Колегата е извадил картата и се е легитимирал и пак им е казал да си дръпнат колелата, като групата да му отговорили да си гледа работата. Същите са го наобиколили и са започнали да го бутат.  А. ми посочи А.Г. и К. Н. като две от лицата, които са били най-агресивни към него, като А.Г. се е опитал да му дръпне служебната карта, следствие на което му се е скъсал червения конец, с който е закрепена. Докато говореше това, бяхме на разстояние от компанията. Те се развикаха: „Какво ще ни направят сега полицаите като дойдат?“. Приближихме се и се легитимирахме, поискахме личните карти и установихме, че са К. Н. и А.Г.. Като ги питахме точно какво е станало, двамата почнаха да говорят един през друг: „Как може да му вярвате на тоя? Какъв полицай е той? Какво значи, че ми е показал някаква си карта?!“. Около компанията имаше на земята бутилки от бира, казаха че са техни. А. беше видимо употребил алкохол, миришеше на алкохол. Обяснихме, че не могат да употребяват алкохол на спортна площадка, а А. отговори: „Аз откъде да знам, че не мога да пия тука? Къде да пия?“. Междувременно продължаваха да обиждат колегата А.. Наричаше го „Смешник, сега какво ще стане? Ще видиш сега!“. В началото репликите бяха насочени само към полицай А.. Т. му разпореди да не вика на висок тон и да спре да обижда колегата А.. А. за момент спря, но после пак започна по същия начин. В един момент се отделечи от нас. Отиде където бяха бирите, отвори една бутилка и я поднете към устата си да пие, в следствие на което му разпоредих да остави бутилката и да спре употребата на алкохол, тъй като имаше още хора около нас. С колегата Т. извикахме лицата, за да се отдалечим от останалата група. Служебният ни автомобил беше върху платното за движение. А. и К. тръгнаха с нас, но докато вървяхме към служебния автомобил, с нас тръгна и А.. По пътя към автомобила продължиха репликите: „Какъв полицай може да си ти, смешник такъв?“, за което колегата втори път му направи забележка, че ако не преустанови обидното си поведение - ще бъде задържан. И вече когато отидохме до автомобила А. продължаваше да обижда А.. Докато се придвижва до автомобила, Г. не беше с белезници и вървеше до нас. Като отидохме до автомобила обидите продължиха: „...и сега какво направи, палячо такъв? Хайде да те видя какво ще ми направят тези полицаи?“. Обидите бяха насочени в повечето случаи към А.. След като му разпореди да влезе в служебния автомобил, че ще бъде задържан, А. се дръпна назад и започна да вика: „Гледайте си работата, мухльовци такива! Никъде няма да идвам с вас!“, като тръгна да се отдалечава от служебния автомобил. В момента, когато бяхме до служебния автомобил, до нас беше дошъл и друг колега цивилен - Д. К., който след като А. се дръпна в страни и каза: „Няма да идвам, боклуци такива!“, колегата К. му се легитимира и каза да изпълни разпореждането, дадено от Т.. А. каза: „Гледайте си работата!  Никъде няма да идвам!“, като тръгна да се отдалечава от служебния автомобил. Двамата с К. пресрещнахме А. в опита си да му поставим белезници, А. оказа яросна съпротива – блъскаше се в нас, не си даваше ръцете да му поставим белезници, непрекъснато викаше: „Изроди, боклуци, ще видите каво ще ви се случи!“. Поставихме белезниците, вкарахме го в автомобила и го заведохме в РУ, където беше задържан. Преди да бъде въведен в автомобила, А. беше повален на земята. Двамата с К. го повалихме на земята, тъй като нямаше друг начин да му поставим белезниците. Тялото му беше по корем повалено. Опитахме се да му извием ръцете, за да ги приведем в положение да му поставим белезниците. Имаше съпротива, не си даваше ръцете, дърпаше си постоянно ръцете, наложи се да употребим сила. Казахме му: „Дай си ръцете отзаде, не се дърпай!“. Докато Г. беше на земята и се опитвахме да му поставим белезниците - бяхме пред служебния автомобил. К. нямам спомен къде се е намирал. Опитите ни да поставим белезниците бяха 2-3 до 4 минути, предполагам. А., доколкото помня, беше около нас, също викаше на А. да си даде ръцете, да не се дърпа. Познавам А. като А.. По принцип не го познавам. Разбрах, че работи в друга дирекция. След като поставихме белезници на Г. - държах го за ръката. След като поставихме белезниците, започна да изпълнява доброволно разпорежданията и доброволно се качи в автомобила. Качихме го от задна лява врата на автомобила. Когато качихме Г., К. беше вече вътре в автомобила. След като влезе в автомобила, Г. продължаваше да вика: „Боклуци, ще ви съдя, ще ви съсипя!“, като енергично се клатеше напред назад и няколко пъти си блъскаше главата в предната шофьорската седалка. Почна да вика силно „...ааа...“. Не е правил опити да излиза от автомобила. Спрямо тялото ръцете на Г., когато беше в автомобила - ръцете му бяха зад гърба през цялото време. Никой не е правил опити да превежда ръцете му в друго положение. Попитах го дали му стискат белезниците. Отговори“ „Да“, едната му се е забила в ръката. Казах му да се наведе напред, да се опитам да я отпусна. Той се наведе, след това рязко се изправи назад, и аз преустанових опита да му разхлабя белезниците и се качих в автомобила, и потеглихме към районното. По пътя към районното Г.  влезе в словесен контакт с нас- с мен и с колегата. Викаше: „Нямате право! Какви сте вие? Защо ме задържате?“.

АДВ. Г.: Моля да предявите на свидетеля докладна записка на стр.21 от административната преписка, същият да заяви автентичността на подписа, както и датата!

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ П.: Съдът предявява на свидетеля П. документ, съдържащ се на лист 21 от делото, озаглавен „Докладна записка“. Свидетелят се запознава с документа.

СВИДЕТЕЛЯТ П. КЪМ СЪДА: Аз съм писал тази докладна записка, подписът е мой.

АДВ. Г.: В изготвената от Вас докладна записка заявихте ли тези факти и обстоятелства, които днес посочихме?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Може и да не съм описал абсолютно всичко, но по-голямата част съм написал. Докладната записка беше изготвена след като се прибрахме в районното управление.

АДВ. Г.: Разбархте ли кое е подал сигнала за патрула да се отзоват на мястото на инцидента?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: А., доколкото разбарх.

АДВ. Г.: Когато пристигнахте на място А. цивилен ли беше?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: С цивилни дрехи.

АДВ. Г.:  В какви отношение сте с А.?

СЪДЪТ КЪМ АДВ. Г.: Свидетелят вече отговори на този въпрос при удостоверяване на индентификационните му данни и отговори на връзката му със свидетеля А., като отговори, че го е видял за първи път в деня на инцидента.

АДВ. Г.: По време на разпита казахте, че Г. не е изпълнил разпорежданията. В този смисъл защо е било задържането на Г.? Какво го наложи?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Заради обидите, които отправяше и в последствие след като му беше разпоредено, че е задържан - заради поведението си спрямо нас.

АДВ.Г.:  Как точно установихте самоличността на Г.?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: След като се приближихме към групичката, поискахме личните карти на К. Н. и А.Г.. Колегата ни посочи, че те са били най-агресивни спрямо него. Предоставиха ни личните си карти.

АДВ.Г.: Какво се случи с личната карта след като установихте самоличността на Г.?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: След като установихме техните самоличности, им върнахме личните карти.

АДВ.Г.:  А Вие лрегитиимирахте ли се?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Представих се като старши полицай П..

АДВ.Г.: Представихте ли служебна карта, значка, нагръден знак?

СВИДЕТЕЛЯТ П.:  Не.

АДВ.Г.: Къде точно се извърши фактическото задържане?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: На платното за движение до служебния автомобил.

АДВ.Г.: Казахте, че Г. Ви е обиждал от самото начало. Колко е разстоянието от мястото на ситуацията до мястото, където е бил разположен автомобилът?

СВИДЕТЕЛЯТ П.:  Приблизително 20-25 метра.

АДВ.Г.: Защо не задържахте Г. още в началния момент на Вашето приближаване?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Искахме да се убедим каква е обстановката и какво точно се е случило. Първо трябва да разберем за какво става въпрос, след което вече колегата Т. разпореди на лицата да дойдат с нас до служебния автомобил, за да се отделим от цялата група, които са карали велосипеди. Бяха 4-5 лица.

АДВ.Г.: А. през цялото време ли Ви придружаваше?

СВИДЕТЕЛЯТ П.:  Да.

 АДВ.Г.: Нямаме повече въпроси.

 

Предвид липсата на повече въпроси СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ РАЗПИТА на свидетелите.

 

АДВ. Г.: Имам искане - моля да допуснете въпрос за фактическото установяване. Имам въпрос на основание чл. 186 във връзка с чл. 144 от НК по отношение на издадената заповед за задържане - спрямо кое лице са насочени действията, осъщестявали състава на чл. 326 от НК?

Спрямо кое лице са били насочени действията на жалбоподателя, които са квалифицирани по чл. 325, ал.2, във връзка с ал.3?

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Не разбирам въпроса.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА Т.: В качеството си на издател на заповедта за задържане, сте посочил, че Г. е извършвал непристойни действия – използвал е нецензурни думи, като се е съпротивлявал срещу орган на реда. Можете ли да кажете според Вас кой е този орган?

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Имам предвид нас с колегата П. и колегата Ангелов, който всъщност е известен като А.. По радиостанцията, когато ни предодаха сигнала, от дежурната ни го представиха като А..

 

АДВ.Г.:Да се приключи събирането на доказателствата.

АДВ.Г.: Да се приключи събирането на доказателствата.

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическата страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателството.

ДАВА ХОД на устните състезания.

АДВ. Г.: Моля да отмените обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна на основанията, както е изложено в жалбата, така и по последните съображения и доводи. Считам, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че административният орган не е имал фактически и правно основание за издаване на оспорения административен акт, като на първо място считам, че изобщо в обжалваната заповед липсват мотиви. Доверителят ми е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно данни за извършено престъпление, като в заповедта е възпроизведен текстът на чл.325, ал.2 от НК, без да е посочен срещу кой орган на властта, изпълняващ задължение по опазнавне на обществения ред, каквото обстоятелство се потвърди и посредством отговора на ответната страна по реда на чл. 176 от ГПК. На първо място макар и да сме в производство на административен процес, на всички нас е известно, че за да е налице състав на обективна страна на чл. 325 от НК, то трябва да е насочен не само срещу определено лице, а това лице следва да има и специално длъжностно качество. Видно от свидетелските показания, действителният конфликт не е бил между орган на властта, а между жалбоподателя и А., който към онзи момент не е действал при и по повод на изпълнение на служебни задължения. Видно от докладната записка, изготвена от полицейския служител А.П., разпитан и в днешното съдебно заседание, същият е възприел разказаното му от А.. Едва в днешното съдебно заседание заяввяа, че е чул конкретни обиди, за каквито няма данни да е заявил непосредствено след самия инцидент. Мисля, и  ще моля съдебния състав да кредитира изцяло показанията на К. Н., тъй като той е единственият обективен набюдател на инцидента и ще цитирам решение №50027/2008 г. и 50781096 по делото П.П.срещу България на Европейския съд по правата на човека, относно фактическите основания за задържането на което и да е лице, тъй като съм съгласна, че за предпоставките по чл.72, ал.1 от ЗМВР е достатъчно да има данни, а не доказателства, че дадено лице е извършило престъпление, но за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършител на престъпление. Един такъв обективен наблюдател е свидетелят Н..

Моля за срок за писмени бележки.

АДВ.Г.: Поддържам изцяло казаното от адв. Г.. Поддържам така депозираната от нас жалба по посочените съображения. Моля да отмените постановената заповед. Моля за срок за писмени бележки.

ОТВЕТНИКЪТ Т.: Заповедта е законосъобразна. Свидетелят Н. е негов приятел, потвърди го на мястото на инцидента и в момента по случая той е меко казано в близки отношения с жалбоподателя. Моля жалбата да се отхвърли.

РЕПЛИКА НА АДВ. Г.: С оглед изявлението на страната, искам да заява, че твърденията за близки отношения не кореспондират с данните по делото.

ДУПЛИКА НА ОТВЕТНИКА Т.: Доколкото ми е известно има образувано досъдебно производство.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съответния съдебен акт в законоустановения срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  13:45 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        СЪДИЯ: