О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1369                 от  18.06.2018г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1541 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д.М.П. ЕГН ********** *** против Решение № 1012-02-60#1/30.05.2018 год. на Директор на ТП на НОИ Бургас, с което е отменено Разпореждане № 2113-02-542#1 от 20.04.2018 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас. В жалбата е заявено, че неоснователно е отказано признаване на осигурителен стаж от допълнителни трудови договори с „Лазурит“ ООД, удостоверен с УП-3 № 4/12.09.2012 год. – 1 год., 3м. и 16 дни и с „Андезит ЗД“ АД, удостоверен с УП-3 № 3/12.08.2014 год. и № 4/12.08.2014 год. – 1 год., 8м. и 27 дни. Формулирано е искане, осигурителния стаж от допълнителните трудови договори да бъде зачетен и заявлението за пенсиониране по чл. 68а от КСО да бъде преразгледано.

След като прецени твърденията, заявени в жалбата и приложените към административната преписка материали, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх. № 2113-02-542/22.03.2018 год. Д.М.П. е сезирала Директора на ТП на НОИ Бургас с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО. Към заявлението са били приложени две трудови книжки и 10 броя удостоверения образец УП-3. С Разпореждане № 2113-02-542#1 от 20.04.2018 год., ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.М.П.. В мотивите на така постановения акт е прието, че на основание чл. 104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат в ІІІ категория труд е 33г., 08м. и 06 дни.

Недоволна от постановеното решение, с жалба вх. № 1012-02-06/03.05.2018 год., П. е оспорила същото пред Директор на ТП на НОИ, като е развила доводи за неправилно изчислен осигурителен стаж, като не е отчетен този от ІІ категория, а също не са взети предвид и допълнителните трудови правоотношения с „Лазурит“ ООД, удостоверени с УП-3 № 4/12.09.2012 год. – 1 год., 3м. и 16 дни и с „Андезит ЗД“ АД, удостоверени с УП-3 № 3/12.08.2014 год. и № 4/12.08.2014 год. – 1 год., 8м. и 27 дни. По повод така подадената жалба, с Решение № 1012-02-60#1/30.05.2018 год., Директора на ТП на НОИ Бургас е отменил Разпореждане № 2113-02-542#1 от 20.04.2018 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас и е върнал преписката за произнасяне по искането на Д.П.. В мотивите на това решение е прието, че при описване и зачитане на осигурителния стаж, за времето от 24.09.1979 год. до 21.03.1980 год. изписаната длъжност в трудовата книжка не е разчетена правилно и стажът е зачетен за трета, вместо за втора категория. В решението е прието, че второто възражение – за двата допълнителни договора е неоснователно.

С настоящата жалба, Д.П. оспорва Решение № 1012-02-60#1/ 30.05.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, като е формулирала искане осигурителния стаж от допълнителните трудови договори да бъде зачетен и заявлението за пенсиониране по чл. 68а от КСО да бъде преразгледано.

При така установените факти и обстоятелства, настоящия съдебен състав намира следното:

Абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда е наличието на интерес от обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Интересът трябва да е правен, т.е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.

В разглежданата хипотеза, по отношение на жалбоподателя Д.М.П., такъв интерес не е налице. В случая, след оспорване по административен ред, горестоящия административен орган е уважил искането на П. и е отменил Разпореждане № 2113-02-542#1 от 20.04.2018 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас, като е разпоредил преписката да бъде върната за произнасяне по подаденото заявление. В този смисъл, за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на отменителното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, независимо от обстоятелствата, че в мотивите на това отменително решение част от възраженията на жалбоподателката не са били уважени. След постановяване на ново разпореждане на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас и при несъгласие с постановеното в него, за П. съществува процесуалната възможност отново да оспори същото пред Директора на ТП на НОИ Бургас. 

По изложените съображения съдът намира, че за Д.П. липсва пряк и непосредствен интерес от оспорване на Решение № 1012-02-60#1/30.05.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което жалбата й следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.П. ЕГН ********** *** против Решение № 1012-02-60#1/ 30.05.2018 год. на Директор на ТП на НОИ Бургас, с което е отменено Разпореждане № 2113-02-542#1 от 20.04.2018 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1541/2018г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: