О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1684               Година 20.08.2015            град Бургас

 

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на двадесети август две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

 

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева частно административно дело номер 1541 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.121, ал.5, във връзка с ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искане на Публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас за продължаване срока на наложени обезпечителни мерки с постановление № ИТ-00-5318/04.05.2015г., по повод извършвана ревизия на „КМК Билд“ ЕООД, гр.Айтос, ж.к.“Братя Миладинови“ № 10, ет.1, ап.1 с ЕИК по БУЛСТАТ: 201291767, до приключване на производството по адм.дело № 2276/2014г. по описа на Административен съд Бургас. Към искането са приложени копия на искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000215001640-039-001/30.04.2015г., с приложени към него справки от 1 до 5, свидетелство за регистрация на МПС, декларация за ликвидни и изискуеми задължения към кредитори/доставчици, постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-5318/04.05.2015г., уведомително писмо изх.№ 351-324/2015г. на директор на дирекция „Контрол“, заповед за възлагане на ревизия № Р-02000215001640/13.03.2015г., заповед № Р-02000215001640-023-001/05.05.2015г. за спиране на производството по извършване на ревизия и съдебно удостоверение.

Съгласно чл.121, ал.4 от ДОПК, когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице. Според чл.121, ал.5 от ДОПК, съдът проверява наличието на условията по ал.1 за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията по ал. 3 и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Ако уважи искането, съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на ревизионното производство.

В случая с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-5318/04.05.2015г. е наложен запор на налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържание на касети, както и суми предоставени на доверително управление, находящи се във всички търговски банки, находящи се на територията на Република България.

Искането за продължаване срока на наложените обезпечителни мерки  е направено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, в предвидената от закона форма, но е неоснователно.

Искането не е мотивирано, доколкото в него не са изложени никакви твърдения за наличието на обстоятелства по чл.121, ал.1 от ДОПК, а именно не се твърди и от представените доказателства не се установява, че налагането на обезпечителните мерки има за цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Действително представени са попълнени от името на дружеството справки за неговото имущество, вземания и задължения, но от същите не би могло да се направи обоснования извод, че са налице посочените от законодателя предпоставки.

Мотивите не биха могли да бъдат изведени и от административната преписка, доколкото в представените искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки също не са изложени такива.

В искането за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ е посочено че налаганото на ПОМ е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, в следствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията, тоест възпроизведена е нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Като мотиви е посочено, че при ревизията са установени сделки с рискови доставчици /дерегистрирани по ЗДДС, с неплатени задължения/ и е посочено, че дружеството притежава активи съгласно представените справки от №1 до № 5 и има задължения към кредитори/доставчици и трети лица, съгласно представената декларация за ликвидни и изискуеми задължения. Така посочените основания не обосновават извода за наличието на обстоятелства по чл.121, ал.1 от ДОПК, тъй като не се установява какво отношение имат установените сделки с „рискови доставчици“, към събирането на публичните задълженията на дружеството, още повече, че се твърди, че тези доставчици са дерегистрирани по ЗДДС, а ревизията възложена на „КМК Билд“ ЕООД е относно установяване на задължения за корпоративен данък. 

В постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки освен предполагаемия размер на публичното вземане са възпроизведени текстовете на чл.121 ал.1 и чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и т.7 от ДОПК, като също не са изложени фактически обстоятелства въз основа на които да може да се направи обоснования извод за наличието на условията по чл.121, ал.1 от ДОПК.

На второ място, следва да се има в предвид, че съгласно чл.121, ал.3 от ДОПК, „Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.“. В случая не се установява изпълнението на посочените изисквания, доколкото с постановлението за налагане на ПОМ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки във всички търговски банки, без това да е сторено до очаквания размер на задълженията за довнасяне. По този начин безспорно се затруднява дейността на лице, тъй като наложеното обезпечение касае всички суми по банковите сметки, и дружеството не би могло да разполага с тях, дори и тези суми да са в пъти повече от очаквания размер на задълженията.

На следващо място следва да се има в предвид и че в случая искането е за продължаване на срока на наложените обезпечителни мерки до приключване на производството по адм.дело № 2276/2014г. по описа на Административен съд Бургас, но липсват мотиви как е определен този срок. Действително в заповед № Р-02000215001640-023-001/05.05.2015г. за спиране на производството по извършване на ревизия е цитирано това съдебно дело, но не е определено до кога се спира ревизионното производство. След като липсва срок за спиране на производството, искането за удължаване срока на ПОМ до приключване на съдебното производство, не би могло да постигне и търсената с него цел, тъй като след като приключи съдебното производство, за което се твърди, че „има отношение към ревизирания период по ЗКПО“, ревизионното производство следва да бъде възобновено и евентуално да приключи с издаване на ревизионен акт, като през този последващ период от време ПОМ няма да има действие. Също така, след като преценката относно наличието на основания за установяване на задължения по ЗКПО на дружеството, зависи от съдържанието на съдебното решение постановено по цитираното административно дело, то твърденията за очакван размер на задълженията за довнасяния, към настоящия момент са необосновани.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че законодателя е предвидил налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионното производство да се извършва за един кратък период от време – до приключване на ревизионното производство, който съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК е до три месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизията, като съгласно ал.2 може да бъде удължен с още два месеца и съгласно ал.4 по изключение – при особена фактическа сложност наличието до общо не повече от три години. Обезпечителната мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от целта на закона. А целта на тези мерки е не да затруднят дейността на дружеството или да я направят невъзможна, а да се съхрани имуществото на задълженото лице с цел запазване интересите на публичния взискател. В  компетентността на органа е да прецени какъв вид обезпечение да наложи така, че интересите на фиска да бъдат защитени в най - голяма степен, но едновременно с това е длъжен да  бъде добросъвестен при упражняване процесуалните си права, съгласно добрите нрави / чл. 6 от ДОПК/. В случая ревизионното производство е спряно, но към настоящия момент за неизвестен период от време, през който период дейността на дружеството е ограничена. Тази неопределеност във времето противоречи на целта на предварителните обезпечителни мерки, които са кратковременни и при всички случаи с определена продължителност.

По изложените съображения и на основание чл.121, ал.5 от ДОПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканото за продължаване действието на обезпечителните мерки, наложени с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ ИТ-00-5318/04.05.2015г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция Бургас на Национална агенция по приходите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: