м

РЕШЕНИЕ № 305

 

25.02.2016 г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:      1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                          2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  153 по    описа    за   2016  година.

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Техномаркет България“ АД, ЕИК *** против решение № 1783/16.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 4454/2015г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № К-36916/01.09.2015 година на Главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството за нарушение на чл. 114, ал. 3 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 222а, вр. чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди,  че решението на Районен съд – Бургас е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения, за което излага подробни съображения. Наведени са доводи, че реално няма извършени три рекламации, приключили с извършване на ремонт. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение, като отмени и НП.

Ответникът – Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд –Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение № 1783/16.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 4454/2015г., е потвърдил наказателно постановление № К-36916/01.09.2015 година на Главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството за нарушение на чл. 114, ал. 3 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 222а, вр. чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място съдебният състав е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като е приел че не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

С процесното наказателно постановление „Техномаркет България“ АД е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да удовлетвори потребителя, като развали договора за продажба и възстанови на  клиента заплатената сума след четири предявени рекламации – чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № К-036916/20.03.2015 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Правилни са изводите на въззивния съд, че в производството по съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи тяхната незаконосъобразност. Както АУАН, така и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на  чл.114, ал.3 ЗЗП, като разминаване между фактическо и правно основание няма, посочена е и дата на нарушението, а именно 14.03.2015год.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото РС - Бургас е приел, че касатора е осъществил състава на адм.нарушение по чл.114, ал.3 ЗЗП. В конкретния случай по повод на закупен лаптоп НР, от потребителя Г.Г.  са направени четири рекламации. Същите са били приети от търговеца, като и четирите от тях е удовлетворил чрез извършване на ремонт на закупения лаптоп. Потребителят Г. обаче не е бил удовлетворен от решаването на трите по ред рекламации по чл.113 от ЗЗП, поради което с последната предявена рекламация /13.02.2015г./ е поискал и връщане на заплатената сума. От потребителя е подадена и жалба до КЗП, която е извършила проверка на обекта на дружеството и е установено, че дружеството не е удовлетворило искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че касатора е извършил  вмененото му с акта и НП нарушение по чл.114, ал.3 ЗЗП, изразяващо се в неизпълнение на задължението за удовлетворяване искането за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от потребителя сума, след като търговецът е удовлетворил три рекламации  на потребителя /от предявените четири/, чрез извършване на ремонт на една и съща стока, а именно на лаптоп „HP 15-DO53-L71EA Notebo в рамките на срока на гаранциятаПриложимата законова норма дава възможност след продължаващо несъответствие, както е в случая, т.е. след три рекламации да се развали договора за продажба.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая няма приети три рекламации, тъй като по две от тях не е извършван ремонт и същите са неоснователни. Видно от приложените споразумителни протоколи, всички рекламации са приети за основателни и завършили с извършен ремонт. Следва да се подчертае, че проявените през определен период от време дефекти /касаещи софтуера, тъчпада, процесора, wi-fi/ са твърде сходни, т.е. очевидно същите не са били отстранени при сервизирането на устройството. Ето защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът не е следвало да връща на клиента неизправен лаптоп.

Правилно административно наказващият орган е приложил и санкционната норма на чл.222а от ЗЗП, тъй като именно там е предвидена санкция за юридическо лице,  допуснало нарушение на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Правилно и законосъобразно е определено и административното наказание ”имуществена санкция” в размер на 500 лева, същата е съобразена и с изискванията на чл.27 ЗАНН. Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че случаят не е маловажен, поради което не  следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.             

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Бургаския районен съд е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1783/16.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 4454/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.                                

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: