Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 932                       Година 22.05.2015             Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 153 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЗКПУ ”Обединение“, гр.Камено, ул. „Неделчо Камбов“ №3 с ЕИК 812107637, представлявано от председателя Н. Г. П. срещу ревизионен акт № Р-02-1400958-091-01/05.11.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № 371/22.12.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и моли да бъде отменен. В съдебно заседание, поддържа жалбата и моли да бъде отменен ревизионния акт и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1400958/20.05.2014г. (л.110 от делото), издадена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на ЗКПУ ”Обединение“, гр.Камено, относно задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2009г. - 31.12.2010г., със срок на извършване до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-294/07.05.2014г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас (л.36 от делото), в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 28.05.2014г.

Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02-1400958-020-02/28.07.2014г. (л.109 от делото) е удължен срока за извършване на ревизията до 28.08.2014г. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 04.08.2014г.,

С ревизионен доклад № Р-02-1400958-092-01/09.09.2014г. (л.64-86 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от екип от ревизори, е направено предложение да бъдат установени на ЗКПУ ”Обединение“ размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 09.09.2014г. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 10.09.2014г. и срещу него са постъпили писмени възражения с вх.№ ИТ-00-13281/03.10.2014г. (л.49-50 от делото).

С ревизионен акт № Р-02-1400958-091-01/05.11.2014г. (л.43-48 от делото) издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 05.11.2014г.. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 06.11.2014г. и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 04-О-Ж-336/26.11.2014г. (л.41-42 от делото), подадена в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК.

С решение № 371/22.12.2014г. (л.26-29 от делото) на директора на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика ” Бургас при ЦУ на НАП е потвърден ревизионният акт, в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък за 2009г. в размер на главницата 29 554,16лв. и лихви в размер на 13 952,03лв. Решението е връчено на 29.12.2014г. и с жалба вх.№ 04-О-Ж-336#1/12.01.2015г., ревизионният акт е обжалван по съдебен ред.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и материалноправните разпоредби на закона.

На жалбоподателя са установени задължения за корпоративен данък за 2009г., в размер на главницата 29 554,16 лева и лихва 13 952,03 лева.

За да определи тези задължения органа по приходите е приел, че за финансовата 2009г. от ревизираното лице е подадена годишна данъчна декларация с вх.№0200007657/25.03.2010г. със счетоводна печалба в размер на 310 182,65 лева и формирана данъчна печалба в размер на 492 569,64 лева, деклариран корпоративен данък – 49 256,94 лева, преотстъпен корпоративен данък – 29 554,16 лева, КД след преотстъпването – 19 702,78 лева, направени авансови вноски – 8 937,00 лева и разлика за внасяне – 10 765,78 лева.

В ревизионния доклад е прието, че с подаване на ГДД за 2009г., кооперацията е ползвала преотстъпен корпоративен данък в размер на 29 554,16 лева, с който са закупени дълготрайни материални активи в размер на 16 638,50 лева, тоест не е инвестиран целия размер на преотстъпения данък. Ето защо и на основание чл.179, ал.2 от ЗКПО (отм.), е прието, че ЗКПУ „Обединение“ няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009г., тъй като преотстъпеният данък не е инвестиран в целия си размер в данъчни дълготрайни активи, който са на обща стойност 16 638,50 лева.

Също така е прието, че единственото начислено и неплатено към 31.12.2009г. задължение на ЗКПУ „Обединение“  към бюджета е начислена лихва за закъснение на ДДС за м.10.2009г. в размер на 61,26 лева, която е внесена на 22.01.2010г.. След като към 31.12.2009г. кооперацията е имала публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, тя попада в хипотезата на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО и няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009г.  

Срещу ревизионният доклад са направени писмени възражения с които са представени доказателства, въз основа на които в издадения ревизионен акт е прието, че преотстъпения корпоративен данък за 2009г., съгласно чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО следва да бъде инвестиран в ДМА в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпване. Посоченият актив – кран е получен на 18.05.2010г., съгласно представено копие на приемо-предавателен протокол между страните. Доставката е документирана с фактура № 209640/06.01.2011г. и фактура № 209641/06.01.2011г. издадени от „Анимекс“ ЕООД, с предмет окончателно плащане. През 2010г. полученият по договор за финансов лизинг актив – телескопичен товарач, не е заведен в данъчния амортизационен план на кооперацията, съгласно чл.58, ал.1 от ЗКПО. На 30.07.2010г. в счетоводството на кооперацията актива е заприходен по дебита на с-ка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“. През 2011г. актива е отчетен счетоводно по с-ка 204 „Машини, производствено оборудване и апаратура“, чрез дебитиране на с-ка 204 и кредитиране на с-ка 207. Ето защо, не е налице изпълнение на изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, активите да са придобити до края на годината, следваща годината на преотстъпване.

По отношение на установеното с ревизионният доклад наличие на изискуеми публични задължения към 31.12.2009г. е прието, че действително е извършена предходна ревизия приключила с ревизионен акт № 9011475/30.12.2009г., но обхвата за ДДС е от 01.07.2004г. до 30.06.2009г., включително. Поради което е прието, че за отчетния период 2009г., не е изпълнено изискването на чл.167 от ЗКПО.

Неправилно органа по приходите е прието, че извършеното от кооперацията преотстъпване на корпоративен данък за 2009г. е недопустимо на основание чл.179, ал.2 (отм.) от ЗКПО.

Съгласно чл.179, ал.1 (отм.) от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Съгласно ал.2,  преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

В случая по делото се спори единственото относно факта, дали кооперацията е инвестирала преотстъпения данък в данъчни дълготрайни материални активи през 2010г. или през 2011г., съответно допустимо ли е извършеното преотстъпване на корпоративен данък дължим за 2009г.

Договор за финансов лизинг с остатъчна стойност № 2-019/2010 от 14.05.2010г. (л.52-57 от делото) сключен между „Анимекс“ ЕООД и ЗКПУ „Обединение“  има за предмет телескопичен товарач Faresin 7.35 Agri, шаси: FM 3007А 0721, на стойност 73 012,48 евро и сума за финансиране 71 552,23 евро. Съгласно погасителния план, кооперацията следва да заплати сумата от 30 421,87 евро на 15.08.2010г. и сумите от 29 205 евро и 1 216,87 евро на 15.01.2011г.. От „Анимекс“ ЕООД са издадени следните данъчни фактури: № 0000208173/30.07.2010г. на стойност 61 338,95 лева и ДДС 12 267,79 лева, № 0000209640/06.01.2011г. на стойност 58 067,27 лева и ДДС 11 613,45 лева и № 0000209641/06.01.2011г. на стойност 2 379,99 лева и ДДС 476,00 лева.

Неправилно в случая органа по приходите е приел, че извършеното преотстъпване на корпоративен данък е недопустимо, тъй като той не бил инвестиран през 2010г.

Законодателя е предвидил като условия за допустимост на преотстъпването, корпоративния данък да бъде „инвестиран“. Инвестирането представлява  влагане на парични средства или капитал за придобиване на активи с цел постигане на печелившо възвръщане под различни форми /лихви и др./  тоест вложен в дълготрайни материални активи през следващата календарна година, като няма изискване към кой момент следва да бъдат придобити тези активи. Ето защо, след като целия размер на преотстъпения данък представлява част от заплатената сума през 2010г. по договора за финансов лизинг, по силата на който кооперацията е вложила парични средства за придобиването на описания товарач е изпълнено предвиденото от законодателя изискване той да бъде инвестиран.

Също така от законодателят не са предвидени изрично пазарните условия на които следва да отговаря инвестицията.  В чл.4, §4 буква от Регламент № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001, е предвидено, че приемливите разходи могат да включват: а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот; б) закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива; в) общи разходи, свързани със средствата по букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, техникоикономически проучвания, придобиване на патенти и лицензии, като изрично е посочено и че разходите по договори за лизинг извън тези, посочени в първа алинея, буква б), като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н, не са приемливи разходи.

С оглед посочената разпоредба на чл.4, §4, б.“б“ от Регламент № 1857/2006г., следва да се приеме, че приемливите разходите включват тези за закупуването на машини и оборудване, включително и на лизинг и след като не се спори, че процесния товарач е закупен по цени съответстващи на пазарните, следва да се приеме, че така извършените разходи са приемливи. В този смисъл е и разпоредбата на т.46 от ДР на ЗКПО, съгласно която „Приемливи разходи за материални активи" за целите на т. 29 и 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване, като в първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.

С оглед на изложеното и след като кооперацията е сключила договор за финансов лизинг през 2010г. и през тази година е заплатила сумата от 61 338,95 лева без ДДС, а размера на преотстъпеният данък е 29 554,16 лева, следва да се приеме, че преотстъпеният корпоративен данък е инвестиран, тоест вложен в дълготраен материален актив - телескопичен товарач през 2010г., макар и последната вноска по договора за лизинг да е платена през месец януари 2011г. и тогава да е извършено фактическото придобиване на този актив.

Освен изложеното следва да се има в предвид и следното:

Лизинговите договори за целите на данъчното облагане и съгласно СС-17 „Лизинг“, се разделят на финансов лизинг и експлоатационен /оперативен/ лизинг. При финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда, че лизинговата вещ се признава едновременно и като актив и като пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, макар и да липсва прехвърляне на собственост.

За разлика от оперативния лизинг, при финансовия лизинг на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността и стойността от вноските  практически е идентична с пазарната стойност на стоката, като в този смисъл е решение на СЕС от 16.02.2012г. по делото С-118/11. В решението, в т.41 е посочено че „Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.“. Ето защо и след като по делото не се спори, че сключения от кооперацията договор е за финансов лизинг, което изрично е посочено в потвърждаващото ревизионния акт решение и кооперацията е упражнявала фактическата власт върху него и го е ползвала за собствени нужди, още през 2010 година, съгласно представения приемо-предавателен протокол от 18.05.2010г., то следва да се приеме, че е налице придобиване на дълготраен материален актив и при заплащане на първата вноска по този договор в размер на 61 338,95 лева без ДДС е налице инвестиране на преотстъпения през 2009г. корпоративен данък в размер на 29 554,16 лева.

На следващо място неправилно органа по приходите е приел, че кооперацията към 31.12.2009г. е имала изискуеми публични задължения.

Не е налице спор по делото, че кооперацията е подала в срок СД по ЗДДС за месец октомври 2009г., като декларираните с нея задължения не са внесени в законоустановения срок, като на 23.01.2010г. е заплатена лихва в размер на 61,26 лева. Между страните се спори, дали в случая е налице хипотезата на чл.167, ал.1, т.3 от ЗКПО и съответно кооперацията има ли право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009г.

Съгласно чл.167, ал.1 от ЗКПО, в приложимата редакция /ДВ бр.106/12.12.2008г./, корпоративния данък се преотстъпва, при условие, че към 31.12. на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1.подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, 2.задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3.лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т.1 и 2.

Разпоредбата на чл.167, ал.1, т.3 от ЗКПО, касае лихви за закъснение свързани с подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, а не какви да е лихви. В случая, дължимия от кооперацията ДДС за м.октомври 2010г., безспорно е внесен след законоустановения срок на 02.12.2010г., видно от приложената разпечатка на „сметка на задълженото лице“ относно ДДС м.10.2009г. (л.98-гръб от делото). Към 31.12.2009г., не са били налице подлежащи на принудително изпълнение задължения за ДДС по реда на глава двадесет и пета „Принудително изпълнение” от ДОПК, съответно към тези дати не е налице годно изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2, във връзка с чл.209, ал.1 от ДОПК, за принудителното им събиране, като от ответника не се твърди и по делото не се установява за периода 31.12.2009г.-31.12.2010г. срещу кооперацията да е имало образувано производство по принудително изпълнение. Ето защо, макар и към 31.12.2009г. кооперацията да е имала задължение за лихви, те са свързани с несвоевременното внасяне на дължимия ДДС за м.10.2009г., а не такива по смисъла на чл.167, ал.1, т.3 от ЗКПО, тъй като към тази дата не е било налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. 

Тези задължения за лихви не са били и установени по основание е размер в ревизионно производство. Видно от приложения по делото ревизионен акт № 9011475/30.12.2009г. (л.104-108 от делото), той е издаден за ревизия относно установяване на задължения на кооперацията за корпоративен данък за периода 01.01.2004г.-31.12.2008г., данък по чл.34-36 от ЗКПО за периода 01.01.2004г. – 31.12.2006г., данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г., данък по чл.42 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г.-30.06.2009г. и данък добавена стойност за периода 01.07.2004г. – 30.06.2009г., тоест с него не са установени задължения на дружеството по ЗДДС след 30.06.2009г., както правилно е приел органа по приходите.

По отношение на тези задължения не е било налице и производство по доброволно и/или принудително изпълнение, като относно техния размер е представено единствено извлечение от „сметка на задълженото лице“ (л.97-100 от делото), представляваща Приложение № 4 към ревизионния доклад – „Разпечатки от СУП за 2009г.“. Видно от самата разпечатка, тя представлява извлечение от програмния продукт на отразени в данъчната сметка задължения на лицето, но не удостоверява определянето им по основание, период на дължимост и размер с акт на компетентен орган в производство по реда на ДОПК.

С оглед на изложеното, неправилно органа по приходите е приел, че не са налице условията по чл.167, ал.1, т.3 от ЗКПО и основание за прилагане на чл.179 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2009г. и е определил задължения за корпоративен данък за 2009г. на жалбоподателя. Поради недължимост на така установените задължения за корпоративен данък, неправилно и незаконосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях и ревизионния акт следва да бъде отменен изцяло в обжалваната му част.

При този изход на спора и съобразно направеното искане на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 900,00 лева, от които 50,00 лева платена държавна такса и 1 850,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02-1400958-091-01/05.11.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в частта в която на ЗКПУ ”Обединение“, гр.Камено, ул. „Неделчо Камбов“ №3 с ЕИК 812107637, представлявано от председателя Н. Г. П. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на главницата 29 554,16 лева и лихви в размер на 13 952,03 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати в полза на ЗКПУ ”Обединение“, гр.Камено, ул. „Неделчо Камбов“ №3 с ЕИК 812107637, представлявано от председателя Н. Г. П.  разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 900,00 лева (хиляда и деветстотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: