Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1408             02.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на пети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Даниела Драгнева

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 153 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Г.Г., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „П.Г.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.*** против решение №2588/18.11.2011г. постановено по НАХД №2612/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №19747/13.05.2011г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, с което за нарушение на чл.24, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Д. Ч., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът - Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, редовно уведомен, не се явява , не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава поддържа становище, че е извършено нарушение, но същото е маловажно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на ЕТ „П.Г.” против наказателно постановление №19747/13.05.2011г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, с което за нарушение на чл.24, ал.2 от ЗЗП на основание чл.200 от ЗЗП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Видно от приложените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая са липсвали формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав възприема като неоснователно оплакването на касатора, че не са налице всички елементи от състава на чл.24, ал.2 от ЗЗП, като посочената норма предвижда, че ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране. От така събраните доказателства е видно, че ценоразписът е лесен за четене по начина на изписването му, но липсват другите две предпоставки – да е недвусмислен и да е лесен за разбиране. Това е така, защото посочването на интервал на цените без означаване на други параметри не дава възможност на клиента да си състави мнение за цената на конкретна услуга, както и лишава същият от свободен избор. В конкретния случай липсват данни за приложимостта на чл.27, ал.3 от ЗЗП, така, както твърди касатора, защото видно от систематичното място на нормата същата се отнася само за изписването на цената в левове и дали същата е с включен данък добавена стойност.

Неоснователно се явява и другото възражение на касатора, че предписанието за представяне на ценоразписа не е дадено от  наказващия орган още в момента на проверката, а едва след това. Прави се оплакване, че по този начин административният орган не е изпълнил задължението си по чл.193, т.2 от ЗЗП, което е съществено нарушение, вследствие на което съставения АУАН и издаденото НП са нищожни. Сезираният съд не установи подобно нарушение, реализирано от административния орган в хода на административнонаказателното производство. Нормата на чл.193 от ЗЗП въвежда определени задължения на длъжностните лица от състава на Комисията за защита на потребителите, но не определя моментът, в които те следва да реализират тези задължения. Няма пречка след извършване на проверка на място органът при изясняване на фактическата обстановка компетентните органи да установят и други нарушения впоследствие, за които да събират доказателства. На практика точно това е сторил в настоящия случай компетентния орган.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2588/18.11.2011г. постановено по НАХД №2612/2011г. на Районен съд Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.