Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1409                  13 юли 2018  година                   град  ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ***, XIV - ти състав, в открито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                      2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Г.С.

Прокурор Т.С.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 1538 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на „***“ООД, с ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление - гр.***, ж.к „*****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Н.Т.А., против решение № 660 от 23.05.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 771/2018 г. по описа на Районен съд  ***, с което е изменено наказателно постановление/НП/ № 02-0001609 от 05.01.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” ***, с което за нарушение по чл. 199, ал. 1, вр. с чл. 199 „б”, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/обн.ДВ, бр.88/1999 г., в сила от 09.01.2000 г., наредба №7/, вр. чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/обн.ДВ, бр.37/2004 г., в сила от 04.05.2004 г., наредба №2/ във вр. чл.4, ал.3, т.9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда/КТ/, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, като съдът е намалил размера й на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Иска да се отмени, както и измененото с него наказателно постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура  *** дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд *** да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд ***, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд  ***, с решение № 660 от 23.05.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 771/2018 г. по описа на съда, е изменил наказателно постановление № 02-0001609 от 05.01.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”  ***, с което за нарушение на чл. 199, ал. 1, вр. с чл. 199 „б”, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/обн.ДВ, бр.88/1999 г., в сила от 09.01.2000 г., наредба №7/, вр. чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/обн.ДВ, бр.37/2004 г., в сила от 04.05.2004 г., наредба №2/ във вр. чл.4, ал.3, т.9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда/КТ/, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, като съдът е намалил размера й на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за доказано по делото, че на 17.08.2017 г. „***“ООД, в качеството си на работодател, е допуснало на строителен обект: саниране на бл.*, ж.к „******“, гр.***, работници на дружеството, както и работници на „******“ ООД, да използват рамково строително скеле при полагане на външна топлоизолация /работа на височина/, разположено от източната страна на сградата, което не отговаря на установените изисквания за осигуряване на безопасност при работа на височина за предотвратяване на падания и доколкото е възможно за предпазване на работещите от нараняване - не са поставени защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение /парапети/, с което се излага на риск живота и здравето на работещите.

Касаторът не оспорва факта, че съоръжението не е било обезопасено, но твърди, че неправилно административнонаказващият орган и районният съд са приели, че се касае за три отделни скелета, респективно, че са извършени три отделни нарушения, при положение, че конструкцията е една обща.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд, че при проверката са установени три отделни скелета, разположени по трите страни на сградата, а не една конструкция, тъй като този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. 

Като е допуснал работници да използват рамково строително скеле при полагане на външна топлоизолация /работа на височина/, разположено от източната страна на сградата, което не отговаря на изискванията за осигуряване на безопасност при работа на височина за предотвратяване на падания и доколкото е възможно за предпазване на работещите от нараняване,  установени в разпоредбата на чл. 199, ал. 1, във вр. чл.199 „б“ от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/обн.ДВ, бр.88/1999 г., в сила от 09.01.2000 г./, във вр. чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/обн.ДВ, бр.37/2005 г., в сила от 04.05.2004 г./, във вр. чл.4, ал.3, т.9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, „***“ООД, в качеството си на работодател, който фактически е възложил на работниците на обекта работата по строително-монтажните работи, е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, установен в чл.413, ал.2 КТ, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството като субект на административното нарушение. Районният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция към предвидения в закона минимум от 1 500.00 лева, съобразявайки, факта, че нарушението е първо за касатора, с което е постановил решение при правилно приложение на закона.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Административен съд ***, ХIV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 660 от 23.05.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 771/2018 г. по описа на Районен съд  ***.

Решението е окончателно.

                           

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                           

 

                                                                                       2.