Р Е Ш Е Н И Е  № 1575

 

Град Бургас, 8.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1.ДИАНА ПЕТКОВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Кристина Линова, с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1537 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. И. в качеството на ЕТ „Шанс – М.И.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Царево, ул.„Юрий Гагарин“ ****, подадена чрез пълномощник, против решение № 575 от 4.05.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д № 960 по описа за 2018г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 2836-F346961/21.12.2017г., издадено от заместник- директор на ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ „Шанс – М.И.” за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/29.12.2005г.), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355, ал.1 от КСО.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и моли за неговата отмяна и за отмяна на наказателното постановление. Излага доводи, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28, б.а от ЗАНН, които не са взети предвид от районния съд, тъй като деянието е извършено за първи път и се явява изолиран случай в битието на санкционираното лице, а закъснението за подаването на декларацията е незначително и от същото не са произтекли вредни последици за бюджета. Счита, че невписването на ЕГН и точните адреси на свидетелите в АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно съдебната практика.

Редовно уведомен, касаторът не се представлява в съдебно заседание. Поддържа жалбата в писмена защита.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – гр.Бургас да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установява се от събраните доказателства, че на ЕТ„Шанс – М.И.” е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АN № F346961/03.10.2017г. от инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, за това, че в качеството си на осигурител, едноличният търговец не е подал до 25.08.2017г. в ТД на НАП – Бургас декларация образец № 6 за месец юли 2017г. с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „ГВРС” за всички лица, подлежащи на осигуряване. Декларацията е подадена на 30.08.2017г. и е приета с вх.№ 02358170066934721/30.08.2017г.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал е приел за безспорно установено, че ЕТ„Шанс – М.И.” е осъществил от обективна страна признаците на състава на посоченото в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение, поради което е потвърдил процесното наказателно постановление като законосъобразно.

Решението е правилно.

Невписване на ЕГН и на точния адрес на свидетеля Д. С. С. в АУАН не е процесуално нарушение от категорията на съществените както правилно е приел районният съд. Това не е ограничило по никакъв начин правото на защита на санкционираното лице в процеса. Както актът, така и наказателното постановление съдържат достатъчно ясно и безпротиворечиво описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и нарушените нормативни разпоредби.

Правилен е и изводът на съда, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, което е квалифицирано правилно от актосъставителя и АНО. 

Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/2005г., задължава всеки осигурител да подаде декларация образец № 6 за общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Според чл.3, ал.3, т.1 от същата наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"– едновременно с подаване на декларация образец № 1. Следователно срокът по чл.3, ал.3, т.1 от наредбата за подаване на декларация образец 6 за осигурителя в случая е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е до 25.08.2017г. В случая, това нормативно задължение не е изпълнено в законоустановения срок от касатора, който, в качеството си на осигурител е задължено лице за подаване на декларация образец № 6 за съответния месец. Задължението е изпълнено, но със закъснение от пет дни, поради което правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл.355, ал.1 от КСО.

Неоснователни са изложените от касатора доводи, че нарушението представлява маловажен случай, поради което е следвало отговорността му да не бъде ангажирана, съобразно предвиденото в чл.28, б.а) от ЗАНН. В случая не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на  административни нарушения от същия вид. Както правилно е приел районният съд, конкретното нарушение е формално и се състои в просто извършване, поради което липсата на вредни последици от него е без значение. Колкото до факта, че нарушението е първо за касатора, настоящият касационен състав счита, че това е едно от обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, които са от значение при определяне размера на административното наказание и което, в конкретния случай е съобразено от административнонаказващия орган, тъй като на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в законоустановения минимум от 500 лева.

 По изложените мотиви оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIІІ – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575/04.05.2018г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д № 960/2018г. по описа на БРС.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                      2./