Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                  Дата 26.11.2008 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа адм. дело № 1537 по описа за 2007 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 2000193/31.07.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, с който, в тежест на жалбоподателя “Сайганица 999” ООД, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, данък върху добавената стойност, вноски за държавното обществено осигуряване, здравноосигурителни вноски, вноски за ДЗПО универсален фонд, лихви за данък върху печалбата, лихви за данък за общините, лихви за корпоративен данък. 

Твърди се, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство, като в тази връзка се визират несъответствията в номера на ревизионния доклад, изписван в различни варианти. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, в частта относно установените задължения към фондовете на общественото осигуряване.

При оспорването по административен ред ревизионният акт е частично отменен.

По същество се отмяна на ревизионния акт, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-472/24.10.2007 год. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, който ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, претендира възнаграждение.

Встъпилият в процеса, с оглед защита на значим обществен интерес, прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за  неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповеди № 84/15.02.2007 год. и № 193/23.05.2007 год. на  Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП - Сливен, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя “Сайганица 999” ООД, за установяване на следните задължения:

корпоративен данък за периода 01.01.2003 – 31.12.2005 год.,

данък за общините за периода 01.01.2002 – 31.12.2002 год.,

вноски за ДОО за периода 01.01.2002 – 31.12.2006 год.,

вноски за ЗО за периода 01.01.2002 – 31.12.2006 год.,

вноски за ДЗПО за периода 01.01.2002 – 31.12.2006 год.,

вноски за фонд ГВРС за периода 01.01.2005 – 31.12.2006 год.

данък върху добавената стойност за периода 01.09.2003 – 16.01.2007

 

Ревизията приключила с издаването на процесния ревизионен акт,  с който, след частичната му отмяна при административното оспорване, са установени публични задължения в тежест на търговското дружество “Сайганица 999”, както следва:

корпоративен данък

за периода 01.01.2004 – 31.12.2004 год.

главница – 7 809,36 лв., лихва – 2 351,88 лв.

лихва за данък върху печалбата

за периода 01.01.2002 – 31.12.2002 год. – 3,98 лв.

лихва за данък за общините

за периода 01.01.2002 – 31.12.2002 год. – 2,95 лв.

лихви за корпоративен данък

за периода 01.01.2003 – 31.12.2003 год. – 64,03 лв.,

за периода 01.01.2004 – 31.12.2004 год. – 39,13 лв.,

за периода 01.01.2005 – 31.12.2005 год. – 48,91 лв.

данък върху добавената стойност

за периода 01.11.2003 – 30.11.2003 год. – главница 493,60 лв., лихва  87,18 лв.,

за периода 01.12.2003 – 31.12.2003 год. – главница 564,63 лв., лихва 395,82 лв.

за периода 01.01.2004 – 31.01.2004 год. – главница 139,84 лв., лихва 0,00 лв.

за периода 01.02.2004 – 28.02.2004 год. – главница 51,87 лв., лихва 83,12 лв.

за периода 01.03.2004 – 31.03.2004 год. – главница 28,08 лв., лихва 11,87 лв.

вноски ДОО

за периода 01.02.2002 – 31.12.2002 год. – главница 17 770,58 лв., лихва 17 619,90 лв.

за периода 01.01.2003 – 31.12.2003 год. – главница 6 619,54 лв., лихва 5 531,63 лв.

за периода 01.01.2004 – 31.12.2004 год. – главница 4 057,78 лв., лихва 3 143,37 лв.

вноски НЗОК

за периода 01.02.2002 – 31.12.2002 год. – главница 3 008,78 лв., лихва 1 890,25 лв.

за периода 01.01.2003 – 31.12.2003 год. – главница 846,52 лв., лихва 425,84 лв.

за периода 01.01.2004 – 31.12.2004 год. – главница 434,16 лв., лихва 205,98 лв.

вноски ДЗПО

за периода 01.02.2002 – 31.12.2002 год. – главница 414,95 лв., лихва 369,81 лв.

за периода 01.01.2003 – 31.12.2003 год. – главница 188,97 лв., лихва 146,76 лв.

за периода 01.01.2004 – 31.12.2004 год. – главница 204,92 лв., лихва 140,45 лв.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е подадена от субект с надлежна процесуална легитимация, в предвидения от закона срок, отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна и е процесуално допустима за разглеждане.

Жалбоподателят е направил възражения за множество нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство и в частност – неспазване на част от сроковете, предвидени в ДОПК, изписване на различни номера на ревизионния доклад в отделните заповеди, издавани в хода на ревизията, липса на правно основание, послужило за определяне на допълнителните публични задължения.

Така наведените доводи съдът не преценява като такива от степен на същественост, достатъчна за да обоснове извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Сроковете, за които се прави оплакване, че не са спазени, по своя характер са инструктивни и тяхното неспазване не е скрепено със санкция за незаконосъобразност. Изписването на различни номера на ревизионния доклад също не е съществен порок, който да повлече незаконосъобразност на издадения впоследствие ревизионен акт. На ревизирания субект е връчен именно ревизионния доклад, отнасящ се до проведеното спрямо него ревизионно производство и същият би могъл успешно да брани правата си, изхождайки от констатациите именно на връчения ревизионен доклад, без съществено значение за неговия номер. Правата на лицето биха били засегнати не от погрешно изписан номер, а от погрешно установени фактически констатации. Ревизионният акт съдържа и правното основание, послужило за установяване на допълнителните задължения, като следва да се има предвид, че мотивите на акта се съдържат и в придружаващия го ревизионен доклад, негова неразделна част.

Поради липса на съществени административнопроизводствени нарушения, които да обосновават извод за незаконосъобразност на ревизионния акт на това основание, същият следва да бъде разгледан по същество.

 

І. По приложението на ЗКПО (отм.)

   Корпоративен данък за 2004 год.

         Установено е в хода на ревизията и не се оспорва от жалбоподателя, че през отчетната 2004 год. дружеството е ползвало външни услуги за сеч и извоз на дървесина, като е начислило разходи за тези услуги въз основа на издадени фактури през м.12.2004 год., на обща стойност 40 048,00 лв. Приходи, реализирани от фактурираните сделки, не са начислени и отчетени, поради което, при тези обстоятелства, органът по приходите е стигнал до извода, че е нарушен счетоводният принцип на съпоставимост между приходите и разходите. Със стойността на фактурираните разходи за външни услуги жалбоподателят неправилно е намалил финансовия си резултат, който за данъчни цели, следва да бъде преобразуван в посока увеличение, на основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО (отм.). След преобразуване на счетоводния финансов резултат е определен нов размер на облагаемата печалба, респ. установен е нов размер на задължението за корпоративен данък. Определянето на облагаемата печалба е правилно изчислено и представлява разликата между общо увеличенията на финансовия резултат – 69 173,69 лв. (29 125,69+40 048) и общо намаленията на финансовия резултат – 28 604,06 лв. = 40 569,63 лв., към които следва да се прибави финансовия резултат преди данъчно преобразуване – 6 852,06 лв., в следствие на което, новият размер на облагаемата печалба е 47 421,69 лв. и това е данъчната основа, върху която следва да бъде калкулиран дължимия данък, чиято ставка през ревизирания период е в размер на 19,5 %. От така установения размер на данъчното задължение – 9 247,22 лв. следва да бъде приспаднато внесеното от търговеца – 1 437,87 лв., в резултат на което, крайното задължение за корпоративен данък е правилно определено в размер на 7 809,35 лв.

         Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също дава заключение за правилно увеличение на финансовия резултат по аналогични съображения. Уточнено е, че в оборотната ведомост са отчетени, като добити през м. 12.2004 год., по сметка 303 Продукция – букови трупи за бичене и дърва на обща стойност 3 045,40 лв., в които не са включени фактурираните разходи за външни услуги, като към 31.12.2004 год. същата сметка вече е с нулево салдо, тъй като наличното количество дървесина е вече продадено, т.е. реализирани са приходи. Становището на експерта е, че с воденото по този начин счетоводство от жалбоподателя, е нарушен счетоводният принцип за съпоставимост между приходите и разходите.

         Поради изложението съображения, жалбата в тази си част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

         ІІ. По приложението на ЗДДС (отм.)

         В хода на ревизионното производство органът по приходите е констатирал наличие на основания за корегиране на данъчната основа и на ползвания данъчен кредит за следните данъчни периоди:

         данъчен период 01.11.2003 – 30.11.2003 год.

данъчен период 01.12.2003 – 31.12.2003 год.

данъчен период 01.01.2004 – 31.01.2004 год.

данъчен период 01.02.2004 – 29.02.2004 год.

данъчен период 01.03.2004 – 31.03.2004 год.

         Установено е, че в тези данъчни периоди са реализирани облагаеми доставки, чиято данъчна основа е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или нейната себестойност по смисъла на Закона за счетоводството. Констатацията е направена въз основа на справка, изготвена и предоставена от ревизираното лице (л.106), при анализа на която е установено, че посочените в нея стойности са по-високи от стойностите на данъчната основа на част от издадените в тези периоди данъчни фактури. При тези обстоятелства, правилен е изводът на приходната администрация за нарушение нормата на чл.29, ал.5 от ЗДДС (отм.), поради което е налице основание за корегиране на данъчната основа на издадените в тези периоди данъчни фактури до размера на себестойността, респ. установяване на нов размер на дължимия ДДС. За целите на ЗДДС (отм.) за м. ноември 2003 год. е формирана нова данъчна основа – 2 467,98 лв.  – общо за издадените в този период данъчни фактури, като е установен допълнителен ДДС в размер на 493,60 лв.; за м. декември 2003 год. е формирана нова данъчна основа – 1 023,14 лв.  – общо за издадените в този период данъчни фактури, като е установен допълнителен ДДС в размер на 204,63 лв.; за м. януари 2004 год. е формирана нова данъчна основа – 699,20 лв.  – общо за издадените в този период данъчни фактури, като е установен допълнителен ДДС в размер на 139,84 лв.; за м. февруари 2004 год. е формирана нова данъчна основа – 259,35 лв.  – общо за издадените в този период данъчни фактури, като е установен допълнителен ДДС в размер на 51,87 лв. и за м. март 2004 год. е формирана нова данъчна основа – 140,40 лв.  – общо за издадените в този период данъчни фактури, като е установен допълнителен ДДС в размер на 28,08 лв.

         Назначената по делото експертиза е установила същите фактически обстоятелства, те не се оспорват от жалбоподателя и не се ангажират доказателства за тяхното опровергаване.

         Поради изложените съображения жалбата в тази си част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

         ІІІ. Осигурително законодателство

         Вноски за ДОО

         В хода на ревизионното производство органът по приходите е констатирал, че ревизираното търговско дружество, освен назначените по трудов договор работници, е сключил с други лица множество граждански договори за извършване на дадена работа. Направен е изводът, че с оглед характера на извършваната трудова дейност, изискваща престиране на работна сила, а не постигане на определен краен резултат, налице са прикрити трудови правоотношения, а не облигационни такива. Преценявайки представените договори като трудови, приходната администрация е установила задължения за вноски за ДОО за отчетните 2002, 2003 и 2004 год.

         Тезата на жалбоподателя е, че така сключените ненаименовани граждански договори нямат изрична правна уредба, поради което следва да се прилагат нормите на чл.258-269 от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка. Отделно от това счита, че единствено Инспекцията по труда разполага с правомощия да обяви съществуването на трудово правоотношение съгласно чл.405а от КТ. Това възражение принципно е вярно, но то не ограничава a priori възможността на съда да извършва преценка на събраните по делото доказателства, в частност – представените договори.

         Съдът не споделя направените от органа по приходите правни изводи относно естеството и характера на сключените между търговското дружество и отделни лица договори за извършване на дадена работа, квалифицирани като трудови правоотношения. Представените договори не носят белезите, характеристиките и не съдържат минимално необходимото съдържание по смисъла на чл.66 от КТ, за да бъдат квалифицирани като трудови. Договорите са сключвани ad hok, като договореното възнаграждение е еднократно, а не месечно платимо. За да е налице престиране на работна сила необходимо е тя да бъде предоставяна непрекъснато, продължително, като доказателства в тази насока липсват, а данните по делото сочат за еднократни изпълнения по сключените договори. Също така отношенията между страните биха могли да се обсъждат и в контекста на чл.4 от КСО, регламентиращ кръга на задължително осигурените лица, измежду които не попадат изпълнителите по процесните договори.

         При така изложените съображения съдът приема, че са налице граждански договори и задълженията на данъчния субект за вноските за ДОО следва да бъдат определени на плоскостта на облигационните отношения и в съответствие с ІІ-рия вариант на изготвената експертиза, като в този случай вещото лице е изчислило размера на вноските за ДОО за 2002 год. – 1 379,88 лв. (данни от таблицата – приложение 2 – 553,80+826,08) и лихва за просрочие – 1 310,25 лв., за 2003 год. вноските са надвнесени, а за 2004 год. е посочено нулево задължение.

         Жалбата, като частично основателна в тази си част, следва да бъде уважена, като ревизионният акт бъде съответно изменен, а в частта относно задълженията за ДОО за 2003 и 2004 год. - отменен.

 

         Здравноосигурителни вноски

         Следва да намерят приложение изложените по-горе мотиви относно наличието на граждански договори, по които здравноосигурителните   вноски са били дължими, същите са внесени в необходимия размер за процесните години, поради което ревизионният акт в частта относно установените задължения за здравно осигуряване за отчетните 2002, 2003 и 2004 год. следва да бъде отменен.

 

         Вноски за фонд ДЗПО

Аналогично на предходните мотиви във връзка със здравноосигурителните вноски, вноските за фонд ДЗПО са внесени от търговското дружество за 2002 и 2003 год., като за 2004 год. вещото лице посочва нулево задължение, поради което ревизионният акт в частта относно установените задължения за вноски за фонд ДЗПО за отчетните 2002, 2003 и 2004 год. следва да бъде отменен.

 

         ІV.Задължения за лихви

         В ревизионния акт са установени допълнителни задължения за лихви, поради просрочие на дължими авансови вноски, както следва:

за периода 01.04.2002 – 31.12.2002 год. – по реда на чл.56, ал.1 от ЗКПО (отм.) се дължат авансови вноски за корпоративен данък в размер на 131,94 лв., като същите не са начислени и не са внесени, поради което е начислена лихва в размер на 6,93 лв.

         за периода 01.04.2003 – 31.12.2003 год. – по реда на чл.56, ал.1 от ЗКПО (отм.) се дължат авансови вноски за корпоративен данък в размер на 884,43 лв., като същите не са начислени и не са внесени, поради което е начислена лихва в размер на 64,03 лв.

         за периода 01.04.2004 – 31.12.2004 год. – по реда на чл.56, ал.1 от ЗКПО (отм.) се дължат авансови вноски за корпоративен данък в размер на 241,20 лв., като същите не са начислени и не са внесени, поради което е начислена лихва в размер на 39,13 лв.

за периода 01.04.2005 – 31.12.2005 год. – по реда на чл.56, ал.1 от ЗКПО (отм.) се дължат авансови вноски за корпоративен данък в размер на 912,42 лв., като същите не са начислени и не са внесени, поради което е начислена лихва в размер на 48,91 лв.

Назначената по делото експертиза също е констатирала горните обстоятелства и дава аналогично заключение.

Жалбата в тази си част, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

И двете страни в процеса са претендирали заплащане на направените по делото разноски, които с оглед изхода на процеса и при обжалван материален интерес в размер на 75 196,44 лв., уважена част на жалбата в размер на 63 020,19 лв., отхвърлена част на жалбата в размер на 14 866,38 лв., документирани разноски на жалбоподателя в размер на 2750 лв. и разноски за ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1844 лв., в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени разноски в размер на 2 304,70 лв., а в полза на ответната страна – 364,55 лв., които след извършване на компенсация следва да бъдат присъдени само в полза на жалбоподателя в размер на 1 940,15 лв.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 2000193/31.07.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, с който са установени допълнителни задължения за вноски за ДОО за отчетната 2002 год., дължими от “Сайганица 999” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Стара река, общ.Сливен, като В ЧАСТТА за отчетната 2002 год. ОПРЕДЕЛЯ допълнително задължение за вноски за ДОО в размер на 1 379,88 лв. и лихва за забава в размер на 1 310,25 лв.,

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2000193/31.07.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, В ЧАСТТА относно установени допълнителни задължения за ДОО за отчетните 2003 и 2004 год., за установените допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски и вноски за фонд ЗДПО за отчетните 2002, 2003 и 2004 год. 

ОТХВЪРЛЯ жалбата против Ревизионен акт № 2000193/31.07.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, В ЧАСТТА относно установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 год., допълнителни задължения за ДДС за м.11 и м.12.2003 год., м.01, 02 и 03. 2004 год., както и задължения за лихви за данък върху печалбата за 2002 год., лихви за данък за общините за 2002 год., лихви за корпоративен данък за 2003, 2004 и 2005 год.

ОСЪЖДА Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП да заплати в полза на “Сайганица 999” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Стара река, сумата от 1 940,15 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ:………...………