РЕШЕНИЕ

 

№ 1546

 

 27.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николово КАНД номер 1536 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска републиканска федерация по кинология“, ЕИК: 121050057, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 3, представлявано от Камен Георгиев Литов - председател на УС, чрез адвокат А.Л. - САК против решение № 550/30.04.2018 г., постановено по а.н.д. №1086/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1457 от 04.07.2017 г. на Заместник директор на ТД на НАП - Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 185, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон.        В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – ТД на НАП - Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление, отговорността на касатора е ангажирана във връзка с извършена на 12.06.2017г. проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПРЗДДС – киноложка изложба „Международна изложба „Black Sea Winner6 x CACIB“ гр.Созопол, където се извършвала продажба на услуга -допускане до участие в киноложката изложба срещу заплащане на определена сума пари в брой. Според описателната част на НП, всеки участник се запознавал с каталога за съответната дата, намирал своето куче или кучета, които са били подредени по номенклатурата на FCI. Казвал номера на служител на Сдружението БРФК, служителят питал в коя категория и колко дни ще се състезават кучетата. След това секретарят изчислявал сумата на лист хартия или на калкулатор, съобщавал я на собственика на кучето и я вписвал в договор за дарение, след което служителят (секретарят) приемал определената сума в брой. На 12.06.2017 г. са били събрани 6 900 евро и 3 113 лева от участниците. При проверката е установено, че липсва въведен в експлоатация и регистриран в НАП чрез изградена дистанционна връзка ЕКАПФ. Посочено е, че за същото нарушение има издадено предходно НП №1780 от 18.11.2015г., влязло в сила на 23.06.2016г.

За направените констатации е съставен Протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат извод за отмяна на НП.  По съществото на спора съдът намира възраженията на санкционираното лице, че извършените от него услуги не следва да се счита като извършване на стопанска дейност, тъй като не са били събирани такси за участия, а доброволни дарения за неправилни. Въззивният съд сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства са установява, че проверяваният обект е експлоатиран от жалбоподателя и на 12.06.2017 г. се е извършвала продажба на услуга (чл.8 от ЗДДС) – допускане до участие в киноложка изложба срещу заплащане, като към момента на проверката не е имало монтирано работещо, въведено в експлоатация свързано дистанционно към НАП фискално устройство. Приема, че с бездействието лицето от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще липсата на ЕКАФП в обекта стопанисван от жалбоподателя. Намира, че правилно е определена санкционната норма на чл.185 ал.5 от ЗДДС. Определеният размер е към средния предвиден в закона и отговаря на обществената опасност на деянието. Според съда същият е определен справедливо.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата в приложимата редакция: ”Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“. Липсата на ЕКАФП в обекта, стопанисван от сдружението, в който обаче се е извършвала продажба на услуги, независимо, че сдружението е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел, е нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 и същевременно е довело до неотчитане на получените от участниците в изложбата суми.

Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че касаторът правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните доказателства. По отношение на касатора безспорно са приложими посочените правни норми, като лице извършващо продажба на услуги и за него е възникнало задължение за регистриране на касов апарат.

От устава на сдружението, достъпен на интернет страницата на Българска републиканска федерация по кинология, е видно, че съгласно чл. 1, ал.1 от Устава, БРФК е юридическо лице с нестопанска цел за полезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, обединяващо юридически лица - клубове и други киноложки организации на лица притежатели и любители на кучета. Съгласно чл. 2, ал.1 буква д) от Устава, част от предмета на дейност на БРФК се изразява в организиране и подпомагане на изложби и прегледи на подрастващи кучета, както и оказване на експертна помощ при осъществяване дейността на киноложките клубове, членуващи в БРФК. Съгласно чл. 11, ал.2, имуществото на БРФК се набира от: а) встъпителни вноски от членовете на БРФК; б) годишни вноски /членски внос/ от членовете на БРФК; в) абонаментни вноски за печатния орган на БРФК; г) вноски за участие в състезания; д) приходи от киноложки изложби и полеви изпитания; е) чрез други дейности, свързани с целите и задачите на БРФК; ж) дарения и завещания в полза на сдружението, като редът и условията за извършването и приемането им се определя от УС; з) договори за спонсорство.

Обстоятелството, че сдружението е създадено с нестопанска цел не е пречка част от неговите дейности да попадат в обхвата на извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗДДС, което като понятие е изключително широко, като определящият фактор, който позволява да се приеме, че дадена дейност има икономически характер е фактът, че тя не се упражнява безвъзмездно, както и че за да се квалифицира дадена дейност като "икономическа", не е необходимо тя да се упражнява с цел реализиране на печалба. Отнесено към настоящия случай, възмездно осъществяваната от сдружението дейност по организиране и допускане до участие на кучета в киноложки изложби, безспорно покрива изискванията на легалното определение в чл. 3, ал.2 ЗДДС.

Без правно значение е обстоятелството, че страните са оформили плащанията под формата на дарение, като размерът на сумите за дарения е определен в зависимост от собственика, породата на кучето, брой състезателни дни, в които участва и др. Изхождайки именно от това, че предварително са заложени критерии, въз основа на които се калкулират плащаните суми, независимо, че в договорите за дарение е посочено, че сумите се отстъпват веднага и безвъзмездно, следва да се приеме, че по същество платените суми са за участие в провежданата изложба, т.е. сумите представляват насрещната престация по предоставяната от сдружението услуга по организиране на киноложката изложба, а не дарение. Размерът на сумите не зависи от преценката на участника, а е необходимо и задължително условие и предпоставка за допускане до участие в изложбата. В този смисъл следва да се приеме, че за сдружението е възникнало задължението по чл. 7 от Наредба Н-18/2006 г. за монтиране, въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство, за да се фискализират постъпващите плащания.

Правилни са мотивите на Районен съд – Бургас, че в проверявания обект, стопанисван от касатора, се е извършвала продажба на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС – допускане до участие в киноложка изложба срещу заплащане, като е безспорно и обстоятелството, че към момента на проверката не е имало монтирано работещо, въведено в експлоатация и свързано дистанционно към НАП фискално устройство.

Напълно се споделят изводите на въззивният съд, че правилно е определена санкционната норма, при наличието на повторност на извършеното нарушение.  Както е посочил и районният съд, определения от административно наказващият орган размер на санкцията е към средния предвиден в закона и отговаря на обществената опасност на деянието. Според съда същият е определен справедливо.

Като е достигнал до тези изводи и е потвърдил НП, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIХ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 550/30.04.2018г.,  постановено по а.н.д. № 1086/2018 г. на Районен съд – Бургас.

                               

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.