РЕШЕНИЕ

 

№    1536           26.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Стоянка Атанасова

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1535 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Ж.Н.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против решение № 639/18.05.2018г. постановено по а.н.д. № 733/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 17-0769-006107/10.01.2018г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.4, вр.с ал.1, т.6 от същия закон, на касатора е наложена „глоба“ в размер на 1 500 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок 3 месеца, като е преквалифицирал нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и е намалил наложената глоба на 800 лв. Районният съд потвърдил НП в частта, в която за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на Н. е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. С касационната жалба се иска отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено по делото е било пълномощно от касатора в полза на адв. Я., БАК11.07.2018г. ведно с молба за отлагане на делото поради невъзможността му да се яви в о.с.з. на 12.07.2018г.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и неоснователността на искането за отлагане на делото, поради липса на доказателства, че касаторът е възпрепятстван да се яви и да организира защитата си по друг начин, както и с оглед липсата на изрично отправени доказателствени искания, които да обосноват отлагането на делото, т.е. поради липсата на предпоставките на чл.139 АПК и след като обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на Ж.Н. е ангажирана за това, че на 05.02.2017г., в 15:37 часа, в гр.Бургас, бул. „Тодор Александров“ в посока пътен възел Юг към кръстовището с ул. „Спортна“ до бензиностанция „Лукойл“, управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег.№ А 8979 МС, с наказуема скорост 143 км/ч., при разрешена скорост за движения в населено място до 80 км/ч, въведена с пътен знак – В-26. Посочено е, че участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24. Скоростта е засечена със стационарна радарна система – „SITRAFIC LYNX ERS-400“, с фабр.№ 003059049644, снимка №0028, показана на водача, при съставяне на АУАН. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно с ЕФ № К-1443323/07.12.2016г., връчен на 27.12.2016г. за същото по вид нарушение. Отразено е наличието и на декларация по чл.188 от ЗДвП.

За установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя и подписан от него  без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че са налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не споделя изложените възражения, че МОС е управлявано от друго лице, предвид наличието на декларация по чл.188 от ЗДвП, в която Н. е удостоверил, че именно той е управлявал автомобила. Посочва, че установените по делото факти налагат друга правна квалификация. В АУАН е описан фактическия състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а не за повторност по чл.182, ал.4 от с.з. Въззивният съд е намерил, че нарушителят следва да се оправдае само, когато извършеното от него деяние не съставлява нарушение въобще, а не, когато деянието не отговаря на правната квалификация, възприета от административнонаказващият орган, поради което е приел, че извършеното от Н. деяние следва да се преквалифицира от нарушение по  чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и спрямо него да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Наказанието, което според районният съд е следвало да изтърпи санкционираното лице е глоба в размер на 800 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         Напълно се споделят мотивите на първостепенният съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Н.. По делото не са събрани доказателства, които да опровергаят обстоятелството, че именно касатора е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Изложените в последствие твърдения, че не той е управлявал МПС, при наличие на собственоръчно попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, настоящият състав намира за защитна теза. Несериозни са твърденията посочени в касационната жалба, че при попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, лицето не е разбрало какво декларира с нея. Същото е пълнолетно лице, за което липсват каквито и да са данни да е неграмотно и това е да е довело до неразбиране на декларираното. Предвид това се приема, че лицето много ясно е разбрало каква е функцията на тази декларация и непосочването на друго лице различно от него е основание за ангажиране на отговорността му.

         Следва да се посочи, че за разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която ирелевантно при наличие или липса на повторност е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението (на материалноправната норма, бел.авт.), самоличността на нарушителя и неговата вина.

Така за нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h, а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност. Т.е. касае се така или иначе за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма (чл.21, ал.2 ЗДвП), за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи нарушението белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. В този случай не се касае за преквалифициране на деянието, тъй като фактите касаещи нарушената материалноправна норма си остават същите, а за намаляване на наказанието или замяната му с по-леко, поради липса на квалифициращи белези, обосноваващи налагането на по-високо наказание.

Преценявайки фактите Районен съд - Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно. С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 639/18.05.2018 г., постановено по а.н.д. № 733/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                       

                                                                           2.