Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1519        Година 25.07.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                               2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Й. Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1534 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.Т.И. *** против решение № 590 от 10.05.2018г., постановено по н.а.х.д. № 313 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас. Счита решението за немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като излага доводи, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на решението и наказателното постановление.

Ответникът – Районно управление Камено, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 18-7779-000003/09.01.2018г. на началник РУ Камено, с което на касатора за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пред.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са спазени процесуалните норми, изискванията за форма и съдържание, като същите съдържат реквизитите изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираните деяния, като е прието, че това се потвърждава напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Наложените административни наказания съдът е преценил за правилно определени по вид и размер, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение, не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви са обстойни и се споделят и от настоящия съдебен състав.

Касаторът е санкциониран за това, че на 04.01.2018г., около 14,00ч., е установен от контролни длъжностни лица към РУ Камено да управлява собствения си лек автомобил с рег.№ А9485КВ в гр.Камено, ул.„Стара планина“, в посока на движение към кръстовището с ул.„Освобождение“, без да ползва обезопасителен колан, като при извършената му проверка е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръв за анализ, за което му е бил издаден талон с рег.№ 0000376 за медицинско изследване. За установените нарушения е съставен АУАН, а впоследствие издадено и процесното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване, както и за нарушение чл.137а, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС без да ползва обезопасителен колан, с който автомобилът е окомплектован.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като наказателното постановление е издадено преди изтичане на 3-дневния срок за възражения.

Съгласно нормата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.

В конкретния случай, от данните по административната преписка се установява, че АУАН е съставен и връчен на лицето на 04.01.2018г., а наказателното постановление е издадено на 09.01.2018г., тоест пет дни след съставяне на акта и един ден след изтичане на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Касаторът е имал законоустановената възможност да изложи допълнително своите доводи преди издаване на наказателното постановление, поради което правото му на защита не е нарушено.

Неоснователно е и възражението, че този срок не е спазен, тъй като наказателното постановление е издадено на 08.01.2018г.. Като дата на издаване на наказателното постановление е посочена 09.01.2018г., като на различните екземпляри са посочени различни дати на неговото връчване, а именно 10.01.2018г. на екземпляра представен от наказващия орган и 18.01.2018г. на екземпляра представен от касатора. След като и двете дати на връчване на наказателното постановление са след посочената в него дата на издаване, не се установява, то да е издадено в сочения от касатора по-ранен момент. В този смисъл следва да се имат в предвид и ангажираните пред първоинстанционния съд показания на актосъставителя, който лично е връчил постановлението на лицето, като не може да даде обяснение за различните дати. Той сочи, че в системата в управлението е отбелязано кога е връчено постановлението и мисли че това е 10.01.2018г., като предполага, че другата дата е техническа грешка. Същевременно от свидетелските показания на свидетеля Д., доведен от касатора, се установява, че К.И. му е казал, че са му направили акт за 2000,00 лева, като това е станало четвъртък, след празниците, взели са му документите и след половин час са му докарали едно решение. От тези показания от една страна не се установява кога точно е връчено наказателното постановление, а от друга страна те са в противоречие с твърденията на касатора, че то му е връчено на 08.01.2018г., която дата е понеделник, а не четвъртък.   

Неоснователни са възраженията за допуснато процесуално нарушение, тъй като наложените административни наказания „глоба“ са механично сборувани. Видно от наказателното постановление на касатора са наложени две отделни административни наказания „глоба“ - за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП в размер на 2 000 лева, както и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП в размер на 50 лева, като двете санкции са посочени в отделни точки – всяка посочваща съответната сума. Действително броят на отнетите точки на водача е посочен общо, но това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо  отмяна на наказателното постановление, доколкото същите единствено отчитат извършените от водача нарушения, а не представляват административно наказание по смисъла на ЗАНН.

Неоснователни са и възраженията за наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото не са ангажирани доказателства, че извършените нарушения, макар и формално да осъществяват признаците на предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност са с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 590 от 10.05.2018г., постановено по н.а.х.д. № 313 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                            2.