О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1363                                15.06.2018 година                                      гр.Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас                                                                       VІІ-ми състав,

на петнадесети юни                                                           две хиляди и осемнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 1531 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ„Радост-Р.Й.“, ЕИК-119009377, гр.Сливен, п.к.8800, бул.Цар Освободител №8, Р.Г.Й., против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-218-0265939/07.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – магазин за козметика, находящ се в гр.Сливен, бул.Цар Освободител №8, стопанисван от ЕТ„Радост-Р.Й.“ и забрана за достъп до него за срок от 15 (петнадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В сезиращата жалба е формулирано и искане за спиране изпълнението на заповедта, с която се налага ПАМ, до влизане в сила на окончателен съдебен акт по спора.

Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като моли за неговата отмяна. За същественото процесуално нарушение счита допуснатата грешка в заповедта на неговия единен граждански номер, както и извършената му поправка. На следващо място е заявено, че в случая липсва обосновка относно необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като се твърди, че са използвани общи и формални формулировки с възпроизвеждане на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, но без извършване на правилна, задълбочена и всестранна проверка на предприетите действия по ангажиране на отговорността. Заявява, че за нарушението не е издадено наказателно постановление (НП), доказващо по несъмнен начин извършването на нарушението, което го лишава от възможността да се възползва от привилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС.

 

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 03.06.2018г. в 16.00 часа служители на ЦУ на НАП, ГД„Фискален контрол“, сектор „Оперативни дейности“-Бургас, извършили проверка на търговски обект – магазин за козметика, находящ се в гр.Сливен, бул.Цар Освободител №8, стопанисван от ЕТ„Радост-Р.Й.“. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите лица контролна покупка на 1 бр. дезодорант на стойност 4,60 лева, заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. След като се легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат с оборот от 43,69 лева, а фактическата наличност в касата била 79 лева. При тези констатации били издадени протокол за проверка, два акта за установяване на административно нарушение, както и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-218-0265939/07.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 15 дни.

Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че проверката била извършена цитираната контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон, задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС и е установено наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези маркирани чрез издаване на фискален бон в размер на 5,31 лева. Средно-дневният оборот е на стойност от 50 лева. Търговецът има непогасени публични задължения в размер на 40 лева. Декларираните финансови резултати от дейността на дружеството са: данъчна печалба за 2017г. в размер на 0 лева. Съпоставено е местоположението на обекта и средно-дневите обороти за този тип дейност, при което е направен извод, че декларираният финансов резултат е нереално нисък. Органът се е позовал на многобройни решения на Върховния административен съд.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със създадената организация и вида на отчетността, които са довели до извършеното деяние, позволяващи да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост и несъразмерност на предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество и др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Не може да бъде споделено мнението на търговеца, че грешката и поправката на единния граждански номер (ЕГН) е съществено процесуално нарушение. В случая субект на заповедта е едноличен търговец, който се индивидуализира с единен идентификационен код (ЕИК), който е коректно посочен в заповедта. Посочването на ЕГН на лицето регистрирано като едноличен търговец не е задължителен реквизит, поради което допуснатите в него грешки не са съществени. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, както в частта срещу разпореждането за предварително изпълнение, така и в частта за спиране на същото.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК, Административен съд - гр.Бургас,  VІІ-ми състав,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЕТ„Радост-Р.Й.“, ЕИК-119009377, гр.Сливен, п.к.8800, бул.Цар Освободител №8, Р.Г.Й., против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-218-0265939/07.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, както и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ :