Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №491

 

гр. Бургас, 16 март  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                            АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТОНИ ПЕТРОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 152/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на РУП гр. Несебър против Решение №351/15.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 684 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление №14- 0304- 001958/08.08.2014 г., издадено от началника на РУП гр.Несебър , с което за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1,т.2, пр.1 от ЗДвП на Д.В.К., е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че при първоинстанционният съд неправилно е приложел материалния закон.

В съдебно заседание касаторът и ответника по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. Последният представя писмено становище, с което намира оспорването за неоснователно.

Такова е и становището на представителя на Окръжна прокуратура гр.Бургас.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателно постановление №14- 0304- 001958/08.08.2014 г., издадено от началника на РУП гр.Несебър, Д.В.К. е бил санкциониран за това, че на 4.08.2014г. в гр. Несебър- Слънчев Бряг, като водач на л.а. – Форд Мондео, с рег. № СН 7637ВВ, по главна алея до хотел Посейдон посока кр-ще Емона, управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУ МПС от 11.01.2012г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150 ЗДвП. Приложена е санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че макар правилно да са установени релевантните факти, наказващият орган е посочил като нарушена разпоредба, която не кореспондира на санкционната норма. Според този съд, с деянието извършено от К. е била нарушена разпоредбата на чл. 150а ЗДвП, а не- на чл.150 ЗДвП.

Неправилното посочване на нарушената правна норма, според него, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда не споделя този извод. Допуснатото нарушение, дори да се приеме, че е налице не е от категорията на съществените.

Това е така, защото санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, която е приложена в случая няма бланкетен характер, а съдържа всички обективни признаци на състава на нарушението.

След като фактите са правилно установени не съществува никаква пречка да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието.

В случая няма спор, че към датата на извършване на нарушението – 4.08.2014г., срокът на валидност на СУ на МПС е изтекъл. Същото е било с дата на валидност до 11.01.2012г.

Разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, предвижда наказание за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Наличието в конкретния случай на свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок за валидност се приравнява на липса на свидетелство за управление, включително и на такова, валидно за съответната категория, към която спада управляваното МПС.

Отделно, съдът отбелязва, че законодателят е предвидил санкция и за две други нарушения, обективен елемент от състава на които е управление без валидно СУ на МПС- когато то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или когато самото право за управление на МПС е отречено по административен или съдебен ред. Факти, предпоставящи приложението на някоя от посочените хипотези, в случая не са налице.

Ето защо, наказващият орган при правилно приложение на закона е ангажирал административно наказателната отговорност на Д.К. за извършено нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП.

Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №351/15.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 684 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Несебър И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14- 0304- 001958/08.08.2014 г., издадено от началника на РУП гр.Несебър , с което за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1,т.2, пр.1 от ЗДвП на Д.В.К., е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: