Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 971               от   25.04.2013г.    град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, трети състав, на десети април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Чавдар Димитров

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 152 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 216 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.К.Ц., ЕГН **********,*** против Заповед №ДК-10-ЮИР-26/20.04.2012г. на Началник РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлена жалба рег.№94-00-1495/28.06.2010г. на Ц. като неоснователна и оставен в сила отказ изх.№МЖ-01-1876/13.08.2008г., заедно с писмо за допусната техническа грешка рег.094-00-1294/ 07.06.2010г. на кмета на Община Царево и главен архитект на Община Царево за издаване на разрешение за строеж: ”лятна кухня” в урегулиран УПИ V, кв.2 по плана на с.Българи, Община Царево. Иска се от съда да бъде отменен обжалвания административен акт в оспорената му част и делото като преписка да се върне на административния орган със следващите се указания за приложението на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. Ангажира писмена защита.

Ответната страна – началник на РДНСК ЮИР чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. представя административната преписка; оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да постанови решение, с което да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна – главен архитект на Община Царево, редовно уведомена, не се явява и не се представлява; изпраща писмено становище, в което сочи, че постановения процесен отказ, ведно със заповедта на началника на РДНСК Бургас, с която същият се оставя в сила са законосъобразни, поради което съдът следва да ги потвърди.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание. Видно от приложеното на л.34 от делото известие за доставяне R PS 8000 00PFXE 4, писмото за връчване на заповедта е непотърсено. В представената по делото молба вх.№2500/ 13.03.2013г. Ц. твърди, че случайно е забелязала на входа на сградата, в която живее ( а не на вратата на апартамента) залепено съобщение за издаване на заповедта, което е било частично скъсано. Твърди, че това се е случило преди да подаде жалбата. Тъй като ответникът не оспорва това твърдение, същото следва да се възприеме като достоверно и в този смисъл жалбата е процесуално допустима. тъй като следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Установява се по делото, че в т.8 от Протокол №43 от проведено на 04.07.2003г. заседание на Общински съвет Царево е взето решение с единодушие по докладна записка на кмета на същата община относно замяна на отстъпено право на строеж в с.Българи, общ.Царево.  На основание чл.35, ал.2 и във връзка с чл.29 от НРПУРОИ е извършена следната замяна: Жалбоподателката Ц. *** отстъпено право на строеж върху УПИ /п/ VІ-6, кв.2 по плана на с.Българи с площ на УПИ 525 кв.м., с експертна оценка на правото на строеж  252 лева, а в замяна на прехвърленото й право на строеж Община Царево прехвърля на Ц. отстъпено право на строеж върху УПИ /п/ V-общински, кв.2 по плана на с.българи с площ на УПИ 500 кв.м., с експертна оценка на правото на строеж 240 лева, като разликата от 12 лева е заплатена от общината на Ц.. В изпълнение на взетото решение между посочените страни на 29.08.2003г. е сключен договор за замяна, като съгласно чл.18 от Закона за собствеността посочения договор има силата на нотариален акт. По делото на л.20 е представена скица №170/02.07.2008г., върху която от главния архитект е поставено разрешение за изготвяне на инвестиционен проект за жилищна сграда в имота на жалбоподателката на основание чл.140 от ЗУТ по указания в скицата начин. Ц. е подала молба вх.№МЖ-01-1876/06.08.2008г. до главния архитект на Община Царево за разрешение за строеж със ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини за построяване на лятна кухня в посоченото УПИ на основание чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.153 от ЗУТ. С писмо рег.№МЖ-01-1876/ 13.08.2008г., подписано от главния архитект и кмета на Община Царево се отказва да бъде издадено подобно разрешение, тъй като в цитирания договор за замяна е прехвърлено и учредено право на строеж само за основно жилищно застрояване в обем на РЗЛ 210 (200 кв.м. съгласно договора) кв.м., но е и такова за допълващо застрояване – лятна кухня. Видно от писмо вх.№94-00-574/11.03.2010г., Е.Ц. е сезирала главния архитект, че тя не е собственик на УПИ VІ, кв.2, като е поискала произнасяне относно нейния имот. С писмо №94-00-574/11.03.2010г. кметът на общината е уведомил Ц., че на основание чл.67 от закона за собствеността правото на строеж върху УПИ VІ, кв.2 по плана на с. Българи, учредено с процесния договор за замяна е погасено в полза на Община Царево, тъй като не е реализирано в законоустановения петгодишен срок. Впоследствие, с писмо рег.№94-00-1294/ 07.06.2010г. е извършена поправка на номера на имота.

С жалба рег.№94-00-1495/28.06.2010г. Е.Ц. е сезирала Административен съд Бургас с искане за отмяна на отказ, обективиран в писмо рег.№МЖ-01-1876/ 13.08.2008г., поправено с писмо рег.№94-00-1294/ 07.06.2010г. С определение №2013/13.09.2010г., постановено по адм.д. №1538/2010г. по описа на АС Бургас жалбата на Ц. е оставена без разглеждане поради неподведомственост на спора и производството по делото е прекратено, а преписката е изпратена на Началника на РДНСК ЮИР Бургас, сектор Бургас за произнасяне по компетентност. С писмо изх.№ДК-04-798-00-624/18.04.2011г. началник сектор Бургас - РДНСК ЮИР е уведомил Ц., кмета и главния архитект на Община Царево, че е започнато административно производство по реда на чл.216 от ЗУТ във връзка с процесния отказ на главния архитект на Община Царево по искането на Ц..

С обжалваната заповед №ДК-10-ЮИР-26/20.04.2012г. Началника РДНСК Югоизточен район е отхвърлена жалба рег.№94-00-1495/28.06.2010г. на Ц. като неоснователна и оставен в сила отказ изх.№МЖ-01-1876/13.08.2008г., заедно с писмо за допусната техническа грешка рег.094-00-1294/ 07.06.2010г. на кмета на Община Царево и главен архитект на Община Царево за издаване на разрешение за строеж: ”лятна кухня” в урегулиран УПИ V, кв.2 по плана на с.Българи, Община Царево

Недоволна от така постановената заповед, Ц. обжалва същата с мотив, че й е прехвърлено цялото право на строеж върху процесния имот УПИ V-общ., кв.2 по плана на с.Българи; както и че за исканата от нея лятна кухня не е необходимо да се издава виза за строеж.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на административно производствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Видно от събраните по делото доказателства, с договора за замяна от 29.08.2003г. Община Царево прехвърля на Ц. право на строеж с разгъната застроена площ в размер на 200 кв.м. върху общински поземлен имот УПИ V-общ., кв.2 по ПУП на с.българи, с площ 500 кв.м. В този смисъл, правилно главният архитект е достигнал до извода, че в полза на Ц. не е учредено право на строеж на лятна кухня, която по своята същност съгласно чл.20, ал.1 и ал.3 от ЗУТ е форма на допълващо застрояване. Съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 ЗУТ, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж. Безспорно по делото липсват доказателства Община Царево да е отстъпила на жалбоподателката право на застрояване на лятна кухня, което да е отразено /т.е. предвидено в действащия ПУП/.

При така изложените обстоятелства сезираният съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а атакуваната заповед като правилна и законосъобразна да се остави в сила.

 

Предвид изхода на делото, в полза на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ на Е.К.Ц., ЕГН **********,*** против Заповед №ДК-10-ЮИР-26/20.04.2012г. на Началник РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлена жалба рег.№94-00-1495/28.06.2010г. на Ц. като неоснователна и оставен в сила отказ изх.№МЖ-01-1876/13.08.2008г., заедно с писмо за допусната техническа грешка рег.094-00-1294/ 07.06.2010г. на кмета на Община Царево и главен архитект на Община Царево за издаване на разрешение за строеж: ”лятна кухня” в урегулиран УПИ V, кв.2 по плана на с.Българи, Община Царево.

 

ОСЪЖДА Е.К.Ц. да заплати на РДНСК ЮИР сектор Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….