О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2261      25.09.2018 г.,     гр. Бургас

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1529 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 216, ал.5, вр. чл. 215 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на М.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-18 от 04.06.2018 г., издадена от началника на РОНСК- Бургас при РДНСК- Югоизточен район. С оспорената заповед е отхвърлена като недопустима жалбата на М.С.Г. с вх. № 94М-325-1 от 15.04.2015 г. против Акт за узаконяване № 18/23.03.2015 г., издаден от главния архитект на Община Поморие за строеж: „Вътрешно преустройство на постройка от допълващо застрояване- гараж в лятна кухня- трапезария към съществуваща лятна кухня“ в УПИ ІІІ-469 в кв. 53 по плана на гр. Поморие, с административен адрес: гр. Поморие, ул. „Цар Шишман“ № 10, и е прекратено образуваното производство.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че жалбоподателката е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като е носител на ограничено вещно право- право на ползване върху самостоятелни обекти в сграда, построена в процесния поземлен имот. По същество се иска отмяна на заповедта.

Ответната страна не взема становище по жалбата. Представя административната преписка.

Заинтересованите страни- главен архитект на Община Поморие и Б.С.Д. с ЕГН ********** заявяват становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред началника на РОНСК- Бургас е образувано по повод постъпила жалба от М.С.Г. против Акт за узаконяване № 18/23.03.2015 г., издаден от главния архитект на Община Поморие, за строеж „Вътрешно преустройство на постройка от допълващо застрояване- гараж в лятна кухня-трапезария към съществуваща лятна кухня“ в УПИ ІІІ-469 в кв. 53 по плана на гр. Поморие, с административен адрес: гр. Поморие, ул. „Цар Шишман“ № 10. По жалбата административният орган се е произнесъл с обжалваната заповед, с която е отхвърлил същата като недопустима на основание чл. 216, ал.5, вр. чл. 149, ал.2, т.1, т. 2 и т.3 от ЗУТ. Органът е констатирал от приложения към жалбата нотариален акт № 136/1997 г., че жалбоподателката М.Г. е дарила на синовете си С. *** Георгиев и Р. *** Георгиев собствените си самостоятелни обекти в УПИ ІІІ-469, представляващи втори жилищен етаж и тавански стаи с номера 1 и 5, и към момента на депозиране на жалбата с вх. № 94М-325-1/15.04.2015 г. тя не притежава собственост в поземления имот. При тези данни е счел, че същата не е заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и не притежава активна легитимация да обжалва акта за узаконяване, поради което жалбата се явява недопустима.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е отказът на административния орган- началник на РОНСК при РДНСК- ЮИР да разгледа по същество жалбата на М.Г. против издадения акт за узаконяване, поради липса на правен интерес.

Кръгът на лицата, активно легитимирани да оспорят издадено разрешение за строеж, респективно акт за узаконяване, който замества разрешението, е очертан с нормата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която заинтересовани лица да обжалват в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай се касае за извършено преустройство и промяна на предназначение на самостоятелна сграда в УПИ ІІІ-469 и не е налице етажна собственост с построената в имота жилищна сграда. С оглед на това в случая е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 3 и 4 от ЗУТ и жалбоподателката не е заинтересовано лице по смисъла на тази разпоредба. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗУТ при промяна предназначението на сграда, когато е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, се изисква при издаване на разрешението за строеж, респ. при издаване на акт за узаконяване, да се представи пред органа изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Тези предпоставки също не са налице, доколкото промяната в предназначението на сградата не е свързана с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, а и от приложения в преписката нотариален акт № 136/1997 г. е видно, че жалбоподателката е носител само на ограничено вещно право- право на ползване върху самостоятелни обекти в жилищната сграда, но не притежава такива права върху поземления имот, в който се намира процесната постройка. Ето защо съдът приема, че тя не разполага с активна процесуална легитимация да оспори акта за узаконяване. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка и липсата му обуславя недопустимост на производството, поради което законосъобразно същото е прекратено от административния орган. С оглед на това, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

 Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-18 от 04.06.2018 г., издадена от началника на РОНСК- Бургас при РДНСК- Югоизточен район.

Определението е окончателно.

 

СЪДИЯ: