РЕШЕНИЕ

 

     2003                         дата   08 ноември 2018г.              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 25 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. А.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1526 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Престиж хотелс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Възраждане, ул.Позитано № 34, ет.2 против Решение № 160/05.04.2018г., постановено по НАХД № 121/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-003893/27.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което, на касатора, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във вр. с чл.76, ал.1 от с.з., вр. с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците и за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Касаторът счита постановеното решение за неправилно, като оспорва съставомерността на вмененото му нарушение, като излага доводи, че служителят не е престирал труд, а е бил изпратен на обучение. Излага доводи за нищожност на НП, като издадено от орган без териториална компетентност. Счита, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на покана за съставянето на акта за установяване на административно нарушение и нередовното му предявяване. Възразява, че не е доказано, че чужденецът е  предоставял работна сила за касатора и трудово правоотношение не е установено по надлежния ред на чл.405а, ал.1 от КТ.  Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ като материалноправно основание вече е отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

„Престиж хотелс“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена на 22.08.2017г. проверка за спазване на трудовото законодателство в търговски обект – хотел „Виго“, находящ се в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, е установено на място лицето Д.В.– македонски гражданин да престира труд в хотела, като за същия не са представени разрешение за работа или еднократна регистрация в Агенцията по заетостта, в нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Районният съд по същество е приел, че е осъществен състав на нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е приел, че правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Постановеният съдебен акт е правилен и не страда от сочените от касатора пороци, като при постановяването му е съобразен с материалния закон и процесуалните правила. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от касационната инстанция.

Съгласно чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /прил. редакция ДВ, бр. 33 от 2016г./ на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата  чужденецът Д.В.е установен да предоставя работна сила без разрешение за работа, респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което касаторът правилно е бил санкциониран от наказващия орган по реда на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Възраженията поддържани и пред настоящата инстанция, относно несъставомерност и недоказаност на нарушението са неоснователни. Безспорно е, че между чуждия гражданин и  ЦПО към фондация “Еврофонд за преквалификация и нови работни места“ гр.София има сключен договор за обучение по специалност „организация на хотелиерството“.От друга страна между ЦПО и „Престиж Хотелс“ ЕООД има сключен договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация. Със заповед № 045/17.08.2017г. е било определено Владимиров  да започне производствен стаж и практика в базата на хотел “Виго“ гр.Несебър от 17.08.2017г. Видно от представения производствен лист лицето е било в обекта от 17.08.2017г. до 22.08.2017г., като при извършената на 22.08.2017г. проверка от  служители на ДИТ – София е констатирано, че той извършва работа като рецепционист. Владимиров е попълнил и декларация по чл.402, § 1, т.3 от КТ , в която изрично е посочил, че работи за касатора, посочил е позицията, на която работи, основни функции, както и почивните дни. В този смисъл, следва да се приеме, че се касае за дуална форма на обучение - чрез работа, поради което и намират приложение разпоредбите на КТ. Съобразно действащата нормативна уредба, отношенията при обучението чрез работа, се уреждат като трудови правоотношения чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица по аргумент от чл.12, ал.8 на Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на обучение, обн.ДВ, бр.70/2015 г., в сила от 11.09.2015 г./. Дуалната форма на обучение също е предоставяне на работна сила, за което лицето получава и съответното възнаграждение, респ. следва да се извърши след като лицето има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН. Разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.399, 400 и 401. В конкретния случай по делото е налично изрично пълномощно на л.35-л.38, видно от което управителят на дружеството е упълномощил изрично няколко лица, сред които и лицето М.Н.А.да представлява търговеца пред Инспекцията по труда, в т.ч. и да получава актове за нарушения и издадени наказателни постановления.  АУАН е бил съставен на 29.09.2017г. в присъствието на това надлежно упълномощено лице и на същата дата то му е връчен, с оглед на което не е налице твърдяното от касатора нарушение при връчване на акта.

Неоснователни са и наведените с жалбата доводи за нищожност на процесното НП. Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.  Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В същия смисъл е и приложимата норма на специалния закон – чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ, според която наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая с представена по делото заповед № 3-0879/04.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда“, на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят – Наталия Станилевич, старши инспектор в отдел „ТППО“ към ДИТ-София, в срока от 21.08.2017г. до 29.09.2017г., е възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на чл.405а от КТ и други, в обекти за контрол на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С оглед на така представената заповед, към датата на проверката и тази на съставянето на АУАН –29.09.2017г., актосъставителят е имал компетентност да извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН. Компетентността на наказващия орган е установена от приложената по делото заповед № З-0058/11.02.2014г., с която се определя правомощие на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановление по съставените АУАН, като правилно районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователно е и възражението на прокурора за настъпила законодателна промяна, тъй като е бил отменен чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, на каквото основание се даде заключение за отмяна на съдебния акт и наказателното постановление. Действително, към настоящия момент са отменена разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ (ДВ, бр.24/2018г., в сила от 23.05.2018г.), но приет е нов чл.75а от ЗТМТМ в същия бр. на ДВ, който в ал.2 съдържа аналогичен състав и санкция за нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора като работодател, а именно: наказание глоба по ал.1 за работодател – физическо лице или имуществена санкция за работодател – юридическо лице в размер от 2000 до 20 000 лева, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Затова за нарушителя не е налице хипотезата на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на  отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/05.04.2018г., постановено по НАХД № 121/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: