Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 4 декември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Л.А.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С.Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1526/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – Ч.Щ. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат И., обжалва Решение № 935/11.09.2008 г., постановено по НАХД № 1594/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 46/17.03.2008 г. на Началник група в сектор „ПП-КАТ” при ОДП – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл182, ал.1, т.5 от същия закон, на Ч.Щ. Ч. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, като основните му аргументи са свързани с неправилна оценка от съда на доказателствата по делото, мотивирала и неправилния извод, че наказателното постановление е законосъобразно.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас намират жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал. 1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че нарушението, за което същото е издадено е безспорно доказано. Като основание да бъде направен този извод са свидетелските показания на актосъставителите.

Настоящият съдебен състав не споделя така изложения извод по следните съображения:

В хода на първоинстанционното съдебно дирене са били разпитани като свидетели както актосъставителите и още един полицай, присъствал при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и двама свидетели, посочени от жалбоподателя. Показанията на тези лица са взаимно противоречиви. Първата група свидетели – С. Р. С., Г. К. К. и С. Д. Г., заявяват, че са спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като радарът, с който са извършвали проверка е показал, че автомобилът се движи със скорост 125 км/часа при разрешена такава за участъка – 80 км/час. Твърдят, също така, че са поканили жалбоподателя да се запознае с показанията на радара и че той е отказал да стори това. При това положение са съставили акт за установяване на административно нарушение и са му го предявили, като той е отказал да го подпише.

Другите двама свидетели – Р. Ю. А. и В. А. Д., сочат противоположни на изложените до тук факти и потвърждават изложеното в жалбата на Ч., а именно, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да се запознае с показанията на радара, като единият от служителите на полицията обяснил, че не необходимо да слиза от автомобила, тъй като времето било студено, а другият служител стоял плътно до предната лява врата на автомобила и на практика не давал възможност на жалбоподателя да слезе и да отиде до полицейския автомобил, в който се намирал радара.

В съдебното решение е прието, че съдът не кредитира показанията на А. и Д., тъй като същите били в приятелски отношения с жалбоподателя и този факт пораждал основателно съмнение за тяхната безпристрастност. Този извод на съда е необоснован, тъй като от протокола за съдебно заседание, съставен на 10.09.2008 г., е видно, че свидетелят Д. дори не е питан в какви отношения се намира с жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че не са налице никакви обективни данни, от които да се направи извод, че последните двама свидетели не са безпристрастни.

При това положение, при наличието на съществено противоречия между показания на групи свидетели относно фактите, въз основа на които следва да се изгради извод осъществен ли е съставът на нарушението или не, най-малкото се създава основателно съмнение в тази насока.

Съмнението касае факт, установяването на който е от съществено значение за извършване на преценка следва ли  да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, а именно по какъв начин е установено превишаването на скоростта, установено ли е точно в какви параметри, ако има превишаване на скоростта, е последното.

При това положение и с оглед на основния принцип, заложен в наказателното право, всяко съмнение относно факта на извършеното нарушение следва да се тълкува в полза на нарушителя. Това е така, защото задължение на санкциониращия орган е да докаже с всички възможни средства факта на извършеното нарушение. Наличието на доказателства, които по някакъв начин разколебават категоричната положителна преценка в тази насока, изключват възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето.

Поради изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, с оглед на което

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 935/11.09.2008 г., постановено по НАХД № 1594/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46/17.03.2008 г. на Началник група в сектор „ПП-КАТ” при ОДП – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл182, ал.1, т.5 от същия закон, на Ч.Щ. Ч. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца

                                          

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………