Р Е Ш Е Н И Е

517

 

гр. Бургас, 23.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XVIII състав, в публично заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

СЪДИЯ: Ванина Колева

 

при участието на секретаря С.Х., като разгледа дело номер 151 по описа за 2017 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. София 1797,  бул. „Драган Цанков“ ***, представлявано от изпълнителните директори В.Х. и  Д.К., чрез юрк. Ч., против Решение № 172 от 21.11.2016г. на Директора на териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. Бургас, с което на основание чл.267, ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С 160002-000-0308546/12.09.2016г.по изп.дело № 2140001140/10г., издадено от С.Г.  - главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че не е присъединен по отношение на пълния обем права от учредения в полза на Банката особен залог на търговското предприятие на длъжника “МИНА  ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС” ЕАД и моли да се постанови присъединяване на Банката по изп. дело № 214001140/2010г. , като изрично се опише, че правата й като заложен кредитор с учреден в нейна полза  особен залог върху цялото търговско предприятие на залогодателя “МИНА ЧЕРНО МОРЕ- БУРГАС” ЕАД се разпростират върху всички притежавани от дружеството длъжник активи, във вид на права, задължения и фактически отношения, а не само върху изрично посочените от публичния изпълнител в обжалваното разпореждане. В жалбата си се е позовал на разпоредбите на Закона за особените залози и практика на ВКС. Моли съда да отмени решението на директора на ТД на НАП гр. Бургас и да разпореди на публичния изпълнител да издадена ново разпореждане за присъединяване или поправка на съществуващото в частта, с която „Първа инвестиционна банка“  АД е заложен кредитор по отношение на цялото имущество на длъжника с всички негови активи, съгласно залога на търговското предприятие, а не само по отношение на изрично посочените от публичния изпълнител. Претендира разноски в размер, съгласно представен  списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, директорът на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решение № 172/21.11.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас като правилно, законосъобразно и обосновано, като счита, че фактът, че движимите вещи, които са заложени, не се визуализират в разпореждането, не изключва по никакъв начин правата на жалбоподателя като публичен кредитор с учреден особен залог върху цялото търговско предприятие, тъй като правилата относно залог на съвкупност се прилагат за залог на търговското предприятие. Претендира присъждане на юрисконсултско  възнаграждение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

За установените и изискуеми задължение на “МИНА ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС“ ЕАД в размер на 25 886 732 лв., в това число главница 16 462 181 лв. и  лихва  - 9 425 551 лв., е образувано изпълнително дело № 20140001140/2-14г. За обезпечаване на задълженията са наложени възбрани върху недвижими имоти - сгради и поземлени имоти, както и запор върху МПС, с обща стойност на обезпечението 8 112 746 лв., съгласно влезли в сила Разпореждания за окончателна оценка № С160002-104-0000172 от 29.06.2016г. и  № С 160002-104-0000173 от 29.06.2016г. Върху описаното и оценено в тези разпореждания имущество - недвижими имоти и МПС - е започнало принудително изпълнение.

След справка в съответния регистър за вписвания  по партида с дата 30.06.2016г. публичният изпълнител е установил вписване на залог върху търговското предприятие “МИНА ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС”ЕАД в полза на ”Първа инвестиционна банка ”ЕАД. До жалбоподателя е отправено запитване  относно възможността, предоставена по чл.217, ал.2 от ДОПК за присъединяване .

 На 14.09.2016г. “Първа инвестиционна банка” ЕАД е уведомила публичния изпълнител, че на 31.08.2016г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към принудително изпълнение с рег. № 2016083100719 за сумата 765 645,81 евро, на която възлизат задълженията по обезпечения със залог банков кредит.

На основание чл.217, ал.1 и  ал.2 от ДОПК, във вр.с  чл.194 от ДОПК, във връзка с изпълнително дело № 2140001140/2010г. по описа на ТД на НАП - Бургас, образувано срещу “МИНА ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС” ЕАД, публичният изпълнител с разпореждане изх. № С 160002-151-0000015/12.09.2016г. е допуснал присъединяване в производството по събиране на публични вземания на “Първа инвестиционна банка “ЕАД за вземането му в размер на 1 497 473,04 лв., въз основа на договор за особен залог 00 КР-АА-3075 от 15.09.2007г., вписан на 29.10.2007г., върху изброени и описани в 42 точки конкретни недвижими имоти и  МПС.

Разпореждането е обжалвано от “Първа инвестиционна банка”ЕАД по реда на чл. 266 от ДОПК пред директора на ТД на НАП - Бургас. С жалбата си изразява несъгласие с разпореждането в частта, в която Банката не е присъединена по отношение на пълния обем права от учредения в нейна полза особен залог на търговско предприятие, тъй като публичният изпълнител е посочил изрично някои от активите на залогодателя.

С решение № 172 от 21.11.2016г. директорът е приел, че фактът, че движимите вещи с наложения запор по реда на ДОПК през 2015г., не са описани и оценени и не се генерират и визуализират в издаденото и обжалвано разпореждане за присъединяване на обезпечения кредитор, не изключва правата му с учреден в негова полза особен залог, върху цялото търговско предприятие на залогодателя и върху всички притежавани от дружеството активи. Като се е позовал на законовата на разпоредба на чл.21, ал. 7 от ЗОЗ и на основание чл.267, ал.1, във вр. с чл.267, ал.2, .т 5 от ДОПК, директорът на ТД на НАП - Бургас е потвърдил обжалваното разпореждане.

Видно от приложената разписка решение е връчено на “Първа инвестиционна банка “ЕАД на 08.12.2016г. На 14.12.2016г. чрез директора на ТД на НАП - Бургас е подадена жалба до съда, въз основа на която е образувано настоящето дело. Към жалбата са приложени заверени преписи на писмени доказателства, сред които заявление за вписване на пристъпване към изпълнение; договор за залог на търговско предприятие от 15.09.2007г. между Банката и ”МИНА ЧЕРНО МОРЕ- БУРГАС” ЕАД с приложения 1 и 2 към него, в които подробно са описани отделните активи, включени в търговското предприятие и два анекса към него.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав при извършената служебно проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че същата е допустима - подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 268 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред. Разгледана по същество, съдът намира следното:

Обжалваното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас. Оспореният акт е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Не се констатират и пороци, съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспореното решение, доколкото при издаването му са съобразени правилата за разглеждане на жалбата по чл. 267 от ДОПК.

Между страните няма спор по фактите. Не се спори и че правата на Банката, като заложен кредитор се разпростират върху цялото търговско предприятие на залогодателя “МИНА ЧЕРНО МОРЕ” ЕАД, върху всички притежавани от дружеството активи, поради което съдът намира приложената практика на ВКС в този смисъл за неотносима към предмета на спора. Спорът се свежда до това, дали това следва да се впише като текст в разпореждането за присъединяване, издадено от публичния изпълнител.

От представения договор за залог на търговско предприятие се установява, че учреденият залог е върху търговското предприятие на “МИНА ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС” ЕАД като съвкупност от права, задължения и  фактически отношения, Отделните активи, включени в търговското предприятие, са подробно описани в Приложение 1 и Приложение 2, неразделна част от договора.

  Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗОЗ, залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността. В ал. 2 в приложимата редакция е предвидено, че залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи към момента на получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1. В чл. 21, ал.7 е предвидено, че правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие.

Заложният кредитор може по свой избор да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или от отделни негови елементи (Чл. 46, ал.1 от ЗОЗ). В заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение (л.17) е видно, че жалбоподателят е избрал изпълнението да се насочи върху “всички отделни активи на заложеното търговско предприятие “МИНА ЧЕРНО МОРЕ - БУРГАС”ЕАД.

Принудително изпълнение по ИД № 20140001140/2014г. е започнало върху описаното и оценено от публичния изпълнител имущество на дружеството - недвижими имоти и МПС, т.е. отново върху отделни елементи от търговското предприятие. Както се установява и от становището, дадено от публичния изпълнител по повод жалбата на Банката до директора на ТД  на НАП, част от административната преписка, другите недвижими активи, собственост на дружеството и описани в счетоводната инвентарна книга за налични дълготрайни активи към 30.06.2015г. - машини и  съоръжения, мотокари  и  електроводи, стопански инвентар, съоръжения, компютърно оборудване и програмни продукти, са с на наложен запор по реда на ДОПК. Запорът е вписан в ЦРОЗ на 01.10.2015г. Тези движими вещи не са описани и оценени, поради което и не фигурират в постановлението на публичния изпълнител за присъединяване на обезпечения кредитор- жалбоподателя. Това не изключва правата й върху тях, както твърди и  ответникът.

Неоснователно е искането на жалбоподателя в постановлението за присъединяването му в производството по събиране на публичните вземания изрично да се пише, че правата на Банката се разпростират върху всички притежавани от дружеството длъжник активи, във вид на права, задължения и  фактически отношение, доколкото кредиторите са избрали да се удовлетворят от отделните елементи на търговското предприятие, а не не от търговското предприятие като съвкупност от права, задължение и фактически отношения. Следователно залогът върху търговското предприятие е преминал върху неговите елементи и те следва да бъдат индивидуализирани. Според непротиворечивата съдебна практика при залагане на търговско предприятие по реда на ЗОЗ заложни права върху отделен елемент от него, който не е индивидуално определен, възникват само след пристъпване към изпълнение /чл. 20, ал.2 ЗОЗ, чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗОЗ и чл. 32, ал. 3 и ал. 5 ЗОЗ/. В този случай присъединяването на заложен кредитор по право е съобразено от публичния изпълнител, тъй като преди изготвяне на разпределението е установил правата си върху описаните елементи, като част от предприятието. Правата му върху останалите движими вещи не се отричат, но за да бъде индивидуализиран предметът на изпълнението, останалите вещи следва първо да бъдат описани и оценени.

          По изложените съображения съдът намира жалбата на “Първа инвестиционна банка“ АД против Решението на Директора на териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Бургас, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С 160002-000-0308546/12.09.2016г. по изп. дело № 2140001140/10г., издадено главен публичен изпълнител ТД на НАП – Бургас за неоснователна, поради което  оспорването следва да се отхвърли.

При този изход на делото, предвид искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответната по спора страна, на същата, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, следва да се присъди такова в размер на 500,00 лв., съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. София 1797, бул. „Драган Цанков“ ***, представлявано от изпълнителните директори В.Х. и Д.К., против Решение № 172 от 21.11.2016г. на Директора на териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Бургас, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С 160002-000-0308546/12.09.2016г. по изп. дело № 2140001140/10г., издадено от С.Г.  - главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.             ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, да заплати на ТД на НАП - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

                                                             

                                                                        Съдия: