Р Е Ш Е Н И Е    665

 

Град Бургас, 7.04.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С.К., в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 151 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 1878/28.12.2015г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4861 по описа на БРС за 2015г., с което е потвърдено наказателно постановление № 725/07.09.2015г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.148, ал.2, т.1 от Закона за горите, във вр. с чл.23, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева,  на основание чл.272, вр. чл.270 от Закона за горите.

Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при издаване на потвърденото с него наказателно постановление. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото му наказателно постановление. Редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на Д. Т.Я. е съставен АУАН 029870/21.05.2015г. за това, че на 21.05.2015г. на територията на ТП „ДГС Ново Паничарево”, в землището на с.Ново Паничарево, местността „Юрта”, подотдел 37, извършвал горскостопанска дейност, като се движил с МПС ГАЗ 53, с рег. № А 4187 ВР по горски пътища с цел транспортиране на дървесина, без издадено разрешително за достъп до горски територии от ТП „ДГС Ново Паничарево”. Въз основа на цитирания АУАН е издадено наказателното постановление, с което на Я. за нарушение на чл.148, ал.2, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.23, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева, на основание чл.272, вр. чл.270 от ЗГ.

За да постанови оспореното решение  районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство по издаване на НП. Счел е, че от събрания доказателствен материал по делото се установява по безспорен начин, че Я. е извършил деянието, установено с АУАН и описано в НП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.148, ал.2, т.1 от ЗГ, вр. чл.23, ал.2, т.1  от Наредба № 1 за КОГТ. Приел е, че спрямо него е била приложена правилната санкционна разпоредба на чл.272, вр.чл.270 от ЗГ като относима към процесния случай, тъй като същият е бил наказан за нарушения на ЗГ с две наказателни постановления, влезли в сила на 17.03.2015г.

Решението е неправилно.

В случая на касатора неправилно е наложено наказание на основание чл.272 от ЗГ в условията на повторност, без да са налице предпоставките за това. Съгласно цитираната норма, ако лице извърши нарушение по чл.256-271 от ЗГ, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер. За да бъде приложена тази санкционна норма е необходимо извършителят на нарушение по чл.256-271 от ЗГ да е наказан с влязло в сила наказателно постановление за друго такова (същото) нарушение, а не както е приел районният съд за други две нарушения на ЗГ. От приложените по делото наказателни постановления № 889/25.02.2015г. и № 892 от 25.02.2015г. е видно, че с първото касаторът е санкциониран за нарушение на чл.207 от ЗГ, а с второто за нарушение на чл.211, ал.4, във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В случая, в обжалваното пред районния съд наказателно постановление извършеното от Я. нарушение е квалифицирано като такова по чл.148, ал.2, т.1 от ЗГ, вр. чл.23, ал.2, т.1  от Наредба № 1 за КОГТ, поради което липсва съвпадение между вида на нарушенията и чл.272 от ЗГ е неприложим. Предвид това, като е приел, че отговорността на касатора е законосъобразно ангажирана на посоченото в наказателното постановление правно основание, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона – касационно основание за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1, вр.ал.2 от НПК, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Отделно, както основателно се сочи в касационната жалба, налице е допуснато съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като от отразеното в наказателното постановление не се установява как административнонаказващият е определил размера на наложеното наказание от 250 лв. и въз основа на кое извършено нарушение, което предпоставя определянето му в троен размер. Прилагането на санкционната норма, предвиждаща наказание при условията на повторност изисква наказващият орган да посочи конкретните фактически обстоятелства за това, а в случая такива липсват.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1878/28.12.2015г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4861 по описа на БРС за 2015г., и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 725/07.09.2015г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което на Д. Т.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.148, ал.2, т.1 от Закона за горите, във вр. с чл.23, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева,  на основание чл.272, вр. чл.270 от Закона за горите.

Решението е окончателно.

 

                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./      

                 

 

                                   2./