Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  967                  от  06.06.2014г.,             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на осми май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Любомир Луканов

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 151 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - гр.София чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. от Дирекция „Инспекция по труда” Сливен против Решение № 459/02.12.2013г., постановено по НАХД № 822/2013г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 20-2002987/28.08.2013г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Сън Вилич” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Сън Вилич” ЕООД, ЕИК 147015791, със седалище и адрес на управление гр.Св. Влас, ул.”Иван Вазов” № 2, представлявано от А. Г. Я. – управител и съдебен адрес гр. Бургас, ул.”Александровска” № 45, ет.2, представя чрез процесуалния си представител адв.Д. Р., БАК, възражение по касационната жалба като претендира неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Несебър е образувано по жалба на  „Сън Вилич” ЕООД против Наказателно постановление № 20-2002987/28.08.2013г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Несебър е отменил атакуваното постановление като е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че лицето П. Д. А. е престирала труд към дружеството - жалбоподател. Първата инстанция е приела, че нарушението не е доказано и АУАН се гради на предположения.

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.

В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът подробно е изследвал релевантните за спорното правоотношение факти и изводът му, че наказващият орган не е доказал по безспорен начин твърденията си в АУАН и процесното наказателно постановление е напълно обоснован. Коментирал е наведените от жалбоподателя възражения и е изложил аргументирана преценка за тяхната основателност. Районния съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно материалната незаконосъобразност на обжалвания акт, като е обсъдил в цялост и възраженията на жалбоподателя пред него. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Предвид изложената фактическа обстановка и всички събрани пред първата инстанция доказателства, настоящия съдебен състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и парвилно и следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана – да се отхвърли.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 459/02.12.2013г., постановено по НАХД № 822/2013г. по описа на Районен съд – гр. Несебър

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.