Р Е Ш Е Н И Е

 

      1609                       28.09.2018г.                                             гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1519 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „ЗАРКОВ-78“ ООД с ЕИК 202121337, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 7, вх.2, ет.5, представлявано от Н.З. Н., против Решение № 46 от 04.05.2018г. на директора на ТД на НАП град Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№ ИТ-00-3955/20.04.2018г., подадена срещу Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено от Д.Р. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас.

Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен и връщане на преписката на публичния изпълнител със задължителни указания за реда на погасяване на публичните задължения.

В съдебно заседание оспорващата страна „ЗАРКОВ-78” ООД се представлява от адвокат Н., която поддържа жалбата и излага допълнителни  съображения в тази насока. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр.Бургас, не се явява и не изпраща представител на последното заседание.

  Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

Жалбоподателят „ЗАРКОВ-78” ООД е длъжник по изпълнително дело /ИД/ № 2150005300/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас. На 16.04.2018г. дружеството превело по набирателната сметка на ТД на НАП гр.Бургас сума в размер на 14 450.00 лева за погасяване на задълженията му по изпълнителното дело.

С Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено на основание чл.219, във в. с чл.240 от ДОПК от Д.Р. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас, постъпилата сума била разпределена за погасяване на съществуващите задължения на дружеството по изпълнително дело № 2150005300/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас, както следва:  7 061.09 лева за погасяване на главници и 7 388.91 лева за погасяване на задължения за лихви.

Недоволен от начина по който било извършено разпределението представляващият „ЗАРКОВ-78” ООД подал жалба до директора на ТД на НАП град Бургас с вх.№ ИТ-00-3955/20.04.2018г. против Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г. Жалбоподателят поискал от горестоящия административен орган да отмени разпореждането, тъй като според него постъпилата по набирателната сметка на ТД на НАП гр.Бургас сума в размер на 14 450.00 лева е била неправилно разпределена и в нарушение на разпоредбата на чл.169, ал.1 от ДОПК незаконосъобразно са погасени лихви общо в размер на 7 388.91 лева.

С решение № 46 от 04.05.2018г. директорът на ТД на НАП град Бургас  оставил жалбата без уважение. Решението било връчено на упълномощен представител на дружеството на 10.05.2018г.

Недоволно от постановеното решение дружеството „ЗАРКОВ-78” ООД го оспорило пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№ ИТ-00-3955#4/17.05.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК. Същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата се преценя като основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Решение № 46 от 04.05.2018г. на директора на ТД на НАП град Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№ ИТ-00-3955/20.04.2018г., подадена срещу Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено от Д.Р. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас.

Административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТД на НАП – Бургас, съобразно правомощията му по чл.267, ал.2, вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.266, ал.1, изр. първо от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. На основание чл.267, ал.1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства, като в 14 дневен срок от постъпване на редовна жалба решаващият орган дължи произнасяне с решение съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК.

„ЗАРКОВ-78” ООД е посочил в жалбата си до решаващия административен орган, че извършеното с оспореното от него разпореждане на публичния изпълнител разпределение, е нарушена последователността на погасяване на публичните задължения, определена с разпоредбата на чл.169, ал.1 от ДОПК. Твърди, че органът по приходите не е съобразил, че към момента на извършване на разпределението дружеството е имало непогасени вземания по главници, поради което незаконосъобразно е извършил погасяване на лихви общо в размер на 7 388.91 лева. В жалбата си до съда дружеството заявява, че извършеното погасяване на задълженията за главница общо в размер на 7 061.09 лева по ИД № 2150005300/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас е извършено правилно и в съответствие със закона, но преди да пристъпи към погасяване на лихви е трябвало да погаси наличните задължения на дружеството за главници в размер на 4 721.85 лева.

В нормата на чл.169, ал.1 от ДОПК, е въведен общия принцип за погасяване на публичните вземания, съобразно който те се погасяват в следната последователност - главница, лихви, разноски. Видно от разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено от Д.Р. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас, тази последователност не е спазена, тъй като с извършеното разпределение са погасени вземания за лихви в размер на 7 388.91 лева, при наличието на вземания за главници както следва: ДОО по декларация обр.6 за м. 01.2018г. в размер на 274.57 лева; УПФ по декларация обр.6 за м. 01.2018г. в размер на 58.23 лева; ЗО по декларация обр.6 за м. 01.2018г. в размер на 110.58 лева; ДОО по декларация обр.6 за м.02.2018г. в размер на 2577.09 лева; УПФ по декларация обр.6 за м.02.2018г. в размер на 519.74 лева; ЗО по декларация обр.6 за м.02.2018г. в размерна 1181.64 лева.

Единственото изключение от реда предвиден в чл.169, ал.1 от ДОПК, по който следва да се погасяват вземанията е този предвиден в чл.169, ал.8 от ДОПК, като съгласно тази норма, след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Видно от изложеното, дори и при приложение на реда предвиден в чл.169, ал.8 от ДОПК, то вземанията за лихви отново се погасяват след тези за главница.

В обстоятелствената част на оспореното решение № 46 от 04.05.2018г. решаващия орган е разяснил, че: „….. постъпилите суми се разпределят съразмерно съобразно общият размер на задълженията в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи /подгрупа данъци, подгрупа митнически задължения и подгрупа задължения за задължителни осигурителни вноски/ се погасяват първо главниците и ако има остатък – лихвите. По този начин в рамките на различните подгрупи е допуснато погасяване на лихви в една подгрупа /в случая за данъци по ревизионен акт/, при наличие на непогасени задължения на главници в друга подгрупа /в конкретната хипотеза – задължителни осигурителни вноски по декларации обр.6 за м. януари и месец февруари 2018г./, при условие, че това съответства на съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо размера на задълженията в съответните подгрупи.”

Т.е. решаващият орган не само отрича факта, че е имало налични главници за погасяване, но и изрично е признал за това в обстоятелствената част на оспореното решение, но въпреки това е счел, че „… спорното разпределение не е незаконосъобразно, предвид изложените по-горе мотиви”, имайки предвид, че „В случая разпределението е изключително подробно като ясно е описан всеки един изпълнителен титул, който се погасява, основанието за възникване на задължението и размера му съответно дали е главница или лихва”.

Съобразно изложеното съдът приема, че от една страна в оспорения административен акт липсват достатъчно ясни и обосновани мотиви защо решаващия орган е приел за правилно, че въпреки наличието на непогасени задължения по главници от дружеството, същите не са била погасени преди да се пристъпи към погасяване на лихвите.

Мотиви за извършеното разпределение и реда за погасяване на вземания не се съдържат и в останалите приложеното към административната преписка документи.

От изложеното следва, че не може да се приеме, че е налице законосъобразност на обжалваното решение. Редът за погасяване на вземанията е предвиден от законодателя, като същия не би могъл да се променя по преценка на страните в изпълнителното производство или от информационния продукт, който административният орган използва. Следва да се има в предвид, че публичният изпълнител е органът, чието волеизявление определя редът за погасяване на вземанията в нарочен акт и то следва да бъде съобразено единствено с предвидените от законодателя изисквания, което в случая не е сторено.

По изложените съображения оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, като вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени оспореното разпореждане, в частта относно извършеното разпределение на сумата от 7 388.91 лева, с която са погасени задължения за лихви по изпълнително дело № 2150005300/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас. В случая съдът не разполага с правомощия за извършване на разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело, поради което преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, за ново разпределение на посочената сума, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът намира искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за по делото за основателно, като размерът им следва да се определи съобразно изплатеното възнаграждение на адвокат посочено в представения по делото договор за правна защита и съдействие и внесената държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 46 от 04.05.2018г. на директора на ТД на НАП град Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№ ИТ-00-3955/20.04.2018г., подадена срещу Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено от Д.Р. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С180002-125-0116097/17.04.2018г., издадено от Д.Р. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас, в частта относно извършеното разпределение на сумата от 7 388.91 лева, с която са погасени задължения за лихви по изпълнително дело № 2150005300/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас.

ВРЪЩА административната преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас да заплати на „ЗАРКОВ-78” ООД с ЕИК 202121337, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Генерал Гурко” № 7, вх.2, ет.5, представлявано от Н.З. Ненов направените по делото разноски в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

    СЪДИЯ: