Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1740                                           12.10.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На втори октомври                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1518 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „Ла Пиаца Бургас“ООД, ЕИК-202902752, гр.Бургас, кв.Крайморие, ул.Христо Арнаудов №5, представлявано от управителя Г. Г. Д. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-93-0267995/29.03.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №38, двор на СМК, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14  (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата и допълнителните молби-становища се счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Твърди се, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и запечатването не би довело да предотвратяване или преустановяване на нарушение, както и до предотвратяване на вредните последици за фиска, тъй като продажбата за която не е издаден касов бон е за сумата от 2,20лв., при която несигурната вреда за бюджета би била малка – 0,02лв. корпоративен данък и 0,37лв. ДДС. Намира за неясни мотивите които са послужили на административния орган да определи продължителността на срока на ПАМ, като дружеството има положителен финансов резултат за 2014г., 2015г. и 2016г., а счетоводната загуба за 2017г. е на изключително ниска стойност. Среднодневните обороти са между 200 и 300лв., а не както твърди административния орган – между 40 и 260лв. и в този смисъл мярката не съответства на принципа на съразмерност. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Претендира сторените по делото разноски

Ответната страна – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Д. Ж. представя писмено становище в което оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена оперативна проверка на 28.03.2018г., в 14:40 часа в обект – павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №38, двор на СМК, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0267995/28.03.2018г. В него е отразено, че при извършена контролна покупка на 1бр. пица с шунка на стойност 2,20лв., заплатена от органите по приходите, не бил издаден касов бон в 14:35 часа на същата дата от продавача Станислава Георгиева от наличното в обекта фискално устройство. След легитимацията на контролните органи, било извършено засичане на касовата наличност в търговския обект. От наличното фискално устройство било отпечатан междинен дневен отчет с общ оборот от 0,00лв. Представен бил и опис на паричните средства налични в касата, който бил попълнен собственоръчно от управителя на дружеството Г. Г. Д., като се установили налични 363,55лв. В тази връзка контролният екип констатирал положителна разлика в касовата наличност в размер на 363,55лв. С протокола за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 12.04.2018г. в ТД на НАП-Бургас за представяне на документи и за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Въз основа на направените констатации при проверката, директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас издал заповед № ФК-93-0267995/29.03.2018г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Ла Пиаца Бургас“ООД търговски обект – павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №38, двор на СМК и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Административният орган се позовал на установеното при проверката от контролните органите, че дружеството било регистрирано по ЗДДС и декларира ниски вноски за ДДС. Взел пред вид вида на дейността, реализираните обороти, работното време, местоположението му, цената на наема, цените на предлаганите стоки и надценките да този бранш, поради което е направил извод, че среднодневните обороти, които варират между 40 и 260лв., в редки случаи надхвърлят 1000лв., са изключително ниски. Този извод е бил съпоставен с установеното при проверката 100-процентово неотчитане на приходите на конкретния ден, което е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Посочени са декларираните финансови резултати от дейността на дружеството – за 2017г., счетоводна загуба от 819,32лв., за 2016г., счетоводна печалба от 2405,44лв. и за 2015г., счетоводна печалба от 1792,74лв. и е направен извод, че счетоводните финансови резултати по години също за занижени в резултат на неотчитане на приходите в пълен размер. Изложено е и наличието на непогасени публични задължения в размер на 1078,59лв., кое е отчетено като доказателство, че дружеството е неизряден платец.

Издадената заповед била връчена на дружеството-жалбоподател на 04.04.2018г., видно от инкорпорираната в нея разписка. Срокът за оспорването й по административен ред по чл.84, ал.1 от АПК е изтичал на 18.04.2018г., като на тази дата била подадена жалба срещу нея до директора на ТД на НАП-Бургас, видно от представената разписка от пощенския оператор „Рапидо“ (л.34). Жалбата е постъпила при горестоящия орган на 20.04.2018г. Срокът за произнасяне на органа по чл.97, ал.1 от АПК е двуседмичен и е изтекъл на 04.05.2018г., от който е започнал да тече 14-дневният срок по чл.149, ал.1 и 3 от АПК за оспорване по съдебен ред, който е изтичал на 21.05.2018г. В срока попада официалния празник – 6 май Гергьовден, поради което на основание тогавашната редакция на приложимия чл.61, ал.2 от ГПК, срокът се спира и се удължава с един ден, като след удължаването изтича на 19.052018г., което е събота и се налага ново удължаване на основание чл.60, ал.6 от ГПК, като окончателно срокът е изтичал на 21.05.2018г. Предвид това съдът приема, че настоящата жалба, подадена чрез директора на ТД на НАП на 18.05.2018г. е в срок.

По делото наред с цитирания протокол за проверката, е представен дневен финансов отчет, съгласно който общият оборот за 28.03.2018г. до 14,47 часа действително бил 0,00лв. Представена и разпечатка за декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за периода 2012-2017г., който потвърждава изводите на административния орган в тази насока, направени в процесната заповед. От представената справка за задълженията на „Ла Пиаца Бургас“ООД към 02.04.2018г. също се потвърждава, че публичните такива са били в размер на 1083,10лв. за осигурителни и здравни вноски. Верен е изводът на административния орган за среднодневните обороти на дружеството, съгласно представената справка, като единствено за 29 и 30.03.2018г. – дните след проверката, оборотите са били по-големи, в размер на 705,40лв. и 570,90лв. Между впрочем този извод се потвърждава и от представените с жалбата разпечатки от съкратени отчети на касовия апарат на дружеството, съгласно които за целия месец март оборотът възлиза на 5382,24лв., включително със завишението след проверката, (т.е. по 256,30лв. среднодневно, при 21 работни дни, тъй като търговският обект е почивал в събота и неделя), а за четирите дни непосредствено преди проверката оборотът е бил 741,50лв. (т.е. по 185,38лв. средно-дневно).

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № ФК-93-0267995/29.03.2018г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. (л.26) на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ при съответните ТД на НАП са упълномощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещата в него С. Г. от името на търговеца е бездействала правнорелевантно, като не е издала фискален касов бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 2,20лв. Този факт се установява от изготвения протокол за проверката от контролния екип и не се оспорва от жалбоподателя. Нещо повече, от протокола за проверката се установява, че е констатирана положителна разлика в касовата наличност в значителния размер от 363,55лв., като в този ден чрез касовия апарат не е била маркирана нито една продажба.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-93-0267995/29.03.2018г.  е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, положителната разлика в касовата наличност, установените при проверката ниски дневни обороти, наличието на непогасени публични задължения, е оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда за фиска.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото. По отношение съставомерността на нарушението ирелевантно е обстоятелството какъв е размерът на стойността на продажбата по неиздадения фискален бон. Законодателят санкционира всяко неиздаване на касов бон, дори и за малки суми. Последното е логично, тъй като многократното неиздаване на касови бонове за малки суми, води до неотчитане, респ. отклонение от данъчно облагане, за значителни реализирани обороти. Между впрочем, това е установено и в настоящия случай с наличието на значителна положителна разлика в размер на 363,55лв. и нито една отчетена продажба на касовия апарат от деня на проверката.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатираните минимални регистрирани обороти, неиздаване на касов бон при извършената контролна покупка и положителна разлика в касовата наличност, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, тя отговаря и на преследваната от закона цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП-Бургас да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ла Пиаца Бургас“ООД, ЕИК-202902752, гр.Бургас, кв.Крайморие, ул.Христо Арнаудов №5, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-93-0267995/29.03.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

ОСЪЖДА „Ла Пиаца Бургас“ООД, ЕИК-202902752, да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите -Бургас, сумата от 100 (сто) лева за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: