Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1507                              25.07.2018г.                               гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд гр.Бургас                                                        VІІ-ми  състав

На десети юли                                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1516 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

  Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.256, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на З.С.И., ЕГН-**********, с постоянен адрес:*** и със съдебен адрес:***, против Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-68/05.06.2018г., издадена от В.С.С., младши експерт при Районно управление гр.Айтос при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок до 24 часа.

  В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при липса на компетентност, неспазване на определената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. В жалбата се излага подробно фактическата обстановка, при която е извършено задържането на И.. Сочи се, че е неясна компетентността на органа, издал заповедта; самата заповед не отговаря на изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР, както и че е нарушен материалния закон – липсват доказателства за извършено от И. престъпление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Р.П. ***, поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за отмяна на оспорената заповед. Представя писмена защита в която доразвива тезите си. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна В. С.С., младши експерт при Районно управление гр.Айтос, поддържа тезата, че заповедта е законосъобразна. Представя административната преписка във връзка с оспорената заповед.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

С писмо рег.№ 237 ЗМ-139/01.06.2018г. главен разследващ полицай в РУ-Айтос е уведомил на основание чл.212, ал.3 от НПК, Районна прокуратура - Айтос  и директора на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура - Бургас, че на 02.06.2018г. е започнало досъдебно производство №237 ЗМ-139/18г. по описа на РУ-Айтос за това, че за времето от около 20,00 часа на 31.05.2018г. до около 07,30ч. на 01.06.2018г. от търговски обект – заложна къща „Щедрия“, стопанисвана от „Прима 2000“ЕООД, с адрес гр.Айтос, ул.Богориди №12, чрез разрушаването на преграда, здраво направена за защита на имот (пробиване на дупка в стена) и използване на техническо средство (неустановен режещ инструмент), от владението на Р. *** били отнети чужди движими вещи, намиращи се в метални каси – сумата от 4`800 лева, състояща се от банкноти с различен номинал и неустановено количество и стойност злато, без ничие съгласие и с намерението противозаконно да се своят, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК. Според уведомителното писмо досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 от НПК с оглед на местопроизшествието, извършен от главен разследващ полицай при РУ-Айтос на 01.06.2018г. в 08,20 часа.

По искане на Районна прокуратура - Айтос за издаване на разрешение за претърсване и изземване по досъдебно производство №237 ЗМ-139/18г. по описа на РУ-Айтос, вх. №491/2018г. по описа на РП-Айтос, съдия от Районен съд - Айтос е издал разпореждане №545/04.06.2018г. по ЧНД №180/2018г., с което на основание чл.161, ал.1 от НПК се дава разрешение по посоченото досъдебно производство да бъде извършено претърсване в дома, обитаван от З.С.И., ЕГН-**********, намиращ се в гр.Бургас, ж.к.Меден Рудник ****, десен апартамент и изземване на всички вещи – технически средства, заглушаващи СОТ, както и технически средства (радиостанции, горелки, бутилки с кислород и пропан-бутан, както и заглушаваща техника) или други подобни вещи, които са били използвани при извършване на престъплението, вещи, предмет на кражбата и евентуално други вещи, чието притежаване е забранено от закона. Определен е срок за извършване на претърсването – 05.06.2018г.

На определената с разпореждането дата – 05.06.2018г. полицейските органи от РУ-Айтос са извършили претърсване на дома, обитаван от жалбоподателя в присъствие на поемни лица. След това З.И. е задържан в 06,30ч. и отведен в помещение за временно задържане на РУ-Айтос, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-68/05.06.2018г. от В. С.С., младши експерт при Районно управление гр.Айтос, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок до 24 часа. За извършения обиск на лицето е съставен протокол рег.№237р-4313/05.06.2018г., като са установени лична карта, банкнота с номинал 100 лева и банкнота с номинал 50 лева. На л.19 от делото е представена подписана от И. декларация, че се отказва да ангажира договорен адвокат и желае адвокатска защита, предоставена от служебен защитник, определен и назначен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) във връзка със случаите на задължителна защита.

От представената на л.20 декларация се установява, че И. не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка; не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на ЗПП; има здравословни проблеми, изразяващи се в счупен таз; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; желае медицински преглед от лекар; не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; уведомен е за правото му на свиждане, да получава колети и храна; няма нужда от специална хранителна диета, както и че веднага при задържането му устно е запознат с правата му по чл.72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.

Предвид посочената декларация, И. е бил подложен на обстоен медицински преглед, доказателство за което е талон № 2165/05.06.2018г., съставен в 16ч. от дежурен лекар в Спешно отделение на „МБАЛ-Бургас“АД. Той е съобщил за нанесен му побой, както и за болки в гърдите при дишане и движение. Не е дал данни за минали заболявания и провеждано лечение. Лекарят е извършил физикален преглед, при който е установил, че И. е контактен и адекватен; има хематоми по дясна предмишница, везикуларно дишане – отслабено двустранно симетрично, ритмична сърдечна дейност, корем – мек.  Записано е, че е преминал рентгенография и изследване на урина, както и че не са установени травматични промени, приложена е терапия. Заключението на лекаря е, че състоянието на пациента не налага болнично лечение по спешност. И. е подписал така съставения талон.

Видно от процесната заповед за задържане, жалбоподателят е бил освободен в 06,15ч. на 06.06.2018г. като са му върнати задържаните вещи и пари, за което е съставена разписка (л.21).

Недоволен от така постановената заповед, З.И. оспорва същата в настоящото съдебно производство с доводи за нейната незаконосъобразност, като твърди, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че той е участвал в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК.

Към жалбата като писмено доказателство жалбоподателят е представил съдебномедицинско удостоверение №135/07.06.2018г., издаден от д-р П. П., Отделение по съдебна медицина пир „МБАЛ-Бургас“АД. В заключението си съдебният медик сочи, че при прегледа на З.И. е установил кръвонасядане на дясна ушна мида; кръвонасядане по ляв хълбок; кръвонасядания с охлузвания по тялото и крайниците, които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия. Последният е съобщил на лекаря, че „На 05.06.2018г., около 06,10 часа в дома му са нахлули полицаи с качулки, нанесли са му побой. Удрян с крака, скачали са върху него, удрян с електро шок. Поставили са му белезници. Суркан по пода.“

В съдебно заседание на 10.07.2018г. жалбоподателят представи два протокола за изземване с разрешение на съдия от 05.06.2018г. (л.32 и л.34), за които ответникът посочи, че не е запознат с тях.

По искане на жалбоподателя бяха разпитани двама свидетели – съпругата му Д. К. Н., която присъствала на извършеното претърсване и изземване и Н. П. А., съсед, присъствал на полицейските действия в качеството на поемно лице. Съдът счита, че така събраните гласни доказателства не могат да бъдат ценени във връзка с изхода на спора, тъй като същите са свързани с извършените от полицейските органи действия по претърсване и изземване съгласно вече посоченото разпореждане №545/ 04.06.2018г. по ЧНД №180/2018г. на Районен съд - Айтос. Релевантно за предмета на делото от показанията на съпругата е само следната част: „Той беше задържан и отведен от полицаите. Не му беше връчена заповед за задържане. Той беше освободен на следващия ден 06.06.2018г. в 7,00 часа“ В показанията на свидетеля А.не се съдържат релевантни обстоятелства във връзка с обжалваната заповед.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Предмет на съдебния спор е Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-68/05.06.2018г., издадена от В.С.С.- полицейски служител в РУ-Айтос. Жалбата срещу нея е подадена директно до съда, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не отговаря на действителността твърдението в нея, че е издадена при липса на компетентност. По делото е представено удостоверение рег. №251000-14704/28.06.2018г. на ОДМВР-Бургас, от което се установява, че към 05.06.2018г. В.С.С.е заемал длъжността командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ-Айтос към ОДМВР-Бургас.

Не се установяват твърдяните от жалбоподателя нарушения на установената форма на заповедта, които да са самостоятелно основание за нейната отмяна. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта за задържане на лице се издава в писмена форма, като ал.2 на същата правна норма посочва задължителните реквизити, които тя следва да съдържа. Действително, както се твърди в жалбата, в заповедта не е посочено, че И. има право на медицинска помощ (т.6, буква В) и на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане (т.6, буква Г), но следва изрично да се съобрази нормата на чл.72, ал.3 от ЗМВР, съгласно която задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал.2, т.6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. Тази декларация (л.20) е попълнена собственоръчно от И. при задържането му и от нея, както съдът вече посочи, той е запознат с правото си да получи медицинска помощ и е изявил желание да ползва такава, както и че се е отказал от правото си член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде информирано за задържането му. В този смисъл въобще няма каквото и да е нарушение на формата на писмения административен акт. Освен това безспорно се доказва, че на И. е предоставена медицинска помощ – прегледан е от лекар, проведени са изследвания и е направена терапия, за което съдът вече изложи данни при описанието на фактическата обстановка.

В жалбата се релевира възражение, че лицето е отведено в РУ-Айтос без да му връчат надлежно заповед за задържане – законодателят не е предвидил точно в кой момент следва да бъде връчена такава заповед на задържаното лице – съгласно чл.72, ал. 2, т.4 от ЗМВР в заповедта трябва да бъде вписана датата и часът на задържане, а според чл.73, изречение второ от ЗМВР срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Безспорно и двете изисквания са изпълнени.

Не се спори между страните, че на 05.06.2018г. в 6,30 часа З.И. е задържан в РУ-Айтос. Видно от мотивната част на заповедта изрично е посочено, че за същия „има данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК – отнема чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение незаконно да я присвои чрез разрушаване на прегради“ –тази заповед е връчена на И. и подписана от него, поради което е изпълнено задължението на полицейския орган, предвидено в чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР – да посочи фактически и правни основания за задържането.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като не са налице доказателства за извършено от И. престъпление по посочения в заповедта текст от Наказателния кодекс. Жалбоподателят не прави разлика, че не се изисква наличие на доказателства, а се изисква наличие на данни, т.е. на информация – именно затова нормативно срокът на задържане е ограничен до 24 часа за да може или да се съберат доказателства за участие на задържаното лице, или за да се установи, че същото може да бъде освободено. Извод за това, че съществуват данни за подобно участие на И. съдът прави от разпореждане №545/04.06.2018г. по ЧНД №180/2018г. на Районен съд – Айтос. Районният съдия е съобразил представената му информация (абзац първи отдолу нагоре на л.24) за участие на три лица в разследваното престъпление, сред които и З.С.И. и именно затова е дал разрешение да бъде извършено претърсване на обитавания от жалбоподателя дом и изземване на посочените в разпореждането вещи. Настоящият съд няма причина да се съмнява в така постановеното разпореждане на компетентен съдебен орган, нито има право да реализира какъвто и да е контрол във връзка с постановяване на същото. В този смисъл основанието за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е доказано. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) - "задържане за срок от 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Предвид изложеното съдът приема, че при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване.

От представените по делото доказателства съдът приема, че заповедта за задържане на З.И. е и мотивирана, в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата е попълнена с всички необходими данни, както за лицето издало заповедта, така и за задържаното лице.

 Изложените в тази насока доводи в жалбата изцяло се базират на мотивната част на решение № 1164/03.02.2015г. по адм.д.№ 6741/2014г. по описа на ВАС, което обаче се отнася до различна фактическа обстановка.

На следващо място неоснователно е и твърдението, че И. не е освободен веднага след отпадането на обстоятелствата, довели до задържането му, но не по-късно от 24 часа след задържането. Съгласно чл.72, ал.7 от ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Единствено полицейският орган, разпоредил задържането на жалбоподателя обаче може да прецени дали основанието за задържане преди изтичането на 24-часовия срок е отпаднало. Дали е намерено нещо незаконно при претърсването, или нещо, свързано с разследваното престъпление не зависи от мнението на жалбоподателя, нито и от мнението на което и да е друго трето лице. Това се установява единствено и само по надлежен ред и с надлежен акт от компетентните полицейски органи. В този смисъл, твърдението в жалбата, че З.И. е претърпял незаконосъобразна наказателна репресия не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е несъстоятелно.

Не на последно място следва да се посочи, че за законосъобразността на обжалваната заповед е без значение дали впоследствие И. е бил привлечен като обвиняем за престъплението, за което е бил задържан, тъй като това са процесуални действия, реализиращи се по други нормативни актове и те нямат отношение към конкретно разглеждания съдебен спор.

Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Жалбата, с която е сезиран, съдържа подробно описание за начина, по който съответните полицейски органи са реализирали претърсването и изземването на вещи от дома, обитаван от И., разрешено с разпореждане №545/ 04.06.2018г. по ЧНД №180/2018г. на Районен съд - Айтос. Изложените факти и обстоятелства са напълно ирелевантни за изхода на настоящото дело, предмет на което е само заповедта за задържането, поради което съдът не намира за необходимо да излага мотиви във връзка с тези твърдения. Законодателят не свързва законосъобразността на обжалваната заповед с начина, по който лицето е задържано и още по-малко с мястото, където е задържано за 24 часа, предвид факта, че в жалбата се излагат възражения къде в РУ-Айтос е задържан И. и характеристиките на мястото за временно задържане. Изрично чл.72, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че в случаите по ал.1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата на И. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Като съобрази изхода на спора и нормата на чл.143 от АПК, съдът намира, че в полза на жалбоподателя разноски не се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,  Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.И.,***, против Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-68/05.06.2018г., издадена от Васил С.Стоянов, младши експерт при Районно управление гр.Айтос при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок до 24 часа.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: