Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                      30.12.2008г.                град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на четвърти декември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:  А.В.

        Членове: 1. Т.Е.

                           2. Ю.Р.

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор С.Х. като разгледа докладваното от съдия Е. касационно наказателно административен характер дело номер 1516 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК – София чрез младши юрисконсулт Й. А. против решение № 43/11.08.2008г., постановено по НАХД № 329/2008г. по описа на Царевски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 43-ДНСК-1078/28.12.2007г., издадено от заместник началника на ДНСК и наложената на “КРАШ 2000” ООД със седалище и адрес на управление в *** имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията си касаторът не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – “КРАШ 2000” ООД не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването. Не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството пред Царевски районен съд е образувано по жалба на “КРАШ 2000” ООД против наказателно постановление № 43-ДНСК-1078/28.12.2007г., издадено от заместник началника на ДНСК, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ. С решението, предмет на проверка в настоящото касационно производство, Царевският районен съд отменя наказателното постановление. По делото е установено, че в полза на ответника по касация са издадени 10 броя разрешения за строеж за изграждането на Ваканционно селище “Златна перла”, находящо се в ПИ № 002013 и 002014 в местността “Дълбоки дол”, землището на с.Варвара със следните подобекти: вилни сгради D, C, E, F, G, B1, B, A, хотелска част и панорамен бар. С протест на прокурора от 16.10.2006г. е инициирано производство по реда на чл.216, ал.2 от ЗУТ. Произнесена е заповед № 86/14.11.2006г. от началника на РДНСК – Бургас, с която е отменено разрешение за строеж № 23/31.01.2006г., издадено за вилно селище “Златна перла -2”, подобект “Вилна сграда А” с РЗП от 1 112,64 кв.м. и местонахождение ПИ ІІ-2014. На 14.06.2007г. е извършена проверка от инспектори при РДНСК – Бургас във вилно селище “Златна перла 1,2”, която констатира изпълнен изкоп с приблизителни размери 80/100 см. и положени в него PVC тръби Ф 80 и кабели с приблизителна дължина 10 метра. При последваща проверка, осъществена на 02.07.2007г. е установено изпълнение на изкоп и положена площадкова канализация от PVC тръби с изградени ревизионни шахти. Издадена е заповед № 64/02.07.2007г. от началника на РДНСК – Бургас, с която е разпоредено спиране на всички видове строителни и монтажни работи в процесния обект, забранен е достъпът до него и е наредено прекъсване на ел. захранването. Въз основа на констатациите, обективирани в нарочни протоколи е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление. Възприетата от контролните органи фактическа обстановка е подведена под хипотезата на чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ. Цитираната норма предвижда санкция за възложител или строител, който продължи да изпълнява строителни и монтажни работи на обект, спрян със заповед по чл.224, ал.1 от ЗУТ или по чл.159, ал.4 от ЗУТ или на строеж със спряно действие на строителните книжа. Първоинстанционният съд анализира установените по делото факти и обосновава извод, че вмененото на търговеца деяние не осъществява първата от алтернативно регламентираните хипотези на чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ, а досежно втората проявление намира суспенсивният ефект на жалбата. Решаващите мотиви в първата им част са правилни. Несъответно на нормативната уредба е разбирането на съда за характера на отменителната заповед по чл.216 от ЗУТ и правните последици от оспорването й.

Решението на ЦРС е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа датата на извършването му. Същото изискване предвижда чл.52, т.5 от ЗАНН за наказателното постановление. В представените към административнонаказателната преписка АУАН № 43/10.07.2007г.; НП № 43-ДНСК-1078/28.12.2007г. и констативни протоколи от 14.06.2007г. и 02.07.2007г. не е посочена дата на извършване на нарушението. В настоящия случай определянето й съставлява не само формално основание за редовност на акта и постановлението, а предпоставка за съставомерност на деянието. Това е така, защото от издаването на разрешение за строеж № 23/31.01.2006г. до неговата отмяна по протест на прокурора са изминали повече от девет месеца, през който период е налице привидна стабилност на административния акт, позволяваща да се извършват строително-монтажни работи в обекта. Релевантни за фактическия състав на чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ са само тези действия, които са осъществени след произнасяне на заповед № 86/14.11.2006г., издадена от началника на РДНСК – Бургас. Описаните в постановлението действия не са конкретизирани и разграничени според момента на извършването им, поради което не могат да бъдат квалифицирани като деликтни.

На второ място, съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН от АУАН и НП трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай контролните органи не са индивидуализирали в коя част от ваканционното селище са изпълнени строителните дейности, а от представените по делото писмени доказателства се установява, че само две от издадените общо десет разрешения за строеж са отменени. При това положение обстоятелството, че санкционираното деяние е извършено в обект, за който разрешението е отменено остава неустановено и недоказано. Цитираните норми осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото му да знае какво точно нарушение се твърди, че е извършено, за да организира защитата си в пълен обем. Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените и не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както и да се санират в съдебната фаза на производството. Предвид гореизложеното, наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а решението като правилно следва да се остави в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/11.08.2008г., постановено по НАХД № 329/2008г. по описа на Царевски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 43-ДНСК-1078/28.12.2007г. и наложената на “КРАШ 2000” ООД със седалище и адрес на управление в *** имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.237, ал.1, т.3 от ЗУТ.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

 

                                                                                          2……………………...