Р Е Ш Е Н И Е

 

   1784                                   17.10.2018г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1515 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.Д.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000209/11.04.2018г., издадена от П.И.К., на длъжност началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мяркаВременно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА.

Иска се обявяване нищожността на оспорената заповед или отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят К.Р.К. се явява лично и с процесуален представител адв.Й., който поддържа жалбата и претенцията за присъждане на разноски в полза на доверителя му, като представя списък на същите.

Ответната страна – П.И.К., на длъжност началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 11.04.2018г. около 13.30 часа в гр.Обзор жалбоподателят К.Р.К. управлявал личния си автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ А 2540 МА по ул. „Славянска” в посока гр.Бургас, където бил спрян за проверка в близост до бензиностанция „Лукойл”. При проверката, извършена от полицейски служител от РУ Несебър, било установено, че същият управлява автомобила след употреба на наркотични вещества,  отчетени с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с № 0041 като амфетамин и канабис - 5. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0005708.

         За извършеното административно нарушение на К.Р.К. бил съставен АУАН серия Д № 714145/11.04.2018г. от М. Хаджиев, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР  Бургас, РУ Несебър. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без забележки. При връчването му били иззети СУМПС и регистрационните табели на автомобила.

На основание съставения АУАН серия Д № 714145/11.04.2018г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, П.И.К., на длъжност началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000209/11.04.2018г., с която на К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на К.К. на 26.05.2018г., който я оспорила пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 304000-2561/08.06.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1, бук.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не се оспорват от жалбоподателя.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.1, бук.”б” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят К.Р.К. е управлявал процесния мотоциклет след употреба на наркотични вещества,  отчетени с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с № 0041 като амфетамин и канабис - 5. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че наличието на наркотично вещество е било установено от негодно техническо средство. Видно от представения по делото протокол 201741194-10000/14.11.2017г. /л.36 от делото/ за сервизна проверка на Дрегер Дръгтест 5000 с № 0041, техническото средство е било годно за употреба към датата на извършване на процесната проверка на водача К.К..

Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на жалбоподателя досежно липсата на мотиви в заповедта относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Както вече беше посочено принудителната административна мярка по чл.171, т.1, бук.”б” от ЗДвП е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл за административния орган, налагайки процесната ПАМ, не съществува възможност в рамките на неговата оперативна самостоятелност да определя срок по-малък от нормативно установеният в закона, съответно няма и задължение да мотивира неговата продължителност.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед, поради което налагането на ПАМВременно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта  на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.Д.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000209/11.04.2018г., издадена от П.И.К., на длъжност началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мяркаВременно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         СЪДИЯ: