РЕШЕНИЕ

 

                                                                                       №1761                               дата  16 октомври 2018г.                       гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 17 септември 2018г., в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 1510 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № ФК-176-0268019/28.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – железария, находящ се в гр.Бургас, ул.„Фердинандова“ № 59, стопанисван от „Мега Билд Стор“ ЕООД, гр.Бургас, за срок от 12 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

            Жалбоподателят „Мега Билд Стор“ ЕООД навежда доводи за нищожност на процесната заповед, като издаден от материално некомпетентен орган.  Алтернативно заповедта се обжалва като незаконосъобразна, като възразява, че принудителната мярка е наложена преди съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление за твърдяното нарушение, както и счита, че заповедта е ненадлежно връчена. Иска се прогласяване на нищожност на процесната заповед, алтернативно отмяната й като незаконосъобразна.

            В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

            Административният орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-176-0268019/28.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 23.05.2018г. оперативна проверка в търговския обект на жалбоподателя, при която е била извършена контролна покупка на стойност 2,50лв., заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство. За проверката е съставен Протокол № 0268019/23.05.2018г., в който са описани горните констатации. Извършен е разчет на касовата наличност, при който е установена положителна разлика от 3,66лв., за които няма данни са били въведени в касата, т.е. да представляват средства различни от постъпления от продажби. При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени  доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от 12 дни.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: …….....  а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като е налице хипотезата, касаеща нарушение свързано със задължението за фискализиране на продажбата чрез издаване на фискален бон за извършеното плащане. Безспорно е, че търговецът следва да спазва реда за издаване на фискален бон/системен бон за извършените от него продажби, чрез регистрирането им посредством фискалното устройство/интегрирана автоматизирана система.  Контролният орган е констатирал неизпълнение на това задължение, като е установил на място, че при извършена контролна покупка, заплатена в брой, не е бил издаден касов бон. В този смисъл, безспорно установено е, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, което съответства на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, като при наличието на предпоставките на тази правна норма органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. действа в условията на обвързана компетентност, независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на търговеца. В тази връзка съдът счете за неоснователно оплакването, касаещо липса на издадено наказателно постановление към момента на налагане на процесната ПАМ. При така действащата към момента правна уредба в ЗДДС двете производства – административното по налагане на ПАМ и администартивнонаказателното по издаване на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание, а от друга страна упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението е неотносимо към контрола за законосъобразност.

При съставянето на протокола за проверка е направено възражение, че е бил издаден касов бон на стойност 2,40лв. Съдът изиска разпечатка на КЛЕН, видно от която, такава продажба е фискализирана в 14,34часа, но това не е процесната продажба. Процесната е извършена по-рано в 14,27часа и е на друга д.стойност – 2,50лв., поради което въз основа на това възражение не може да се приеме, че за контролната покупка е бил издаден фискален бон.

Последващо предприетите мерки от страна на дружеството като работодател по провеждане на организационни и технически мероприятия и извършения извънреден инструктаж на работниците, са без правно значение за законосъобразността на наложената мярка, поради което възраженията в жалбата в тази насока са неотносими.

Неотносими са също така и представените допълнителни доказателства относно извършените технически настройки на фискалното устройство, които нямат връзка с налагането на процесната ПАМ, респ. не са част от правнозначимите факти, които следва да се съобразяват при издаване на процесната заповед.

Неотносимо е възражението за нередовност на връчване на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като връчването е от значение за упражняване правото на жалба, но е неотносимо към законосъобразността на акта.

Нормативната продължителност на процесната принудителна мярка е със срок до един месец. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ за период от 12 дни, като административният орган се е позовал на обстоятелството, че създадената организация на работа в обекта позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, което води до невъзможност да се проследяват реализираните обороти, което има значение за регистрацията на търговеца по ЗДДС. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира  несъразмерност.

Неоснователни са изложените в жалбата възражения досежно нищожност на оспорената заповед. Оспореният административен акт е постановен от надлежен, материално компетентен административен орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от орган по приходите, сред които по смисъла на чл.7, т.1 и т.4 от ЗНАП са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения, или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, поради което възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъде присъдени разноските по делото в минимален размер от 100лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мега Билд Стор“ ЕООД, с адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.. „Лазур“ бл.21, вх.3, ап.5, с ЕИК 203624957 против Заповед № ФК-176-0268019/28.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Мега Билд Стор“ ЕООД, с адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.. „Лазур“ бл.21, вх.3, ап.5, с ЕИК 203624957 да заплати на ТД на НАП Бургас сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ: