РЕШЕНИЕ

 

        № …………….           дата 22 януари 2009 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 15 януари 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1510 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдебното производство е образувано по жалба на търговското дружество “Ултра 1” ЕООД – гр.Бургас против писмо № 70-У-34/01.10.2008 год. на директора на ТД “Приморие” при община Бургас, с което е разпоредено в 2-дневен срок жалбоподателят да премахне собствения си павилион, разположен на ул.”Васил Левски”, поради извършваща се реконструкция на тази улица.

         Жалбоподателят навежда доводи както за нищожност на оспорения административен акт, с твърдения за издаването му от некомпетентен орган, така и доводи за неговата незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на проведена административна процедура по неговото издаване, както и поради нарушение на материалния закон.

         В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

         Ответната община Бургас се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за недопустимост на оспорването, като счита, че в случая липсва годен за оспорване административен акт, алтернативно – счита жалбата за неоснователна.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект, чийто правен интерес е засегнат от обжалваното писмо, в предвидения от закона срок, насочена против индивидуален административен акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Обективираното в обжалваното писмо № 70-У-34/01.10.2008 год. на директора на ТД “Приморие” при община Бургас волеизявление на административния орган представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и чл.214, т.1 от ЗУТ, тъй като с него се засяга правната сфера на жалбоподателя, като за него се създават определени задължения, свързани с премахване на собственият му преместваем обект. Отделно от това, индикация за наличието на индивидуален административен акт се съдържа и в мотивите на Определение № 12302/17.11.2008 год. на ВАС, постановено по повод искането за спиране предварителното изпълнение на акта, в което касационната инстанция е посочила, че правилно съдът е приел, че е налице индивидуален административен акт.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         С писмо № 70-У-34/01.10.2008 год. на директора на ТД “Приморие” при община Бургас е разпоредено търговското дружество “Ултра 1” ЕООД да премахне в 2-дневен стопанисвания от него временен обект, представляващ павилион за пакетирани захарни изделия, разположен на улица “Васил Левски”, гр.Бургас, поради извършваща се реконструкция на тази улица, състояща се в подмяна на улични и тротоарни настилки, бордюри, ел-осветление и паркинг.

Жалбоподателят е навел изричен довод за нищожност на оспорения административен акт, поради издаването му от некомпетентен за това орган, което оплакване следва да бъде разгледано приоритетно.

         Законът за устройство на територията съдържа множество хипотези, в които е възможно да бъде разпоредено премахването на даден обект, като правомощието за това приоритетно се съдържа в компетентността на кмета на общината. На основание § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ той би могъл да предостави свои функции по този закон на заместниците си, главния архитект и други длъжностни лица от общинската администрация. В тази връзка съдът изрично е изискал от община Бургас доказателства за материалната компетентност на издателя на акта, в изпълнение на което по делото е представена заповед № 2389/17.12.2007 год. на кмета на община Бургас, съдържаща възлагане на правомощия за издаване на актове по приложението на ЗУТ (включително премахване на обекти) в полза на заместник-кмета на общината, чийто ресор е устройство на територията и строителството, но не съдържа делегиране на правомощия в полза на други длъжностни лица и в частност – директор на ТД “Приморие”.

         При тези обстоятелства следва да се приеме, че по делото не се доказва успешно наличието на материалната компетентност на административния орган за издаване на оспорения акт за премахване на преместваем обект, поради което следва да бъде обявена негова нищожност, предвид обстоятелството, че липсата на материална компетентност е порок на административния акт, който по дефиниция води до неговата незаконосъобразност до степен на нищожност. 

Извън горните разсъждения следва да се посочи, че издаденият административен акт съдържа фактически основания, послужили за неговото издаване, но не съдържа материалноправно основание за издаването му, което прави невъзможно за съда да прецени приложението на материалния закон (откъдето би могло да се направи извод и за компетентния орган), както и редовността на административната процедура, с оглед липсата на конкретно правно основание за провеждането й. В тази връзка, съдът не споделя тезата на община Бургас, че разпореждането за премахване е издадено в изпълнение на друга предходно издадена Заповед № 1803/04.07.2008 год. на заместник-кмета на общината за премахване на обекта на основание чл.57а от ЗУТ, поради липса на разрешение за поставянето му, важащо за 2008 год. От една страна никъде в процесното писмо № 70-У-34/01.10.2008 год. на директора на ТД “Приморие” не се съдържа позоваване на тази заповед, още повече, че то съдържа самостоятелни фактически основания за издаването му – реконструкция на уличното платно и няма нищо общо с издадената преди това заповед за премахване с фактическо основание – липса на разрешение за поставяне, издадена вследствие на изричен отказ за поставяне на обект с изх. № 70-У-34/07.03.2008 год. В случая недопустимо се смесват две различни производства, развиващи се на самостоятелни основания.

На основание горните мотиви и с оглед разпоредбата на чл.172, ал.2, предл.1-во от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА индивидуален административен акт, обективиран в писмо № 70-У-34/01.10.2008 год. на директора на ТД “Приморие” при община Бургас, за НИЩОЖЕН.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ:………………..