Р Е Ш Е Н И Е    515

 

Град Бургас, 22.03.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Й.Б., с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 150 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вижън стил-2013” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Кооперативна“ **,  представлявано от управителя В.К.Г., против решение № 437 от 5.12.2016г. на Районен съд-гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 1589 по описа за 2016г. на НРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 1516/14.07.2016г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което на „Вижън стил-2013” ЕООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че изводът на съда за осъществен от жалбоподателят състав на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е обоснован на неправилно установена фактическа обстановка, при грешно възприемане на събраните писмени и гласни доказателства. Твърди, че фактическите констатации на съда, възпроизведени изцяло от акта и наказателното постановление, са опровергани по делото. Счита, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да изясни фактическата обстановка и да прецени законосъобразността и обосноваността на АУАН, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на търговското дружество е наложено наказание за нарушение, което не е извършено. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, касаторът поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

На „Вижън стил-2013” ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № F223325/05.07.2016г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.София за това, че при извършена проверка на 1.07.2016г. в търговски обект – магазин за дрехи, стопанисван от дружеството, е установено различие в касовата наличност в размер на 673 лв. – дневният оборот от ЕКАФП е 32 лв., съгласно дневен финансов Х отчет, а фактическата наличност в касата на обекта е 705 лв., съгласно опис на паричните средства, като за установената разлика в размер на 673 лв. дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи промяна на касовата наличност (начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата). Резултатите от извършената в обекта проверка са обективирани в ПИП № 025305/01.07.2016г. За установеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е издадено наказателно постановление № 1516/14.07.2016г., с което на „Вижън стил-2013” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушение, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е приел за доказано, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, и правилно е санкциониран на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изложил е мотиви относно размера на наложената имуществена санкция, като е приел, че същият е правилно определен в законоустановения минимум.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. От анализа на събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че санкционираното административно нарушение е осъществено от касатора, чиято обективна административнонаказателна отговорност е ангажирана в случая.

Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въвежда задължение за лицата извън случаите на продажби да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Напълно противоречиви са показанията на актосъставителя и продавач-консултантът в обекта относно релевантни за спора факти – че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 705лв., респективно, установена е промяна в касовата наличност в размер на 673 лв., която следва да бъде въведена, но не е във фискалното устройство в момента на извършването й.

Актосъставителят твърди, че описаните като налични пари в обекта са само от чантичката на продавач-консултанта Е.. Видял е, че управителката на магазина приема плащания и връща ресто на клиенти от държаната от нея чантичка, но е приел, че това са нейни лични средства. Твърди също, че впоследсвие управителката е извадила парите от нейната чантичка и те са включени в общата сума описани налични пари в обекта. Заявява, че във фискалното устройство няма „каса“ за съхранение на пари.

Според показанията на свидетелката Е., тя е обяснила на актосъставителя, че държаните от нея пари са лични средства, но обясненията не са приети от актосъставителя и той й указал, да направи опис на същите. Свидетелката твърди, че двете с управителката са заявили на актосъставителя, че касата се държи само от управителката, но опис на парите е направен само на държаните от нея средства в размер на 705лв., получени от майка й за плащане на наем на квартира. Твърди също, че не е имала право да работи касата.

По делото е разпитан и четвъртият човек, присъствал на проверката орган по приходите – Димитров, посочен в протокола за извършената проверка. Според показанията му, той е извадил отчета от фискалното устройство, докато колегата му правил опис на парите, но не си спомня от къде са извадени парите за броене като касова наличност. 

Следва да се отчете и факта, че във възражението по АУАН и в жалбите до съда управителката на дружеството последователно твърди, че посочената от органа по приходите сума в размер на 705лв. не представлява дневен оборот (суми платени в брой), нито фактическа наличност в касата на обекта, а са лични средства на продавачката Е., намиращи се в нейната лична дамска чанта, която единствено е иззета от проверяващия.

При тези противоречиви данни относно наличието на елементите от обективна страна на административното нарушение неправилно съдът е достигнал до извод за доказаност на нарушението. За посочената в АУАН и НП промяна в касовата наличност в размер на 673 лв., за която се твърди, че е разлика между фактическата наличност и тази по фискалното устройство, невъведена във фискалното устройство, не е безспорно установено произхода и характера й. Фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което установяването им в процеса трябва да е пълно и несъмнено.

По изложените мотиви оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІI-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № № 437 от 5.12.2016г. на Районен съд-гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 1589 по описа за 2016г. на НРС, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1516/14.07.2016г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което на „Вижън стил-2013” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Кооперативна“ **, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

 

                                     2./