Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  779                5 април 2013   година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и седми  март, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер 150  по опи за  2013 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на  чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.В.К. *** против Заповед № ДК-02-БС-48/13.10.2009 година на Началника на РДНСК - Бургас, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна сграда-близнак” под №123 по схема на Община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на „Каналите”, извършен от М.В.К. в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236-държавен горски фонд/ДГФ/ в местността „Ченгене скеле” в землището на гр. Бургас.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и твърди,  че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и моли за нейната отмяна. Излага подробни съображения. Счита, че изградения строеж е търпим. Ангажира доказателства, вкл. и извършването на съдебно-техническа експертиза.

Ответникът по жалбата – Началникът на РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, моли съда, с оглед събраните по делото доказателства, да постанови законосъобразен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

С оглед представените по делото доказателства и предвид обстоятелството,че заповедта  е изпращана на адрес, който е различен от постоянната адресна регистрация на В., съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити и е допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

           Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №507/14.01.2013 година по адм. дело №10415/2012 година на ВАС е върнато на Административен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав.

            В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че е декларирал постройката през 1995 година и заплаща редовно дължимия за нея данък. Твърди още, че е направил искане за закупуване на имота, върху който е построен строежа и че същият е търпим. Сочи, че към момента на подаване на жалбата за района е одобрен ПУП, според който сградата му се запазва и не се засяга от предвижданията на плана.

Видно е от представените в административната преписка доказателства, че  жалбоподателят М.В.К. на 26.01.2004 година е подал заявление с вх. №84-М-129 до главния архитект на Община Бургас по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в което сочи, че желае да се открие производство по узаконяване на строеж –рибарска хижа, в местността „Ченгене скеле”, гр. Бургас, под №123/л.51 от делото/.

По това заявление е извършена проверка, за която е съставен констативен акт № 207 от 21.12.2004 година / л. 48 от делото/ от служители на Община  Бургас, при която било установен строеж, представляващ „Масивна двуетажна вилна сграда” под №123 по схема на Община Бургас за извършеното незаконно строителство в района на „Каналите”, в местността „Ченгене скеле” в землището на гр. Бургас, в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236-Държавен горски фонд/ДГФ/,  със застроена площ от 40.00 кв.м. и размери в план 4.00/10.00 м. и кота корниз 4.50 м. Изпълнена е монолитна стоманобетонова конструкция с тухлена зидария. Сградата е измазана отвън и е с монтирана дограма. Покривът е двускатен и е покрит с керемиди. Строежът е завършен през 1995 година, без одобрени проекти, без разрешение за строеж и без отстъпено право на строеж, върху терен- държавен горски фонд. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя, за който същият е уведомен чрез залепване на строежа, съобразно §4, ал.1 от ДР на ЗУТ/в ред.ДВ.бр.1/2001 г./.

В срока по чл.225, ал.3 от ЗУТ/в ред.ДВ, бр.65/2004 г./ жалбоподателят не е депозирал възражение. /л.47 от делото/

Въз основа на установеното в констативния акт, главният архитект на Община Бургас е издал решение на 19.01.2005 година за отказ за издаване  на акт за узаконяване на незаконния строеж, като е прел, че не са налице предпоставките по §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ / л.46 от делото/.

Решението на главния архитект на Община – Бургас е било обжалвано пред Началника  на РДНСК – Бургас, който със Заповед №47/11.05.2005 година е оставил без разглеждане жалбата на К./л.43  от делото/.

Заповедта е била оспорена пред Окръжен съд – Бургас, който с решение №ІІ-254/29.09.2005 година, постановено по адм.дело №578/2005 година е отхвърлил като неоснователна жалбата на М.К./л.35 и 36 от делото/.

Това решение на Бургаски окръжен съд е обжалвано пред Върховен административен съд, който с решение №1903/21.02.2006 година по адм. дело №11510/2005 година е оставил в сила решението на БОС и същото е влязло в сила на 21.02.2006 година/л.33 и 34 от делото/.

Строежът e осъществен в имот, който към момента на изграждането е държавен горски фонд, без промяна на предназначението на земята, без одобрени проекти, без строително разрешение, без отстъпено право на строеж и без предвиждане в подробен устройствен план, в нарушение на нормите, действали към момента на извършване на строежа-чл.37, ал.1, чл.55 и чл.56 от ЗТСУ/отм.и чл.108 ППЗТСУ/отм./, респ. чл.12, ал.2 и ал.3, чл.137, ал.3, чл.148 и чл.182 от ЗУТ, действащи към момента на издаване на заповедта.

Въз основа на така установените факти е издадена Заповед № ДК-02-БС-48 от 13.10.2009 година на Началника на РДНСК – Бургас, с която е наредено, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна сграда”, под №123 по схема на Община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на „Каналите”, извършен от М.В.К. в терен- неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 – Държавен горски фонд/ДФГ/ в местността „Ченгене скеле”, в землището на гр. Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от Началник на РДНСК – Бургас, съобразно делегирани със Заповед №РД-13-182 от 29.05.2007 година от Началника на ДНСК – София правомощия / л.31 от делото/, съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от ЗУТ/в ред.ДВ, бр.65 от 2006/. По този начин е спазено изискването на   чл. 225, ал.1 от ЗУТ/ред.ДВ, бр.103 от 2005 г./, съобразно която, компетентен  да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях е  началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Ето защо, съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и е в съответната писмена форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Безспорно по делото се установява, че е изградена двуетажна масивна сграда №123 по схема на Община – Бургас, която представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,  без да е променено предназначението на земята, без да е учредено право на строеж, без предвиждане в подробен устройствен план и без изискуемите строителни книжа в нарушение на нормата на чл.12, ал.2, чл.148, ал.1,  чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.182, ал.1 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без одобрени строителни книжа, в чужд имот и при липса на предвиждания в подробен устройствен план.

         Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като е изготвен ПУП, за района, в който се намира строежа, същият е търпим. Действително от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че е изготвен ПУП и сградата попада в УПИ ХІV-935, в кв.10, отреден за временно обитаване и риболовни дейности, но изградените в него постройки и процесната постройка не се запазват. Този факт обаче, е ирелевантен относно преценката за законосъобразност на процесната заповед, защото се преценяват само фактите, посочени като основания за издаване на административния акт /по арг.чл.142, ал.1 АПК/. А освен това, е недопустимо ПУП да се одобри или както, в конкретния случай, е одобрен, с цел узаконяване на незаконно строителство.

          В случая не е приложима разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, предвид недопустимостта на такова строителство в държавен горски фонд, без отстъпено право на строеж и процедура по промяна предназначението на земята и одобрен ПУП. Този извод се подкрепя и от  заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза.

         Строежът не е търпим и съобразно §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ/ДВ,бр.82/26.10.2012 година, в сила от 26.11.2012 година/. 

  Освен това за процесния строеж е постановен, на основание §184, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, отказ за узаконяване, обективиран в Решение на Главния архитект на Община Бургас от 19.01.2005 година, което е влязло в сила. Съобразно нормата на §184, ал.12 на ПЗР на ЗИД на ЗУТ това е самостоятелно основание за премахване на незаконния строеж по реда на чл.225 от ЗУТ. При издаването на заповедта административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, поради което нито той, нито съда имат задължение да обсъждат и преценяват отново доказателствата, касаещи извършването и узаконяването на незаконния строеж. Това е установено с цитираното по-горе решение на Главния архитект на Общината, което е достатъчно основание за издаване на оспорения административен акт. Влезлият в сила отказ за узаконяване, наред с останалите относими за настоящото производство доказателства, води до правилната квалификация на строежа като незаконен.

В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата, те не могат да променят извода на съда, че издадената заповед е законосъобразна.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед №ДК-02-БС-48/13.10.2009 година като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата на М.В.К. като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.В.К. *** против Заповед № ДК-02-БС-48/13.10.2009 година на Началника на РДНСК - Бургас, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна сграда-близнак” под №123 по схема на Община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на „Каналите”, извършен от М.В.К. в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236-държавен горски фонд/ДГФ/ в местността „Ченгене скеле” в землището на гр. Бургас.

ОСЪЖДА М.В.К. *** да заплати на РДНСК, Югоизточен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                  

                                                          

                                                 СЪДИЯ :