Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№: 1506                                   25.07.2018г.                                   гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети юли,                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Диана Петкова

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1505 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Престиж хотелс“ЕООД, ЕИК-***, гр.София, р-н Възраждане, ул.Позитано ***, против решение № 164/16.04.2018г., постановено по НАХД № 123/2018г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-003905/27.10.2017г., издадено от директор на Дирекция инспекция по труда (ДИТ)-София, с което на основание чл.79, ал.4, вр. чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), вр. чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, като постанови друг с който да отмени и наказателното постановление. Счита се, че НП е нищожно, тъй като е издадено от орган без териториална компетентност. Освен това е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо липса на показа за съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и нередовното му предявяване. Твърди, че не било доказано, че чужденецът предоставял работна сила за „Престиж хотелс“ЕООД и трудово правоотношение не е установено по надлежния ред на чл.405а, ал.1 от КТ. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, представя писмена защита в която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение тъй като правната норма по която е наложена санкцията – чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, е отменена.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил НП № 22-003905/27.10.2017г., с което на касатора, за нарушение и на основание на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция от 2000 лева. Санкцията на „Престиж хотелс“ЕООД е за това, че на 22.08.2017г., в качеството си на работодател, е приело лицето И.З., гражданин на Украйна, да предоставя работна сила на длъжност „обучаващ се сервитьор“ в обект хотел Виго, находящ се в гр.Несебър, без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. За установеното нарушение, на дружеството е съставен АУАН № 22-003905 от 29.09.2017 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел за безспорно установено, че „Престиж хотелс“ЕООД, като работодател, е приело да престира труд, лице, което не е български гражданин/чужденец/ без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, с което е нарушило нормата на  чл.76, ал.1 ЗТМТМ. Първостепенният съд много задълбочено и обосновано е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, които се правят и сега в касационната жалба, като е намерил същите за неоснователни.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин е установено извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и лицето на което същото следва да бъде вменено в отговорност. Посочени са както в АУАН, така и в НП, елементите от обективната страна на деянието – видът на нарушението, датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало и законните разпоредби които са били нарушени.

Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.  Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В същия смисъл е и приложимата норма на специалния закон – чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ, според която наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая с представена по делото заповед № 3-0879/04.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда“, на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят – Р.А., старши инспектор в отдел „ТППО“ към ДИТ-София, в срока от 21.08.2017г. до 29.09.2017г., е възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на чл.405а от КТ и други, в обекти за контрол на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С оглед на така представената заповед, към датата на проверката и тази на съставянето на АУАН –29.09.2017г., ст.инспектор Р.А. е имала компетентност да извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН. Компетентността на наказващия орган е установена от приложената по делото заповед № З-0058/11.02.2014г., с която се определя правомощие на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановление по съставените АУАН, като правилно районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Дори да се приеме тезата изложена от касатора, че дружеството не е било редовно поканено за съставянето на акта, такова нарушение на процесуалните правила не може да се счита за съществено, тъй като не е засегнало правото на защита на нарушителя. Така е защото актът е бил съставен и редовно връчен на лице представляващо дружеството на датата на издаването му (вж. пълномощното на л.54 и сл. от делото на РС), поради което следва да се приеме, че на „Престиж хотелс“ЕООД е предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е допуснато и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което настоящият съдебен състав също намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита.

Неоснователно е възражението на касатора, че чуждият гражданин не е престирал труд, а е бил в хотела само на обучение, поради което не е изпълнена нормата на чл.76, ал.1 от ЗТМТ и нарушението не е доказано. Безспорно по делото се установява престиране на труд от чужд гражданин на 22.08.2017г. без разрешение за работа или разрешение на Агенцията по заетостта. Няма и съмнение, че труд е предоставен от украинския гражданин, видно от представените по делото доказателства, вкл. и от изричното му писмено изявление в декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ от 22.08.2017г. – деня на проверката, която освен на български, е попълнена и на украински. Описанието на нарушението е детайлно и ясно както в АУАН, така и в НП и правилно е квалифицирано по чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, който съдържа забрана за чужденец да предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, какъвто е настоящият случай.

Районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Съобразно действащата нормативна уредба, отношенията при обучението чрез работа, каквото безспорно е това на лицето във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, се уреждат като трудови правоотношения чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица по аргумент от чл.12, ал.8 на Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на обучение, обн.ДВ, бр.70/2015 г., в сила от 11.09.2015 г./. Следователно престира се труд, за което лицето получава и съответното възнаграждение.

Независимо от обстоятелството, че към настоящия момент са отменени  чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл. 48, ал.2 от ЗЧРБ, в ДВ, бр.24/2018г., в сила от 23.05.2018г., приет е нов чл.75а от ЗТМТМ в същия бр. на ДВ, който в ал.2 съдържа състав и санкция за нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора като работодател, а именно: наказание глоба по ал.1 за работодател – физическо лице или имуществена санкция за работодател – юридическо лице в размер от 2000 до 20`000 лева, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Затова за нарушителя не е налице хипотезата на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а нарушението продължава да бъде санкционирано със същото по размер наказание.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164/16.04.2018г., постановено по НАХД № 123/2018г. на Районен съд - Несебър

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

 

                                2.