Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1639                Година 04.10.2018               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Ирина Ламбова

Прокурор Андрей Червеняков 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1500 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Престиж хотелс“ ЕООД, ЕИК 203395113, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Възраждане, ул. „Позитано“ № 34, ет.2, представлявано от управителя Я. *. Таков против решение № 166 от 16.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 120 по описа за 2018г. на Районен съд Несебър. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва съставомерността на вмененото му нарушение, като излага доводи, че служителят не е престирал труд, а е бил изпратен на обучение. Излага доводи за нищожност на НП, като издадено от орган без териториална компетентност. Счита, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на покана за съставянето на акта за установяване на административно нарушение и нередовното му предявяване. Възразява, че не е доказано, че чужденецът предоставял работна сила за касатора и трудово правоотношение не е установено по надлежния ред на чл.405а, ал.1 от КТ.  Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана и прави искане да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 22-003904/17.10.2017г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във връзка с чл.76, ал.1 от ЗТМТМ във връзка с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ. За да постанови решението съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание, като наложената имуществена санкция съдът е преценил за правилно определена, в предвидения от закона минимум.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно. Възраженията на касатора са неоснователни.

С оспореното наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 22.08.2017г. проверка за спазване на трудовото законодателство в стопанисвания от него обект – хотел „Виго“, находящ се в гр.Несебър, ул.„Иван Вазов“ № 9, е установено, че в качеството си на работодател е допуснал А.Данилченко - гражданин на Украйна, да предоставя работна сила на длъжност „сервитьор“, без разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта. Във връзка с установеното полагане на труд от обучаеми лица, търговецът е поканен да представи документите за оформяне на съществуващите правоотношения като трудови, като въз основа на представените документи е установено административното нарушение, за което е санкциониран.

Съгласно чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (редакция ДВ, бр.33/2016г.) на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата чуждата гражданка А. Данилченко е установена да предоставя работна сила без разрешение за работа, респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което касаторът правилно е бил санкциониран от наказващия орган по реда на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Възраженията на същия поддържани и пред настоящата инстанция, относно несъставомерност и недоказаност на нарушението са неоснователни. Безспорно е, че между чуждата гражданка и ЦПО към фондация “Еврофонд за преквалификация и нови работни места“ гр.София има сключен договор за обучение по професия „ресторантьор“. От друга страна между ЦПО и „Престиж Хотелс“ ЕООД има сключен договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация. Със заповед № 024/15.06.2017г. е било определено Данилченко да започне производствен стаж и практика в базата на хотел “Виго“ гр.Несебър от 15.05.2017г.. Видно от представения присъствен лист лицето е било в обекта от 15.06.2017г. до 22.08.2017г., като при извършената на 22.08.2017г. проверка от  служители на ДИТ – София е констатирано, че същото извършва работа като сервитьор. Данилченко е попълнила и декларация по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, в която изрично е посочила, че работи за касатора, посочил е позицията, на която работи, основни функции, както и почивните дни. В този смисъл, настоящият състав намира, че се касае за дуална форма на обучение - чрез работа, поради което и намират приложение разпоредбите на КТ. Съобразно действащата нормативна уредба, отношенията при обучението чрез работа, се уреждат като трудови правоотношения чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица по аргумент от чл.12, ал.8 на Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа. Дуалната форма на обучение също е предоставяне на работна сила, за което лицето получава и съответното възнаграждение, респ. следва да се извърши след като то има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН. Разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В конкретния случай в представената от ответника преписка се съдържа изрично пълномощно (л.51-53), видно от което управителят на дружеството е упълномощил изрично няколко лица, сред които и М. *. Атанасова да го представлява пред Инспекцията по труда, в т.ч. и да получава актове за нарушения и издадени наказателни постановления. АУАН е бил съставен на 29.09.2017г. в присъствието на това лице и на същата дата то му е връчен, с оглед на което не е налице твърдяното нарушение при връчване на акта.

Неоснователни са и наведените доводи за нищожност на наказателното постановление. Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.  Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В същия смисъл е и приложимата норма на специалния закон – чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ, според която наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая е представена заповед № 3-0879/04.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда“, с която на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят – Р. Ангелова, старши инспектор в отдел „ТППО“ към ДИТ-София, в срока от 21.08.2017г. до 29.09.2017г., е възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на чл.405а от КТ и други, в обекти за контрол на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С оглед на така представената заповед, към датата на проверката и тази на съставянето на АУАН - 29.09.2017г., актосъставителят е имал компетентност да извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН. Компетентността на наказващия орган е установена от приложената по делото заповед № З-0058/11.02.2014г., с която се определя правомощие на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановление по съставените АУАН.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, тъй като нарушение е установено само въз основа на декларация, която е попълнена без преводач. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, декларацията е на език който се владее от проверяваното лице, поради което не е неясна за него, съответно нейното попълване следва да се приеме за коректно. Така попълнените данни и другите събрани в хода на производството доказателства разкриват основните елементи на трудовото правоотношение и правилно е прието неговото съществуване от наказващия орган.

Неоснователни са и възраженията, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съществуването на трудовото правоотношение следва да се обяви с постановление от контролните органи на инспекцията по труда. В чл.405а от КТ е предвидено самостоятелно производство, в което може да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Предписанието може да се обжалва по реда на АПК пред съответния административен съд. Това е административно производство, при което се установява дали едно правоотношение е трудово или не е такова, което производство се развива по указания в разпоредбата на чл. 405а ред и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на такова влязло в сила постановление, обаче не е предпоставка да бъде санкциониран работодател за нарушаване на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.48, ал.2 от ЗЧРБ. На първо място, защото такава материална предпоставка липсва в санкционната разпоредба на чл.48, ал.2 от ЗЧРБ. На второ място, защото става въпрос за административнонаказателно производство, при което компетентния наказващ орган следва да установи дали са налице фактите, които очертават обективните елементи на състава на нарушението, в случая такъв елемент е наличието на взаимоотношение между работодател и работник, които са трудови по своя характер, но не са оформени надлежно с подписан трудов договор в писмена форма, съответно наличието на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. Констатирането на тези факти е изцяло в компетентността на наказващия орган, който е оправомощен да налага санкции за такъв вид нарушения. От това произтича и компетентността на районния съд да проверява същите факти, когато е оспорена пред него законосъобразността на наказателното постановление. Наличието или липсата на постановление, издадено по реда на чл.405а от КТ, няма отношение както към компетентността на районния съд да установява процесните факти, така и по отношение на това дали тези факти съществуват или не.  

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Действително, към настоящия момент са отменени чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл. 48, ал.2 от ЗЧРБ (ДВ, бр.24/2018г., в сила от 23.05.2018г.), но същевременно е приета и е действаща нормата на чл.75а от ЗТМТМ, в ал.2 на която са предвидени аналогични административно наказание и имуществена санкция за извършеното от дружеството административно нарушение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 16.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 120 по описа за 2018г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                               2.