Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1146

 

гр. Бургас, 23 декември 2008г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ:  Л.А.

***, като разгледа докладваното от съдия Л.А.  адм.д. № 1500 по описа за 2007 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на Е.Г.З. ***/17.08.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Сливен, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-480/01.11.2007г., издадено от директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП. С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт в тази му част.

Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на ревизионния акт. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – директор на дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, намира оспорването за неоснователно и иска от съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С РА № 2000267/17.08.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Сливен, след частично потвърдителното решение № РД-10-480/01.11.2007г., на директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, по отношение на жалбоподателката са установени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2004-31.12.2004г. в размер на 3 617,93лева главница и лихва за просрочие в размер на 1 062,12лева, авансови вноски по ДОО за периода 01.01.2004-31.12.2004г. в размер на 348 лева главница и лихва в размер на 239,06 лева и за периода 01.01.2006-31.12.2006г. в размер на 303,60 лева главница и лихва в размер на 58,74 лева, авансови вноски по НЗОК за периода 01.01.2004-31.12.2004г. в размер на 9,46 лева главница и лихва в размер на 1,98 лева и за периода 01.01.2006-31.12.2006г. в размер на 118,80 лева главница и лихва в размер на 15,83 лева, вноски по ДОО – годишно изравняване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2004-31.12.2004г. в размер на 1740 лева главница и лихва в размер на 908,12 лева и за периода 01.01.2006-31.12.2006г. в размер на 812,12 лева главница и лихва в размер на 52,38 лева и вноски по НЗОК – годишно изравняване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2004-31.12.2004г. в размер на 720 лева главница и лихва в размер на 66,82 лева и за периода 01.01.2006-31.12.2006г. в размер на 201,06 лева главница и лихва в размер на 7,51 лева. При определяне на тези задължения органът по приходите е приложил разпоредбата на чл.22, ал.1, б.”Г” от ЗОДФЛ, като е приел, че за жалбоподателката нормативно признатите разходи, с които следва да се намали облагаемия й доход са в размер на 35 на сто тъй като упражнява свободно професия. В това се заключава и основния спор между страните по делото. Жалбоподателката е релевирала в жалбата си доводи за неправилност на установените задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2004-31.12.2004г., тъй като, според нея, следва да се приложи разпоредбата на чл.22, ал.1, б.”в” от ЗОДФЛ, според която облагаемият доход следва да бъде намален с 50 на сто нормативно признати разходи, поради това, че облагаемия й доход е образуван от възнаграждения на жалбоподателката, които следва да се третират като авторски по смисъла на чл.3, ал.1, т.6 и 8 от Закона за авторското право и сродните права.  

Съгласно §1, т.10 от ЗОДФЛ „Авторски и лицензионни възнаграждения" са: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес; или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау). Разпоредбите на чл.3, т.6 и 8 от Закона за авторското право и сродните права в примерно изброяване предвиждат, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като т.6. произведения на архитектурата; т.8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.

При тълкуването на тези две разпоредби, с оглед на конкретния казус, може да се направи извода, че авторски възнаграждения са плащания от всякакъв вид, получени за използването на авторско право за литературно, художествено или научно произведение, а обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност като от такъв характер са произведения на архитектурата, проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата и териториалното устройство. За процесния период 01.01.2004-31.12.2004г. жалбоподателката е получила възнаграждения в общ размер 34590 лв., както правилно е определил органа по приходите, които са й били заплатени за изготвяне на „Архитектурен проект за изменение на ПУП на УПИ І, кв.31 по плана на Промишлена зона гр.Сливен”, „Проект за обект : Преустройство на съществуваща сграда в административна сграда на р-н Нова Загора”, „Изготвяне на архитектурната част от инвестиционен проект за строеж на „Дом на покойника” гр.Сливен”, „изготвяне на проект за основен ремонт и преустройство на съществуваща сграда за нуждите на ПГХТ”Акад.Неделчо Неделчев” гр.Сливен”, видно от представените по делото договори (л.139-л.148) и фактури с номера от 30 до 39 вкл., издадени през 2004г. (л.211-л.220). Съдът намира, че изготвените от жалбоподателката архитектурни проекти и проекти за преустройство са обекти на авторското право по смисъла на чл.3, т.8 от ЗАПСП, тъй като по своя характер представляват проекти, схеми и планове, отнасящи се до архитектурата и териториалното устройство.

         Неправилно ревизиращият орган е определил данъчното задължение по чл.35 от ЗОДФЛ като е приел, че нормативно признатите разходи в конкретния случай са в размер на 35%, тъй като жалбоподателката упражнява свободна професия. Действително Е.З. е регистрирана като лице упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т.6 на ДР на ЗОДФЛ, но това определя статута й на самоосигуряващ се. Формирането, обаче на данъчната основа на жалбоподателката за 2004г. следва да се определи не с оглед на статута й на лице упражняващо свободна професия, а с оглед на предмета на извършваните дейности, за които са били изплатени възнаграждения, за да се определи дали последните са авторски възнаграждения или са получени вследствие упражняване на дейност, която не е обект на авторското право.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за това, че от РА не могат да се направят ясни изводи относно начина, по който са формирани брутните доходи на жалбоподателката, тъй като последната е посочила в декларацията си доход от авторски възнаграждения за 2004г. в размер на 17780 лв., и за нея е неясно откъде органа по приходите е определил общият й доход в размер на 34590 лв. За 2004г. жалбоподателката е издала 10 бр. фактури от № 30 до №39 вкл. на обща стойност 34590 лв., като по три от тях плащането е било извършено в брой, а по останалите седем – с платежно нареждане. Видно от сведенията, предоставени от ОББ-клон Сливен за движението по сметката на жалбоподателката за 2004г. плащанията по седемте фактури са извършени в рамките на 2004г. В този смисъл доходът действително е формиран от реално получените през годината суми, които в конкретният случай са такива, каквито ги е определил приходният орган, а не каквито са посочени от жалбоподателката в декларацията.

С оглед на така определеният общ доход за 2004г. размер на 34590 лв., правилно са определени дължимите авансови вноски и вноски за годишно изравняване по ДОО и НЗОК за същата година.

В хода на съдебното производство, жалбоподателката не ангажира други доказателства в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на акта по отношение на определените с него и потвърдени с решението на директора на Дирекция „ОУИ”- дължимите авансови вноски и вноски за годишно изравняване по ДОО и НЗОК за 2006г., не обори констатациите в ревизионния акт и доклада към него, поради което съдът приема, че те са правилно определени.  

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице определило дължимият данък по чл.35 от ЗОДФЛ във два варианта – при 35% нормативно признати разходи и при 50%. Съдът няма причини да се съмнява във верността и правилността на извършените с експертизата изчисления.

По тези съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна – по отношение на установените с РА задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2004-31.12.2004г., които следва да се определят след приспадане на нормативно признати разходи в размер на 50%, като в тази част РА следва да бъзе изменен. В останалата й част жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С оглед частичната основателност на жалбата разноски, претендирани и от двете страни, следва да се присъдят съобразно уважената, респ. отхвърлена част на оспорването.

Жалбоподателката е поискала да й бъдат присъдени направените по делото разноски, които в тяхната цялост са в следните размери : държавна такса 10 лева, депозит за вещо лице 200 лв. и възнаграждение за един адвокат – 550 лв. Съобразно уважената част от жалбата й, ответника по жалбата следва да й заплати разноски в размер на 145(сто четиридесет и пет) лева.

В полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед отхвърлената част от жалбата, в размер на 473 (четиристотин седемдесет и три ) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд  гр.Бургас,

Р   Е   Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 2000267/17.08.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Сливен, по отношение на установените с него задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2004-31.12.2004г., като вместо главница в размер на 3 617,93лева, определя главница в размер на 2113,27 лв. и вместо лихва в размер на 1 062,12лева, определя лихва в размер на 620,39 лв.

ОТХВЪРЛЯ в останалата й част ЖАЛБАТА на Е.Г.З. *** против Ревизионен акт № 2000267/17.08.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Сливен, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-18/17.01.2008г., издадено от директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е.Г.З. *** да заплати на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 473 (четиристотин седемдесет и три ) лева.

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Е.Г.З. *** направените по делото разноски в размер на 145(сто четиридесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългаря.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: