Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    1065

 

гр. Бургас, 15.05.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, пети състав, на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 14 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Марси къмпани” ЕООД, ЕИК 201824717, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя М.Х.К., против ревизионен акт №  021200980/13.09.2012г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № 426/04.12.2012г. на директора на дирекция „ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, с която на дружеството – жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 990,56 лв. за данъчния период 1.02.2012г. – 29.02.2012г.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен и необоснован в обжалваната част, поради противоречието му както на процесуалноправните норми на ДОПК, така и на материалноправните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС. Счита, че отказаното право на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразно, доколкото е направено в резултат на противоречиви и недоказани констатации и на неизяснена фактическа обстановка. Искането от съда е да отмени акта като незаконосъобразен и необоснован, и да потвърди декларирания от „Марси къмпани” ЕООД резултат за периода м.02.2012г. със съответната справка – декларация за ДДС. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените основания и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас при централното управление на Националната агенция за приходите (ново наименование на дирекция „ОУИ” – Бургас от 1.01.2013г., съгласно § 44, във вр. с § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДДС), представя административната преписка по издаване на акта. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли за отхвърлянето й от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100 лв.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200980/30.05.2012г. от компетентен орган – началник сектор дирекция „Контрол” при ТД на НАП-гр.Бургас, съдържаща реквизитите по чл.113, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията по чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113, ал.2 от ДОПК относно срока за извършване на ревизията и връчването на ЗВР. Обхватът на ревизията е по ЗДДС – ДДС за данъчните периоди от 28.02.2012г. до 30.04.2012г., и по ЗКПО – корпоративен данък и данък по член 194-204 от ЗКПО за периода 13.12.2011г. – 31.12.2011г. Заповедта е редовно връчена на представляващия дружеството на 11.06.2012г. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № 1200980/14.08.2012г., който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити. В срока по чл.119, ал.1 от ДОПК органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на ревизионния доклад и в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на ревизионния акт, съобразно приложените в административната преписка заповед за определяне на компетентен орган № К 1200980/15.08.2012г. и заповед № РД-7/03.01.2012г. на директора на ТД на НАП – гр.Бургас. Издаденият ревизионен акт съдържа реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, същият е обжалван от жалбоподателката пред директора на Д “ОУИ”-Бургас в оспорен пред съда част. Решаващият орган се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, потвърждаващо ревизионния акт в обжалваната част, в което са обсъдени възраженията на ревизираното лице след анализ на доказателствата.

Предвид изложеното съдът приема, че ревизионният акт съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК, при спазване на определените в закона изисквания за форма и е издаден от компетентен орган. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. Съдът не констатира твърдяното от жалбоподателя нарушение на изискванията за форма на административния акт поради непълнота и неяснота в мотивите на ревизионния доклад и препращащия към тях ревизионен акт. И двата акта съдържат достатъчно пълно изложение на фактическите основания и съответните правни норми, обосноваващи отказа на органа по приходите за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, и не е налице пречка за извършването на проверка относно материалната законосъобразност на оспорения акт. 

По същество, в ревизионното производство е констатирано, че „Марси къмпани” ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП – гр.Бургас на 29.02.2012г., на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация на лице, което на основани чл.10, ал.1 от ЗДДС е придобило стоки и услуги от регистрирано лице, и с акт за регистрация по ЗДДС № 020421200003822/07.03.2012г. е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.02.2012г.

През ревизирания период 1.02.2012г. – 29.02.2012г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по подаден опис на стоките с вх.№0345120000414/07.03.2012г. (приложение № 7 към чл.60, ал.5 от ППЗДДС), получени активи във връзка с правоприемство по чл.10 от ЗДДС на обща стойност 139 952,74 лв. и ДДС 27 990,56 лв. В описа е отразило като налични към датата на регистрация по ЗДДС два апартамента, находящи се в гр.Бургас, ул.”Ивайло” № 61-63, ет.4, ап.22 и ап.23, придобити чрез непарична вноска (апорт) от „ИТ къмпани” ЕООД. Прехвърлителят „ИТ къмпани” ЕООД е придобил активите като нерегистрирано по ЗДДС лице съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93/17.03.2011г. от „Ира трейд” ЕООД, за което са издадени фактури № 204/07.03.2011г., № 206/08.03.2011г., № 208/09.03.2011г., № 210/10.03.2011г. и № 212/17.03.2011г., с начислен ДДС общо в размер на 27 990,56 лв. „ИТ къмпани” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 3.05.2011г., но не е подало регистрационен опис на наличните активи по чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС, съставен към датата на регистрация по ЗДДС в срок, а е декларирало посочените фактури в дневника си за покупки и справката – декларация за м.05.2011г. с право на данъчен кредит, в резултат на което с ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012г. на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.75, ал.3, във връзка с чл.74 от ЗДДС.

С оглед установената в ревизионното производство фактическа обстановка, на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за периода м.02.2012г. в размер на 27 990,56 лв., след като е приел, че не са налице приложимите в случая хипотези на чл.60, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС.

Според жалбоподателя органът по приходите е достигнал до неправилен, необоснован и незаконосъобразен извод, че за „ИТ къмпани” ЕООД е съществувало право на приспадане на данъчен кредит, което не е било упражнено, тъй като е в противоречие на разпоредбите на чл.74, ал.2 и чл.75, ал.3 от ЗДДС. Единственият възможен извод от граматическото тълкуване на тези разпоредби според него е, че материалното право за приспадане на данъчен кредит за „ИТ къмпани” ЕООД не е възникнало, поради липсата на условието по чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС. С оглед това счита, че доколкото „ИТ къмпани” ЕООД не е имал материално право за приспадане на данъчен кредит и това е било констатирано с ревизионен акт, то е налице хипотезата на чл.60, ал.2 от ППЗДДС и за „Марси къмпани” ЕООД възниква правото за приспадане на данъчен кредит на това основание.

Ревизионният акт в оспорената част е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗДДС, в случаите на извършване на непарична вноска в търговско дружество лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Въз основа на законовата делегация по чл.10, ал.4 от ЗДДС, редът и необходимите документи за прилагане на ал.2 се определят с правилника за прилагане на закона.

Съгласно алинея първа на чл.60 от ППЗДДС  

 

 

 

(Изм. и доп. - ДВ, бр.10 от 2011г.), в случаите на чл.10 от закона, правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:

1. преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;

2. не е изтекъл срокът по чл.72, ал.1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;

3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл.69 от закона;

4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.

Според алинея втора на чл.60, в случаите на чл.10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия:

1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл.69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

2. стоките и услугите са придобити от преобразуващия, отчуждителя или апортиращия до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър.

Видно от съдържанието на двете алинеи на цитираната норма, правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки в случаите на чл.10 от закона при наличието на визираните в тях две възможни хипотези. Спорният въпрос между страните е дали апортиращият не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, като предвидено в чл.60, ал.1, т.1 от ППЗДДС условие, или апортиращият изначално не е имал право на приспадане на данъчен кредит съобразно изискването по чл.60, ал.2 от ППЗДДС.

Съдът не възприема становището на жалбоподателя, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.60, ал.2 от ППЗДДС, предвиждаща липса на право на приспадане на данъчен кредит за апортиращия. Счита, че в случая е налице неупражнено такова.

Безспорно, апортиращият „ИТ къмпани” ЕООД е придобил активите по смисъла на ЗСч. преди регистрацията по ЗДДС и същите активи са били налични към датата на регистрацията му по ЗДДС на 3.05.2011г. По силата на чл.74, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на ЗСч. преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Правото възниква при спазване на кумулативно предвидените в чл.74, ал.2 от ЗДДС условия, едно от които по т.3 е регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация. Така предвидените кумулативни изисквания са императивни и точното им спазване е предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.75 от ЗДДС.

Безспорно е също, че апортиращото дружество е декларирало покупните фактури от м.03.2011г. в дневника за покупки и в справката – декларация за м.05.2011г. с право на данъчен кредит, но поради неподаването в срок на регистрационния опис на наличните активи по чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС с ревизионен акт на орган по приходите е отказано правото му на приспадане на данъчен кредит на основание чл.75, ал.3, във връзка с чл.74 от ЗДДС. Както е посочено и в мотивите на ревизионния акт (стр.3, абзац 6 от РА), органът по приходите е приел, че към датата на апорта апортиращото дружество „ИТ къмпани” ЕООД е имало качеството на регистрирано по ЗДДС лице, имало е право на данъчен кредит за наличните активи, придобити преди регистрацията, и е извършило действия по упражняването му, но не е изпълнило предвиденото в закона условие да подаде в срок описа на наличните активи при регистрацията си по ЗДДС.

С оглед изложеното съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.60, ал.2 от ППЗДДС, която визира липса на право на приспадане на данъчен кредит, т.е. за доставки, по които за апортиращия не съществува обективното материално право на приспадане на данъчен кредит, тъй като в случая за него правото на данъчен кредит е съществувало обективно и той е изпълнил част от изискванията на упражняването му.

Неправилно обаче органът по приходите е приел, че не е приложима и разпоредбата на чл.60, ал.1 от ППЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на правоприемника, поради неизпълнение от страна на апортиращия на условието по чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС при упражняването му.

Разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗДДС изрично сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74 от ЗДДС не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрация. След като с издадения на апортиращото дружество ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012г. е прието, че „ИТ къмпани” ЕООД не е подало регистрационния опис по образец на наличните активи в срок (апортираните имоти в капитала на дружеството-жалбоподател), вследствие на което е отказано правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 990,56 лв. за данъчния период 3.05.2011г.31.05.2011г., на основание чл.75, ал.3, във връзка с чл.74 от ЗДДС, то съобразно разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗДДС е налице изпълнение на условието по чл.60, ал.1, т.1 от ППЗДДС – апортиращият не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Не се спори по делото, а и липсват фактически установявания и направени от органа по приходите констатации, относно изпълнението в случая на останалите условия по чл.60, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ППЗДДС.

Съобразно разпоредбата на чл.68, ал.3 от ЗДДС и при изпълнение на условията на чл.60, ал.1 от ППЗДДС, вр. чл.10, ал.2 от ЗДДС, в случая на правоприемство по чл.10 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит за правоприемника е възникнало на 28.02.2012г. (датата на вписване на обстоятелството по чл.10 в търговския регистър) и законосъобразно е упражнено от него за данъчния период м.02.2012г.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна. Ревизионният акт в оспорената част, с която за данъчния период м.02.2012г. не е признато това право на жалбоподателя, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, дължимите от ответника на жалбоподателя разноски съобразно уважената жалбата възлизат на сумата 3 050 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 3 000 лв. договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

Р  Е  Ш  И   :

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 021200980/13.09.2012г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № 426/04.12.2012г. на директора на дирекция „ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, с която на „Марси къмпани” ЕООД, ЕИК 201824717, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 990,56 лв. за данъчния период 1.02.2012г. – 29.02.2012г.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати от бюджета си на „Марси къмпани” ЕООД, ЕИК 201824717, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя М.Х.К., съдебно-деловодни разноски в размер на 3 050 лв. (три хиляди и петдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

           

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: