Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 31.03.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на седми март  2011 година, в публично заседание в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 14 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от П.К.Т., ЕГН **********, против ревизионен акт № 2001000511/12.07.2010г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Бургас, в потвърдената му част с решение № РД–10-375/06.12.2010г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя, за дейността му като ЕТ „Тома – П.Т.”***, ЕИК по БУЛСТАТ 829111907, по приложението на ЗДДС, ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ са определени данъчни задължения както следва: на основание чл.64, ал.1, т.4, вр. чл.94, ал.1 от ЗДДС (отм.) и чл.70, ал.5 от ЗДДС  е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 41 203,60 лв. и е определена лихва за забава в общ размер 7 769,59 лв. по издадените от „Тример груп” ООД – гр.Пловдив фактури за данъчните периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г.; на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35 797,40 лв. и е определена лихва за забава в общ размер 3 063,15 лв. по издадените от „Авто инвест груп” ЕООД – гр.Сливен фактури за данъчните периоди м.07.2009г., м.08.2009г. и м.09.2009г.; определен е данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003г., 2004г. и 2005г. в общ размер 13 237,30 лв. и лихва за забава в общ размер 9 173,29 лв.; определен е данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г. в общ размер 6 760,54 лв. и лихва за забава в общ размер 1 659,86 лв.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие на събраните в хода на ревизията доказателства, както и при липса на такива, поради което моли съдът да го отмени. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради немотивираност на ревизионния акт, както и противоречие на крайните изводи в ревизионния доклад с крайните изводи на друг ревизионен доклад, изготвен от ТД на НАП-гр.Пловдив. Сочи доводи и за неправилно приложение на материалния закон при определяне на данъчните задължения с ревизионния акт, тъй като фактическите констатации на органа по приходите относно осъществяване на вписаните в проверяваните фактури доставки са доказателствено неподкрепени и категорично оборени от самите фактури, съставени за нуждите на отчитане на съответната доставка, а не за нужди, целящи заобикаляне на закона и/или неправомерно ползване на данъчен кредит. Счита, че в хода на ревизионното производство са представени достатъчно писмени доказателства за добросъвестно, точно и вярно отразяване на процесните доставки в счетоводствата на контрагентите на жалбоподателя. Оспорва като неправилни, неверни и доказателствено неподкрепени направените фактически констатации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за недоказаност на произхода на част от паричните суми, отразени по сметка 499. Намира за недопустимо да се изискват за всяко движение на парични суми, в т.ч. и между родители и деца, да се съставят удостоверителни книжа – договори за заем, разписки за получени суми и др., като счита за достатъчни даването от предоставилите сумите лица на писмени декларации – обяснения под страх от наказателна отговорност пред проверяващия орган. Наред с това счита, че с представените в ревизионното производство писмени документи е установил кореспонденция между привлечените от него парични суми и отразеното в сметка 499 за всеки един от проверяваните периоди, което според него изключва възможността за пораждане на съответните данъчни задължения.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмените обжалвания ревизионен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените разноски по делото. 

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя административната преписка по оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Издаденият ревизионен акт съдържа фактически и правни изводи, основанията за тях за всеки един от ревизираните данъчни периоди и установените в тази връзка данъчни задължения, поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на ревизионния акт. Видно от обстоятелствената част на оспорения акт, ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, представени от ревизираното лице, като е изложил подробни съображения относно тяхната доказателствена сила в процеса.

Необосновано, с оглед събрания доказателствен материал и приложимия закон, е и твърдението в жалбата за противоречие на крайните изводи в ревизионния доклад с крайните изводи на друг ревизионен доклад, изготвен на негов доставчик от ТД на НАП-гр.Пловдив. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2, т.8 от ДОПК, ревизионният доклад съдържа само предложение за установяване на задълженията, докато с ревизионния акт се определят дължимите от лицето данъци. Следва да се посочи и самостоятелния характер на всяко едно ревизионно производство, развиващо се между конкретно определените от закона страни и приключващо с издаване на ревизионен акт. В случая не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя, като в съдебното производство му е предоставена възможност, на основание чл.171, ал.4 от АПК, да обори фактическите констатации на органа по приходите и да докаже твърденията в жалбата с ангажирането на допустими и относими доказателства.

Съдът намира оспореният ревизионен акт за материално законосъобразен по следните съображения:

Видно от приложените в административната преписка писмени доказателства, за данъчните периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г., на основание чл.64, ал.1, т.4, вр. чл.94, ал.1 от ЗДДС (отм.) и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС (обн., ДВ, бр.63/04.08.2006г.), не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер 41 203,60 лв. по фактури, издадени от „Тример груп” ООД – гр.Пловдив, както следва: фактура № 46/07.02.2006г. с предмет на доставката „извършено СМР”; фактура № 135/29.08.2006г. с предмет на доставката „водка 512 бр.”; фактура № 172/24.10.2006г. с предмет на доставката услуга - „извършено СМР съгласно протокол и Акт 19”; фактура № 216/30.12.2006г., № 220/30.12.2006г. и № 235/31.12.2006г., с предмет на доставките „извършено СМР съгласно Акт 19 по договор”; фактура № 438/29.09.2008г. с предмет на доставката „извършено СМР съгласно договор и Акт обр.19”; фактура № 509/05.12.2008г. с предмет на доставката „извършено СМР съгласно договор и Акт обр.19”; фактура № 595/23.03.2009г. с предмет на доставката „извършена СМР съгласно договор” и фактура № 580/24.04.2009г. с предмет на доставката „извършено СМР съгласно протокол обр.19”.

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Тример груп” ООД – гр.Пловдив, при която е изготвено и връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), с което са изискани доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките и за определяне на предходни доставки по отношение на доставките, за които жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Представени са част от изисканите документи, описани в ревизионния доклад. Не е предоставена останалата изискана от органа по приходите информация, придружена с писмени доказателства, удостоверяващи реално осъществени доставки на услуги СМР, а именно –  договори за СМР и анекси към тях, договори за превъзлагане и отчитане на изпълнението; оригинал на приемо – предавателен протокол на предадени от страна на възложителя материали, проекти и др., информация за калкулиране на цената на услугата и нейните елементи – материали, труд и др., включени в количествено-стойностни сметки за всеки един от строителните обекти; оригинал на документи за извършено плащане на доставчика (книга от ЕКАФП, банкови извлечения и др.); лицата, които са извършили услугата – имена, ЕГН, образователен ценз, квалификация; използвани активи за извършване на услугата – наети или собствени; данни за подизпълнител, ако е имало такъв при извършването на услугата. Не са представени доказателства и по отношение реалното предаване на стоката 512 бутилки водка и прехвърляне на собствеността, а именно – дата и час на предаване на стоката в обекта/склада на получателя; материално – отговорно лице на предаване; оригинал на складов/експедиционен документ за продадената стока (стокова разписка и др.); лица, извършили натоварването на стоката в транспортното средство – имена, ЕГН; оригинал на документ за извършен транспорт на стоката – фактура, товарителница, пътни листи, договори с физически лица, оригинал на разрешение/лиценз за транспорт и/или складиране на стоката, регистрационен номер на транспортно средство, с което е извършен превоза на стоката, както и доказателства за наличие на технически и кадрови ресурс за извършването на такава дейност – търговия с алкохолни продукти.  

За установяване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на производството и в съответствие с правомощията на органа по приходите по чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице също е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани всички документи във връзка с доставките по фактурите, издадени от „Тример груп” ООД. В указания от органа по приходите срок, в хода на ревизионното производство са представени част от изисканите документи за част от доставките по фактури, издадени през м.02.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., а именно – копие на фактурите, сключени договори за извършване на услуга между ЕТ „Тома-П.Т.” и „Тример груп” ООД, протоколи за извършените работи и приемо- предавателни протоколи между ЕТ „Тома-П.Т.” и инвеститорите. Констатирано е, че не са представени изисканите оригинали на приемо – предавателен протокол на предадени от страна на възложителя материали, проекти и др., на изпълнителя „Тример груп” ООД; информация за калкулиране на цената на услугата и нейните елементи – материали, труд и др., включени в количествено-стойностни сметки за всеки един от строителните обекти; оригинал на документи за извършено плащане на доставчика (книга от ЕКАФП, банкови извлечения и др.); лицата, които са извършили услугата – имена, ЕГН, образователен ценз, квалификация; дата, място/обект, където е извършена услугата; използвани активи за извършване на услугата – наети или собствени; данни за подизпълнител, ако е имало такъв при извършването на услугата, съответно приемо – предавателен протокол за предаване на завършената услуга от подизпълнител. Относно доставките по фактурите, издадени през м..08.2006г., м.03.2009г. и м.04.2009г., не е представено нито едно от изисканите доказателства.

Събраните в ревизионното производство доказателства са анализирани в мотивите на ревизионния акт и са изложени подробни съображения защо не са ценени от органа по приходите като годно доказателство за установяване реалност на доставките по спорните фактури. Прието е, че посоченият като изпълнител на СМР „Тример груп” ООД не представя документи, удостоверяващи, че същият притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР, нито фактури от предшестващи доставчици или фактури за закупуване на строителните и ел. материали,  необходими за извършване на СМР. Не представя заповеди за командировка на работниците, нито данни за изплатени разходи за командировки. Допълнително е констатирано от решаващия орган в административното производство по обжалване на ревизионния акт, че съгласно състоянието на действащите трудови договори с осигурителя „Тример груп” ООД, съответно към 31.12.2008г., 31.03.2009г. и 30.04.2009г. в дружеството работят трима строителни работници и един ръководител група, които не могат да извършат строителни и монтажни работи на посочените стойности в дневниците за продажби на дружеството и представените протоколи за видовете СМР.

Относно доставката на стоката по фактура № 135/29.08.2006г. също е прието, че не са представени документи, доказващи реалното предаване на стоката и прехвърляне на собствеността, а именно – дата и час на предаване на стоката в обекта/склада на получателя; материално-отговорно лице на предаване; складов/експедиционен документ за продадената стока; лица, извършили товаро-разтоварната дейност; документи за транспортирането на стоката – транспортно средство, с което е извършен превоза на стоката, товарителница, пътни листи,  разрешение/лиценз за търговия с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки; за извършено плащане на доставката; за разфасовка на продадената стока.

Заключено е, че „Тример груп” ООД не е доставчик на вписаните в процесните фактури доставки на стоки и услуги, с оглед на което няма фактическо изпълнение на доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.) и чл.25 от ЗДДС, поради което на основание чл.64, ал.1, т.4, вр. чл.94, ал.1 от ЗДДС (отм.) и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от този доставчик на жалбоподателя фактури.

За данъчните периоди м.07.2009г., м.08.2009г. и м.09.2009г., на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер 35 797,40 лв. по фактури, издадени от „Авто инвест груп” ООД – гр.Сливен, както следва: фактура № 6/31.07.2009г. с предмет на доставката „стоманена тръба ф 25 - 4 000 кг и квадратна тръба 40/30 - 1 416,66 кг”; фактура № 10/31.08.2009г. с предмет на доставката „тръби РР-Н 63/9 - 220 м, тръби РР-Н 50/9 м - 195 м и метални конструкции - 25 960 кг”; фактура № 38/30.09.2009г. с предмет на доставката „тръба РРR ф 63/10 - 540 м и тръби РРR ф 50/8 - 380 м” и фактура № 39/30.09.2009г. с предмет на доставката „метална квадратна тръба 40/40/3 - 2 500 кг и метална квадратна тръба 40/40/3 - 1 500 кг”.

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Авто инвест груп” ООД – гр.Сливен, при която е изготвено и връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), с което са изискани доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките и за определяне на предходни доставки по отношение на доставките, за които жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Представени са част от изисканите документи – фактурите, приемо-предавателни протоколи от 30.07.2009г., 31.08.2009г. и 30.09.2009г. от склада на изпращача „Авто инвест груп” ООД, намиращ се в гр.София, извлечения от счетоводни с/ки 302, 304, 703 и 702, фактури на предходни доставчици „Ес Ел Ди Ей консултинг груп” ЕООД-гр.София и „Интер-07” ЕООД-с.Световрачене, обл.София, както и писмени обяснения, че транспорта, товаренето и разтоварването е за сметка на получателя – ревизираното лице, и стоката е разтоварена в склада на получателя. Не е предоставена останалата изискана от органа по приходите информация, придружена с писмени доказателства, удостоверяващи реално осъществени доставки на стоки, а именно –  документи, удостоверяващи собствеността върху складовото помещение; хронологична ведомост на счетоводните сметки от група 30 и 70 (аналитично, стойностно и по контрагенти); посочените в писменото обяснение като приложения към него товарителници и пътни листи; документи, удостоверяващи извършени плащания. Представените фактури за предходен доставчик не кореспондират с представените извлечения от счетоводни регистри.

На посочения като предходен доставчик „Ес Ел Ди Ей консултинг груп” ЕООД е извършена насрещна проверка, при която е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 25.09.2009г., по инициатива на орган по приходите. По реда на чл.32 от ДОПК е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ, но в указания срок не е предоставена информация, придружена с писмени доказателства, относно извършени доставки по фактура № 652/28.07.2009г., издадена на „Авто инвест груп” ООД.

На посочения като предходен доставчик „Интер-07” ЕООД е извършена насрещна проверка, при която е констатирано, че дружеството не е подавало уведомления по чл.62 от КТ. По реда на чл.32 от ДОПК е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ, но в указания срок не е предоставена информация, придружена с писмени доказателства, относно извършени доставки по фактури № 18/31.08.2009г. и № 163/29.09.2009г., издадена на „Авто инвест груп” ООД.

Допълнително е установено в административното производство по обжалване на ревизионния акт, че за проверявания период в дневниците за покупки на „Ес Ел Ди Ей консултинг груп” ЕООД и „Интер-07” ЕООД като доставчик е вписано дружество - нерегистрирано по ЗДДС, което няма право да начислява данък и да посочва такъв в издаваните от него фактури съгласно чл.113, ал.9 от ЗДДС.

За установяване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на производството и в съответствие с правомощията на органа по приходите по чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице също е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани всички документи във връзка с доставките по фактурите, издадени от „Авто инвест груп” ООД. В указания от органа по приходите срок са представени част от изисканите документи – копия на фактурите и договор за доставка на стоки от 8.07.2009г. между ЕТ „Тома-П.Т.” и „Авто инвест груп” ООД. Не са представени документи, доказващи реалното предаване на стоката и прехвърляне на собствеността, а именно – дата и час на предаване на стоката в обекта/склада на получателя; материално-отговорно лице на предаване; оригинал на складов/експедиционен документ за продадената стока; лица, извършили натоварването на стоката в транспортното средство – имена, ЕГН; за транспорт и/или складиране на стоката; доказателства за извършено плащане на доставката (лице, внесло сумата в касата, документ за извършеното плащане); доказателства за наличие на материален, технически и кадрови ресурс за извършването на дейностите – предмет на доставката; разфасовка на продадената стока; фактури за предходни доставки; справка за стоковия поток, с която да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност. От извършена в хода на ревизията проверка в ПП „Регистър трудови договори” е установено, че към датата на извършване на доставките по спорните фактури както доставчикът, така и неговите доставчици не разполагат с технически и трудов потенциал за извършването им. Не са представени документи, удостоверяващи счетоводната отчетност във връзка с доставките – заприхождаване и изписване на стоките, хронологично текущо отразяване на всяка стопанска операция съобразно датата на счетоводната документация, от които да се установи дали представените счетоводни документи могат да се приобщят към цялостно заведеното счетоводство и дали са част от редовно водено такова. Не е доказан и произхода на стоките, предмет на доставките, по вид, количество и стойност, кой е предходен доставчик, тъй като не са представени хронологичен запис на гр.30 „Материали”, „Продукция”, „Стоки”, справка за начина на изписването им и справка за стоковия поток, където да бъдат обвързани фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност.

С оглед на така установеното, органът по приходите е обосновал извод, че „Авто инвест груп” ООД не е доставчик на вписаните в процесните фактури доставки на стоки, с оглед на което няма фактическо изпълнение на доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице и проверените му доставчици не са представили доказателства за реално извършени доставки на стоки. Посочено е, че наличието на реална доставка на стока е условие за възникване правото на данъчен кредит, поради което начисляването на данъка при липса на реална доставка на стока е неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит, респективно, на това основание прилагането на разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не е налице за ревизираното лице.

В съдебното производство жалбоподателят не ангажира други доказателства, освен събраните в хода на ревизионното производство, в подкрепа на твърденията в жалбата и в съответствие с дадените от съда указания на основание чл.171, ал.4 от АПК.

При тази фактическа установеност според настоящата съдебна инстанция правилно органът по приходите е обосновал извод, че не са представени доказателства, удостоверяващи релевантния в случая факт на реално осъществени доставки на СМР и стоки по фактури с № 46/07.02.2006г., № 135/29.08.2006г., № 172/24.10.2006г., № 216/30.12.2006г., № 220/30.12.2006г., № 235/31.12.2006г., № 438/29.09.2008г., № 509/05.12.2008г., № 595/23.03.2009г., № 580/24.04.2009г., № 6/31.07.2009г., № 10/31.08.2009г., № 38/30.09.2009г. и № 39/30.09.2009г. именно от вписаните в тях като доставчици „Тример груп” ООД – гр.Пловдив и „Авто инвест груп” ООД – гр.Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Твърдението в жалбата, че са налице всички предпоставки на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Тример груп” ООД и „Авто инвест груп” ООД, остана недоказано по делото.

За възникването на материалното право на приспадане на данъчен кредит следва по безспорен начин да се установи, че е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), да са спазени всички предвидени в чл.64, ал.1 от ЗДДС (отм.) изисквания на закона, както и дължимият по фактурите ДДС да е начислен от доставчика – изискване на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), според който данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. При изпълнение на тези изисквания на материалния данъчен закон възниква и правото за получателя по доставката да приспадне като данъчен кредит платения от него на доставчика данък – чл.63 от ЗДДС (отм.) – приложима норма на закона за ревизираните периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г. и м.12.2006г.

За ревизираните данъчни периоди м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г., м.04.2009г., м.07.2009г., м.08.2009г. и м.09.2009г. е относнима разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, която има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т.е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Същата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл.82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и 5 (на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга. Регистрираното лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. При невъзможност да се докаже наличие на реално осъществена доставка, не възниква и право на приспадане на данъчен кредит.

В разглеждания случай за документираните с издадените от доставчиците „Тример груп” ООД – гр.Пловдив и „Авто инвест груп” ООД – гр.Сливен фактури не са представени всички изискани от органите по приходите документи, удостоверяващи реалност на извършените доставки на стоки и услуги. В тежест на жалбоподателя е да установи, че твърдяните от него факти са настъпили, т.е. доставките са реално осъществени от лицата, посочени като доставчик-изпълнител по тях. Относно тези релевантни факти жалбоподателят не е ангажирал доказателства или не е представил достатъчно относими доказателства, въз основа на които да е възможен ползващия го обоснован фактически извод за реалност на извършените услуги и доставените стоки.

В ревизионното производство, приключило с оспорения ревизионен акт, и в настоящото съдебно производство както представляващият дружеството – пряк доставчик -„Тример груп” ООД, така и жалбоподателят не са предоставили съставени по надлежен ред протоколи (обр.19) за установяване извършването и заплащането на натуралните видове СМР, количествено – стойностни сметки, фактури за покупка на строителни материали и заготовки, за транспортирането им до обекта и товаро-разтоварни дейности, съответно завеждането на стоките по стоковите сметки на доставчика или на получателя (ако са предоставени от него), наличие на квалифициран персонал за извършване на въпросните услуги, заповеди за командировка на работници и отчетени командировъчни разходи, използвани активи за осъществяване на доставките или друга оформена между страните документация, удостоверяваща фактическо изпълнение на описаните във фактурите СМР. Не са представени и доказателства, удостоверяващи плащането на данъчната основа. Не са представени и документи, удостоверяващи счетоводната отчетност във връзка с доставките при доставчика, от които да се установи дали представените извлечения от счетоводни регистри кореспондират и са част от редовно водено такова.

Допълнителен аргумент за липсата на кадрова обезпеченост за извършване на доставките е и констатираното от решаващия орган в производството по обжалване на ревизионния акт, че съгласно състоянието на действащите трудови договори с осигурителя „Тример груп” ООД, съответно към 31.12.2008г., 31.03.2009г. и 30.04.2009г. в дружеството работят трима строителни работници и един ръководител група, които не могат да извършат строителни и монтажни работи на посочените стойности в дневниците за продажби на дружеството. Същевременно, не са представени доказателства за ангажиране на подизпълнители за осъществяване на дейностите. Тези факти не са опровергани от жалбоподателя в настоящото производство, поради което съдът ги приема за достоверни.

Представените от жалбоподателя на органа по приходите договори за изпълнение на СМР, сключени с „Тример груп” ООД, удостоверяват единствено възникнали облигационни отношения между страните, но сами по себе си не са доказателство за реалното осъществяване предмета на договора. В тях липсват конкретни договорености относно начина на изпълнение, вида и обема на посочените в предмета на договора СМР, тяхната единична цена, за чия сметка ще са вложените материали и транспортните разходи по доставянето им, поради което не могат да се обвържат и с представените пиемо - предавателни протоколи, както и с предмета на стопанската операция в издадените фактури. Следователно, неустановена и недоказана по делото е връзката между представените договори, приемо - предавателни протоколи и фактурираните услуги.

Относно доставката на стоката – водка по фактура № 135/29.08.2006г., издадена на жалбоподателя от „Тример груп” ООД, също не са представени документи, удостоверяващи реалното предаване на стоката и прехвърляне на собствеността, а именно – дата и час на предаване на стоката в обекта/склада на получателя; материално-отговорно лице на предаване; складов/експедиционен документ за продадената стока; лица, извършили товаро-разтоварната дейност; документи за транспортирането на стоката – транспортно средство, с което е извършен превоза на стоката, товарителница, пътни листи, притежавано от доставчика разрешение/лиценз за търговия с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки; за извършено плащане на доставката; разфасовка на продадената стока.

По отношение на доставките на стоки по фактурите, издадени от „Авто инвест груп” ООД – гр.Сливен, както доставчика, така и жалбоподателят не са предоставили  документи, удостоверяващи предаване, транспортиране и/или складиране на стоката;  извършено плащане на доставката; наличие на материален, технически и кадрови ресурс за извършването на доставката; разфасовка на продадената стока; справка за стоковия поток, с която да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност; хронологична ведомост на счетоводните сметки от група 30 и 70 (аналитично, стойностно и по контрагенти); посочените в писменото обяснение на доставчика като приложения към него товарителници и пътни листи. Представените фактури за предходни доставки не кореспондират с представените извлечения от счетоводни регистри. От проверката в ПП „Регистър трудови договори” е установено, че към датата на извършване на доставките по спорните фактури както доставчикът, така и неговите доставчици не разполагат с технически и трудов потенциал за извършването им. Не са представени и документи, удостоверяващи счетоводната отчетност във връзка с доставките – заприхождаване и изписване на стоките, хронологично текущо отразяване на всяка стопанска операция съобразно датата на счетоводната документация, от които да се установи дали представените счетоводни документи могат да се приобщят към цялостно заведеното счетоводство и дали са част от редовно водено такова.

И пред настоящата съдебна инстанция не се представят и ангажират други доказателства, които да опровергаят констатациите в ревизионния акт. Правилно е преценена от административния орган доказателствената сила на представените в ревизионното производство частни писмени документи и е направен обоснования извод, че те не доказват наличие на реално извършени доставки на стоки и услуги.

Предвид изложеното, правилно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер 77 001 лв. за данъчните периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г., м.04.2009г., м.07.2009г., м.08.2009г. и м.09.2009г., на основание чл.64, ал.1, т.4, вр. чл.63 от ЗДДС (отм.) и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, тъй като в провелото се административно и в настоящото съдебно производство жалбоподателят не е доказал с относими и допустими доказателства, че „Тример груп” ООД и „Авто инвест груп” ООД са доставчици на вписаните в процесните фактури доставки на стоки и услуги, с оглед на което не е налице фактическо изпълнение на доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.) и чл.25 от ЗДДС.

С ревизионния акт в оспорената част по приложението на ЗОДФЛ (отм.) за ревизираните периоди 1.01.2003г. – 31.12.2005г. и по приложението на ЗДДФЛ за ревизираните периоди 1.01.2007г. – 31.12.2008г. на жалбоподателя са определени допълнителни задължения след определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003г. в размер на 2 425,53 лв. и лихва за забава в размер на 1 977,02 лв., данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004г. в размер на 9 035,77 лв. и лихва за забава в размер на 6 198,57 лв., данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005г. в размер на 1 776 лв. и лихва за забава в размер на 997,70 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 4 893,86 лв. и лихва за забава в размер на 1 402,79 лв. и данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1 866,68 лв. и лихва за забава в размер на 257,07 лв.

За ревизираната 2003г. задълженото лице е подало декларация по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.), с която е декларирало отрицателен финансов резултат от упражняваната стопанска дейност като едноличен търговец, а за периодите 2004г. – 2008г. незначителна печалба. В хода на ревизията е констатирано, че през ревизираните периоди в оборотните ведомости е отразено начално салдо на сметка 499 „Други кредитори”, като за предходните години лицето няма реализирана и декларирана печалба и не са представени документи за произхода на тези средства. Така, съгласно представените от ревизираното лице оборотни ведомости за съответните години е установено, че към 1.01.2004г. началното кредитно салдо по с/ка 499 е 34 000 лв., към 1.01.2005г. – 48 000 лв., към 1.01.2006г. – 70 000 лв., към 1.01.2008г. – 80 500 лв. и към 1.01.2009г. – 13 386,97 лв.

С оглед декларираното от лицето и с цел изясняване произхода на тези средства, органът по приходите е връчил на ревизираното лице искане за представяне на писмени документи и обяснения, в отговор на което е представено обяснение, придружено с документи, в което е посочено, че паричните средства са от получени от него заеми през ревизираните периоди, за което е представило 14 броя договори за заем с роднини и трети лица и разписки за върнат кредит.

След извършени насрещни проверки на посочените в обясненията физически лица и изискани писмени обяснения и доказателства, органът по приходите е приел, че част от тези лица не разполагат със съответните суми и въпросните заеми не са приети като източници на доходи, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи.

Конкретно, за 2003г. не е признат произхода на средствата за финансиране на стопанската дейност в общ размер на 16 000 лв., за които се твърди, че са получени в заем суми, както следва: в размер на 15 000 лв. от Рада Д. Минкова по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.” и в размер на 1 000 лв. от Пенка Няголова Иванова частично по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”. Прието е, че в обяснението на Рада Минкова е посочен произход на дадените в заем 15 000 лв. от лични спестявания и продажба на недвижим имот, за което е приложен нотариален акт, но видно от същия датата на продажбата на имота е след датата на предоставяне на заема, поради което не е възможно произхода на средствата да е от тази продажба. Не са представени доказателства, че средствата са от лични спестявания, а относно допълнително представеното извлечение от 5.01.2006г. на „ОББ” АД е посочено, че същото е нечетливо. Относно дадените в заем 4 000 лв. от Пенка Иванова е прието, че 3 000 лв. са с доказан произход предвид представен договор за кредит от „СЖ Експресбанк” АД, но не е призната сумата от 1 000 лв., тъй като отпускането на сумата по представения втори договор за кредит със същата банка е след датата на предоставяне на заема.

За 2004г. не е признат произхода на средствата за финансиране на стопанската дейност в общ размер на 33 000 лв., за които се твърди, че са получени в заем суми, както следва: в размер на 17 000 лв. от Рада Д. Минкова по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”, и в размер на 16 000 лв. от Любов Михайловна Томова частично по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”. Прието е, че в обяснението на Рада Минкова е посочен произход на дадените в заем 17 000 лв. от лични спестявания и продажба на недвижим имот, за което е приложен нотариален акт, но видно от същия датата на продажбата на имота е след датата на предоставяне на заема, поради което не е възможно произхода на средствата да е от тази продажба. Не са представени доказателства, че средствата са от лични спестявания. Оспорена е истинността на допълнително представения предварителен договор от 5.01.2004г. за продажба на недвижим имот, сключен между страните, поради липса на нотариална заверка и като съставен за целите на обжалването. Относно дадените в заем 16 000 лв. от Любов Томова е прието, че за приложените спестовен влог в „ОББ” АД на стойност 6 000 USD и спестовен влог в „ОББ” АД на стойност 6 000 лв. не са представени доказателства, от които да е видно датата на изтегляне на средствата от тях и съответно предоставянето им на ревизираното лице. Оспорена е истинността на допълнително представените договор за заем от 30.01.2004г. между Любов Томова и Димитър Неделчев в размер на 5 000 лв. и договор за заем от 13.01.2004г. между Любов Томова и Николай Ботушаров в размер на 7 000 лв., поради липса на нотариална заверка и като съставени за целите на обжалването. Относно представените извлечения от „ОББ” АД на спестовна книжка в щатски долари е прието, че не може да се направи извод, че този е произхода на средствата, тъй като не са представени доказателства за обмен на валутата (6 000 USD), а от извлечението на спестовната книжка в български лева е видно, че движението по сметката е с дати след датата на предоставяне на кредита. 

За 2005г. не е признат произхода на средствата за финансиране на стопанската дейност в размер на 5 000 лв., за които се твърди, че са получени в заем суми от Снежана Кръстева Иванова – Томова частично по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”. Прието е, че не са представени доказателства за произхода на средствата. Оспорена е истинността на допълнително представения договор за заем от 5.01.2005г. между Снежана Кръстева и Иван Георгиев в размер на 5 000 лв., поради липса на нотариална заверка и като съставен за целите на обжалването.

За 2007г. не е признат произхода на средствата за финансиране на стопанската дейност в общ размер на 20 685 лв., за които се твърди, че са получени в заем суми, както следва: в размер на 4 775 лв. от Снежана Кръстева Иванова – Томова частично по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”, в размер на 10 500 лв. от Любов Михайловна Томова по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”, и в размер на 5 400 лв. от Георги Радев Радев частично по два договора за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”. Прието е, че в отговора на Снежана Кръстева е посочен произход на част от дадените в заем 20 000 лв. отпуснат банков кредит съгласно договор с „Райфайзен банк България” ЕАД в размер на 15 225 лв., но за остатъка в размер на 4 775 лв. не са представени доказателства за произхода на средствата. Относно дадените в заем 10 500 лв. от Любов Томова представените от лицето доказателства и обяснения са същите, съответно, направените констатации са аналогични на тези за 2004г. Относно дадените в заем 10 000 лв. от Георги Радев е прието, че сумата е получена от Пенка Няголова Иванова съгласно представен договор за заем от 10.01.2006г. в размер на 27 600 лв., сключен между последната и „СЖ Експресбанк” АД, от които през 2006г. са предоставени в заем 23 000 лв. и признати от органа по приходите за ревизираната 2006г., съответно признати останалите свободни средства в размер на 4 600 лв., но за остатъка в размер на 5 400 лв. (10 000 лв. – 4 600 лв.)  не са представени доказателства за произхода им. Оспорена е истинността на допълнително представените договор за заем от 6.01.2007г. между Снежана Кръстева и Величка Семова Крумова в размер на 5 000 лв., договор за заем от 6.01.2007г. между Георги Радев и Величка Семова Крумова в размер на 6 000 лв. и договор за заем от 6.01.2007г. между Любов Томова и Величка Семова Крумова в размер на 11 000 лв., поради липса на нотариална заверка и като съставени за целите на обжалването.

За 2008г. не е признат произхода на средствата за финансиране на стопанската дейност в размер на 14 572,62 лв., за които се твърди, че са получени в заем суми от Снежана Кръстева Иванова – Томова по договор за заем между лицето и ЕТ „Тома – П.Т.”. Прието е, че в отговор Снежана Кръстева е посочила за произход на сумата лични спестявания и такива на съпруга й, работещ в Чехия, но не са представени доказателства за това. Не са кредитирани допълнително представените обяснения от Снежана Кръстева, че средствата са от върната сума от ЕТ „Тома – П.Т.” в размер на 20 000 лв., която е предоставила за ползване от едноличния търговец, поради противоречието им с първоначално дадените от лицето обяснения за произхода на тези средства.

Съобразно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред, като му е определен и срок за представяне на доказателства, за вземане на становище и деклариране на имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер, с декларация по образец. Представени са изисканите декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните години, в които по т.9 „Получени кредити /заеми/” не са декларирани различни от установените.

С оглед обстоятелството, че част от посочените физически лица не са представили доказателства за това, че към датите на отчитане от едноличния търговец на паричните средства по сметка 499 за ревизираните години, те са имали налични средства, които са могли да предоставят в заем на ревизираното лице, и тези суми фактически са предоставени в заем, органът по приходите е приел, че са налице укрити доходи. Данъчната основа за облагане на доходите е опредена по особения ред на чл.122 от ДОПК, въз основа на критериите по чл.122, ал.2 от ДОПК, като е преобразуван декларирания от едноличния търговец финансов резултат за съответната година със сумите, за които е прието, че не са с произход парични заеми от посочените физически лица и са определени съответните данъчни задължения и лихви за забава.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. С оглед на тази правна норма и събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема, че не са опровергани фактическите констатации в ревизионния акт относно наличието на подлежащ на облагане доход за ревизираните финансови години.

Неоснователно е оплакването в жалбата относно непризнаването от страна ревизиращия орган на съществуването на договори за заем без да бъдат съобразени събраните по време на ревизията доказателства и обяснения на лицата – заемодатели, както и правната природа на договора за заем. С договор за заем, по смисъла на чл.240 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,  което означава, че правните последици и действие от него настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. В разглеждания случай, в ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените от ревизираното лице като заемодатели физически лица с цел установяване на релевантните обстоятелства – дали тези лица са притежавали паричните суми, които са предоставили в заем на едноличния търговец, и извършено ли е такова предаване. От събраните по реда на ДОПК писмени доказателства и дадените обяснения, органът по приходите правилно е приел, че не е доказано с надлежни доказателства обстоятелството, че посочените в ревизионния акт заемодатели са притежавали паричните суми и действително са предали конкретно визираните в писмените обяснения суми. Касае се за твърдения от физическите лица за уговорени заеми, без дължими лихви, за което обаче са представени единствено договори за заем, разписки за връщане и банкови извлечения, от които не може да се обоснове еднозначен извод за съпоставимост на движението по тях и съответните заемни суми на конкретно посочените падежи. Не са представени безспорни доказателства, установяващи връзката на  представените договори за банкови кредити, част от които за текущо потребление, именно с процесните заемни суми. Както ревизираното лице, така и сочените лица – заемодатели, не са представили в административното производство документи с достоверна дата, удостоверяващи фактическото предаване на сумите, а също и документи, удостоверяващи произхода на заетите средства, респективно, възможността на заемателите да ги предоставят на ревизираното лице.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят също не ангажира каквито и да е доказателства, установяващи данни, различни от възприетите от ревизиращия орган, а съобразно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК на него лежи тежестта в процеса да обори тези констатации. При положение, че органът по приходите е оспорил истинността на събраните в хода на ревизията и допълнително представените с възражението по ревизионния доклад писмени документи за доказване произхода на средствата, които са без нотариална заверка на подписите и за които не са представени други доказателства, удостоверяващи тяхната автентичност и вярно съдържание, както и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съдът прима за недоказани твърденията в жалбата, че лицата Рада Д. Минкова, Пенка Няголова Иванова, Любов Михайловна Томова, Снежана Кръстева Иванова – Томова и Георги Радев Радев са разполагали с парични средства и са ги предоставили на жалбоподателя за дейността му като ЕТ на посочените в акта дати. Поради това и приема за верни фактическите констатации на органа по приходите за наличие на доходи с неустановен произход, които подлежат на облагане, тъй като не са оборени чрез надлежно насрещно доказване от жалбоподателя.

По изложените съображения ревизионният акт е законосъобразен и в частта, относно определените на жалбоподателя данъчни задължения по приложението на ЗОДФЛ (отм.) за  ревизираните периоди 1.01.2003г. – 31.12.2005г. и по приложението на ЗДДФЛ за ревизираните периоди 1.01.2007г. – 31.12.2008г.

Жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което, изчислено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2 823 лв.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Т., ЕГН **********, против ревизионен акт № 2001000511/12.07.2010г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Бургас, в потвърдената му част с решение № РД–10-375/06.12.2010г. на директора на Д „ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя, за дейността му като ЕТ „Тома – П.Т.”***, ЕИК по БУЛСТАТ 829111907, по приложението на ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 41 203,60 лв. и е определена лихва за забава в общ размер 7 769,59 лв. за данъчните периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г., отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35 797,40 лв. и е определена лихва за забава в общ размер 3 063,15 лв. за данъчните периоди м.07.2009г., м.08.2009г. и м.09.2009г., по приложението на ЗОДФЛ (отм.) е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003г., 2004г. и 2005г. в общ размер 13 237,30 лв. и лихва за забава в общ размер 9 173,29 лв., по приложението на ЗДДФЛ е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г. в общ размер 6 760,54 лв. и лихва за забава в общ размер 1 659,86 лв.

ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********, да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: