Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   598                /01.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 149/2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът М.П.Н. – началник на РУ Созопол при ОД МВР Бургас, е оспорил решение № 1687/04.12.2015г. постановено по АНД № 3961/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 15-0346-000206/29.08.2015г. издадено от внд началник на РУ на МВР Созопол. С наказателното постановление за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от същия закон на С.А.Г. е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № І-з2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд е приел, че в процесния случай са налице предпоставките на чл.28, б.а от ЗАНН. Според съда конкретното поведение на наказаното лице, наситеният с хора и автомобили район пред стадиона, където е извършено нарушението, желанието на клиентите да слязат точно на това място, твърде краткия престой на автомобила на пешеходната пътека, както и липсата на данни за други нарушения на правилата за движение от същия вид, липсата на данни за това, че личността на нарушителя се отличава с по-висока степен на обществена опасност, водят до извода, че конкретното деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност и противоправност, сравнено с обичайните случаи на такива нарушения. Според съда извършеното нарушение е вследствие желанието на клиентите на наказаното лице, а не собственото му намерение да не съблюдава забраната, както и че престоят е бил сведен до времето необходимо за слизане на клиентите и изваждането на багажа им, т.е. най-много минута-две.

Според настоящият съдебен състав тези изводи на районния съд не са обосновани от гледна точка на събраните доказателства.

Наказаният субект С.А.Г. е таксиметров шофьор - факт, който е безспорен по делото. С наказателното постановление е наказан за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това че е спрял за престой на пешеходна пътека тип „Зебра” и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

В АУАН наказаното лице е вписало възражение, според което е спрял на пешеходната пътека, защото клиентите му, които е возил са пожелали да слязат именно там, тъй като закъснявали за концерт.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към момента на извършване на нарушението на стадион „Арена” гр. Созопол е имало концерт, което причинило струпване на голям брой хора и автомобили около стадиона, за това са били осигурени два паркинга. Служителите на МВР, на които било възложено да извършат охрана на събитието са сигнализирани от възмутен гражданин, който се оплакал от таксиметров шофьор, като заявил, че таксиметровия автомобил щял да го смачка, тъй като се качил частично на тротоара. Служителите на МВР, между които и свидетеля Х., отишли на място и установили, че таксиметровия автомобил е спрян за престой, частично качен на тротоара с десните си две гуми, в близост до кръстовището с улици „Републиканска” и „Одеса”, а с останалите две гуми се намирал на пешеходна пътека тип „Зебра”. Водачът на автомобила бил извън автомобила. След като служителите на МВР му разпоредили да измести автомобила, едва тогава той извършил това действие.

От тези събрани от районния съд доказателства се установява, че възражението на водача на таксиметровия автомобил, вписани в АУАН е защитна теза, която не съответства на установените факти. Автомобилът не само е спрял на пешеходната пътека, но водачът се е намирал извън автомобила и е преместил последния едва след разпореждане в същия смисъл на органите на реда. Обратно на тези факти, без да са установени с допустими доказателствени средства, районният съд е приел за доказани други факти, а именно, че водачът на таксиметровия автомобил е спрял в рамките на минута-две само за да слязат клиентите му, които пожелали да извършат това именно на пешеходната пътека. Отделно от това следва да се посочи, че желанието на клиентите, което е в противоречие с правилата, регламентирани в ЗДвП, не може да има преимущество пред тези правила, нито може да служи за смекчаващо обстоятелство. Вярно е, че наказания субект е таксиметров шофьор, който може да е извършвал услуга от такъв характер (по делото няма данни автомобила да се е намирал на пешеходната пътека именно вследствие на превозване на клиенти, а само твърдения на жалбоподателя в такава насока) и при спазване на Закона за защита на потребителите да е длъжен да се съобразява с желанието на клиентите си докъде да бъдат откарани, но липсва каквато и да е законова възможност, осъществявайки адекватна таксиметрова услуга, таксиметровия шофьор да има възможност да изпълнява желанията на клиентите си в нарушение на ЗДвП.

По изложените съображения и като счита, че от събраните по делото доказателства извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин, установен е нарушителят и неговата вина, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено наказателно постановление № 15-0346-000206/29.08.2015г. на внд началник РУП Созопол към ОД МВР Бургас.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 1687/04.12.2015г. постановено по АНД № 3961/2015г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0346-000206/29.08.2015г. издадено от внд началник на РУ на МВР Созопол, с което на С.А. И. за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от същия закон е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № І-з2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: