Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   1463                           20.07.  2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ-ти административен състав

на дванадесети юли 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА

                                                               РУМЕН ЙОСИФОВ

                             

Секретар    Кр.Линова

Прокурор   Хр.Колев

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 1499 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на „Престиж Хотелс“ ЕООД гр.София,представлявано от Я.Я.Т.против Решение №165/16.04.2018 год. постановено по анд.№124/2018 год. по описа на РС-Несебър,с което е потвърдено НП издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-София.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон които оплаквания съдът квалифицира като такива по  чл.348 ал.1 т.1 НПК.Сочи се, че оспореното НП е нищожно ,тъй като е издадено от териториално некомпетентен орган.Оспорва се процедурата по съставянето и връчването на АУАН.Твърди се че не е установено да е допуснато соченото административно нарушение,тъй като работника е подписал декларацията без да разбира съдържанието й, както и че в случая не става въпрос за престиране на работна сила, а за провеждане на практика.Излага се аргумент че наличието на трудово правоотношение не е установено по реда на чл.405а КТ. Иска отмяна на съдебното решение, както и на потвърденото с него НП.

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител.

         Ответната страна  редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита че решението на РС-Несебър следва да се отмени,тъй като е отменена разпоредбата на основание на която е издадено НП.

         Настоящата съдебна инстанция,след като извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, както и с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Несебър е потвърдил НП №22-003908/27.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София, с което на „Престиж Хотелс“ ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, с представител Я.Я.Т.за извършено нарушение на чл.76 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/  е наложено на осн.чл.79 ал.4 ЗТМТМ и във вр. с чл.48 ал.2 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

        За да постанови решението си РС-Несебър е  събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени както с наказателното постановление, така и в хода на съдебното производство, което и спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.Обстоятелствата изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите от закона доказателствени средства.Решението е постановено на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си да установи дали е извършено нарушението, както и извършителя на същото.Установената от въззивния съд фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция.Въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи,като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаването на обжалвания съдебен акт.В тази връзка изложените в касационната жалба доводи не се споделят от настоящата инстанция.Възраженията направени пред касационния съд са идентични с възраженията направени пред въззивната инстанция и последната подробно ,аргументирано и логично е отговорила на всяко едно от тях.Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящия състав поради което не е необходимо да се повтарят.

       Следва да се посочи допълнително следното:

       Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено оспореното НП е по чл.76 ал.1 ЗТМТМ, съгласно който на  работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер определен по реда на чл.48 ЗЧРБ.

        В случая спорно е дали украинската гражданка В.Т.има трудово правоотношение с касатора и ако има такова ,без наличието на трудов договор не следва ли първо това да се установи по реда на 405а ал.1 КТ,като се излагат доводи че е лицето е на обучение и за назначаването му са спазени разпоредбите на ЗПОО,поради което липсва състав на нарушението.

      Сочените възражения са неоснователни. Безспорно е, че между украинската гражданка и  ЦПО към фондация “Еврофонд за преквалификация и нови работни места“ гр.София има сключен договор за обучение по професия ресторантьор.От друга страна между ЦПО и „Престиж Хотелс“ ЕООД има сключен договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация.Със заповед е било определено Т.да започне производствен стаж и практика в базата на хотел “Виго“ гр.Несебър.Видно от представения производствен лист лицето е било в обекта от 15.06.2017 год. до 22.08.2017 год.При извършената на 22.08.2017 год. проверка от  служители на ДИТ София град е констатирано че същото извършва работа като сервира на клиенти. Т.е попълнила и декларация по чл.68 ал.1 т.3 ЗТМТМ в която е декларирала факти и обстоятелства свързани с осъществяваната от нея трудова дейност.Неоснователно и твърдението на касатора че лицето не е разбрало съдържанието на декларацията.Видно от доказателствата по делото предоставената на чуждата гражданка декларация е била преведена на украински език.Освен това между нейния труд и този на останалите сервитьори няма разлика в трудовата функция.Касае се за дуална форма на обучение-чрез работа, поради което и намират приложение разпоредбите на КТ.Дуалната форма на обучение също е предоставяне на работна сила и следва да се извърши след като лицето има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.В случая касатора е работодател и закона по силата на чл.76 ал.1 ЗТМТМ възлага в тежест на работодателя отговорността за наемане на работници без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта.

       Неоснователно е и твърдението че наличието на трудово правоотношение първо следва да бъде установено по реда на чл. 405 а КТ.Сочената законова разпоредба урежда предпоставките при които възниква правото на контролните органи да обявят съществуването на едно трудово правоотношение,произтичащо от предоставянето на работна сила.От своя страна за осъществяване нарушението по чл.76 ал.1 ЗТМТМ е достатъчно да се установи предоставяне на работна сила,независимо дали е налице трудов договор или постановление на контролните органи по чл.405а ал.1 КТ.

       Възражението на касатора за нищожност на оспореното НП е неоснователно.Видно от данните по делото НП е издадено от компетентен орган оправомощен със заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ,с която на директорите на Дирекции“Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения,издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на ДИТ.Изпълнителния директор на ИАГИТ от своя страна е овластен с нормата на чл.416 ал.5 вр. с чл.399 КТ да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство,като нормата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399 КТ цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА ГИТ, която се ръководи и представлява от  изпълнителния директор, като последния определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда.Следователно изпълнителния директор е оправомощен да издава наказателни постановления на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство.Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство.В конкретния случай АУАН е съставен от служители ДИТ София, оправомощени да съставят актове на територията на ДИТ Бургас. Т.е. служители във ведомството, управлявано и представлявано от издателя на тази заповед доколкото ДИТ София е част от специализираната администрация на ведомството.Служител на същото ведомство е и издателя на НП.При това положение доводите за нищожност на обжалваното наказателно постановление се явяват неоснователни.

       Като неоснователни настоящата инстанция преценява и възраженията за допуснати нарушения на чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН.Съгласно сочените разпоредби актът се  предявява на нарушителя да се запознае ,със съдържанието и да го подпише,като му се и връчва препис от същия.Когато се касае до ЮЛ обявяване и връчването става на съответния орган на управление , като в случая това е управителя на дружеството.Липсва обаче пречка, управителя като законен представител на съответното дружество да упълномощи трети лица  с определен кръг от права.По  делото не се спори че АУАН е съставен в присъствието на  упълномощен представител на дружеството-касатор и е връчен на същото лице.Видно от представеното по делото пълномощно същото е упълномощено да представлява дружеството пред всички държавни органи вкл. и да получава и подписва АУАН и наказателни постановления/т.5 и т.6 от пълномощното/.При това положение следва да се приеме че АУАН е обявен и връчен на надлежен представител на дружеството.

      Настоящата инстанция счита че в случая,независимо че чл.76 ал.1 ЗТМТМ,както и чл.48 ал.2 ЗЧРБ/ДВ бр.24/2018 год., в сила от 21.05.2018 год./са отменени не е налице хипотезата на по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2 ЗАНН.В същност е въведена разпоредбата на чл.75а ал.2 ЗТМТМ която съдържа състав и санкция за същото нарушение.На практика разпоредбите на двата отменени текста са обединени в една нова санкционна разпоредба която предвижда наказание за същото нарушение и не е по-благоприятна  за дееца.

       С оглед на изложеното  решението на РС- Несебър като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.При извършената служебна проверка съдът констатира че решението на РС-Бургас е валидно и допустимо.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И

 

      ОСТАВЯ в сила Решение № 165/16.04.2018 год. постановено по анд.№ 124/2018 год. по описа на РС-Несебър.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                             

 

 

 

                                                                                  2.