Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1590              Година 31.08.2018            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав, на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар М.В.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 1498 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В.С.Б. с ЕГН ********** *** против решение изх.№ 1012-02-64#1/06.06.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-766#5/30.04.2018г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество счита, че изложените съображения са за постановяването му в противоречие с разпоредби на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946г. Твърди се, че нормативната уредба в Република България, касаеща придобиването право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ощетява лицата, упражняващи професията „моряк”. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебните разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение, като законосъобразно.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В.Б. е подал заявление вх.№ 1012-02-43/28.03.2018г. до ТП на НОИ гр.Бургас (л.52 от делото), наименувано жалба, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е, че към датата на заявлението той има навършени 62г., 11м., 15д. и следния осигурителен стаж: - първа категория – 5г., 5м. и 19 дни; - втора категория – 10г., 1м. и 11 дни и - трета категория – 7г., 5м., и 08 дни. На основание чл.104 от КСО е прието, че има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд – 29 години, 2 месеца и 15 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст е 92т., 01м. и 26 дни.

С разпореждане № 2113-02-766#5 от 30.04.2018г. (л.90 от делото), ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ, е отказал отпускането на исканата пенсия, като е изложил мотиви, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението Б. е имал сбор от осигурителния стаж и възрастта равен на 92г., 01м., и 16 дни, т.е. не е изпълнено изискването този сбор да е равен на 100.

Разпореждането е обжалвано с жалба с вх.№ 1012-02-64/08.05.2018г., в която се сочи, че то е постановено в противоречие с разпоредби на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946г. и се иска неговото отмяна.

С решение № 1012-02-64#1/06.06.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас разпореждането е потвърдено. В мотивите на решението е посочено, че доколкото в действащото българското законодателство не съществува специален пенсионен режим за моряците, то приложим е преференциалния режим за пенсиониране на лицата, които са работили при условията на първа или втора категория труд. В този смисъл е посочено, че преференциалните условия за пенсиониране са общи за всички лица, които имат осигурителен стаж от първа и/или втора категория и са уредени в чл.69б от КСО, като по отношение на жалбоподателя не е изпълнено едно от условията, а именно изискването за сбор от осигурителния стаж и възрастта да е равен на 100.

Решението е обжалвано с жалба с вх.№ 2103-02-6/08.06.2018г., подадена в срока по чл.118 от КСО.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, процесуалните изисквания и материалноправните разпоредби на закона.

По повод заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, административният орган е установил релевантните факти – възраст на заявителя, размер на осигурителния стаж по категории труд и сбор от осигурителния стаж и възрастта. Отнесъл е фактите към приложимата правна норма и е постановил процесния административен акт.

Не е налице спор по делото по отношение на установената фактическа обстановка, като спорът е по отношение на приложимото право. Административният орган е приел, че в конкретният случай е приложима разпоредбата на чл.69б, ал.1 – 2 от КСО, а от жалбоподателят се твърди, че пряко приложими са разпоредби от Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946г. и следва да му се отпусне исканата пенсия на основание чл.3, ал.1 от Конвенцията.

В разпоредбите на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, които са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия /в приложимата редакция ДВ бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018г./, е предвидено, че до 31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст при първа категория труд и до достигане на 60-годишна възраст при втора категория труд.

С разпоредбата е регламентиран преференциален режим за пенсиониране за лицата, които са полагали труд при условията на първа и/или втора категория. От съдържанието и́ е видно, че същата установява три условия за възникване на право на пенсиониране по преференциалния ред: 1.за осигурителен стаж при условията на първа или втора категория с определена продължителност, 2.за навършена възраст, която е в зависимост от пола на лицето, 3.за сбор от осигурителен стаж и възраст, който е диференциран в зависимост от пола, като изпълнението на тези три условия следва да е кумулативно.

Предвид безспорно установените по делото обстоятелства – възрастта на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, както и осигурителния стаж от първа и втора категория, който е превърнат в трета категория труд, съгласно чл.104 от КСО, се налага извода, че същият отговаря на първите две условия. Спорът по делото е свързан с изискването за наличие на сбор 100т. от осигурителен стаж и възраст за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1-2 от КСО. От фактическа страна е безспорно, че Б. има сбор от осигурителен стаж и възраст 92 години, 01 месец и 26 дни,  тоест няма сбор 100. Предвид това, едно от кумулативно предвидените изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО не е изпълнено.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва  да бъде отпуснато на основание нормите на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда на 27.06.1946г. и ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31.08.1949г. - ДВ, бр. 207 от 1949г., обн., ДВ, бр.39 от 16.05.1997г., в сила за България от 10.10.1962г. Според чл.1 от конвенцията терминът „моряк” обхваща всяко лице, наето на борда или за обслужване на всеки морски кораб, което не е военен кораб и е регистриран на територията на държава, за която Конвенцията е в сила. В чл.2, ал.1 от Конвенцията е предвидено, че всяка държава - членка на Международната организация на труда, за която тази Конвенция е в сила, трябва да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба, като в ал.2 са посочени възможните изключения, които държавата – членка може да предвиди. Според чл.3, ал.1, пенсионният режим трябва да отговаря на едно от предвидените условия по б.„а”, i) предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море, при навършване на 55- или 60-годишна възраст съобразно предвиденото с режима. Жалбоподателят претендира, че по отношение на него са изпълнени условията по чл.3, ал.1, б.„а”, i) от конвенцията – има навършена възраст 59 години и изискуемия стаж на работа по море, затова следва при прякото приложение на конвенцията да му бъде отпусната пенсия.

Посочената от жалбоподателя разпоредба на Конвенцията не може да бъде приложена пряко, тъй като не регламентира конкретни условия за отпускане на пенсията, а дава рамки за възраст /55 или 60 години/ и предвижда, че следва да се определи изискуемия стаж за работа по море, без да дава рамки или друго указание за продължителността на този стаж. Затова разпоредбата не създава пряко права за физическите лица, а регламентира условията, на които следва да отговаря пенсионния режим съгласно националното законодателство на държавата-членка. Тази разпоредба е във връзка с общото задължение по чл.2, ал.1 от Конвенцията за всяка държава – членка на Международната организация на труда, за която Конвенцията е в сила, да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба.

В действащото българско законодателство не е налице както специална нормативна уредба, която да се отнася само за пенсиите на моряците, така и препращаща норма, според която за моряците да е приложим конкретен преференциален режим за пенсиониране. Определени преференциални условия за пенсиониране на моряците могат да бъдат изведени от установения в страната преференциален режим при категоризиране на техния труд. Според действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /приета с ПМС № 235/1998г., в сила от 01.01.2000г./, трудът на моряците се определя като първа или втора категория в зависимост от характера и особените условия на труда, съответно по чл.1 или чл.2 от Наредбата. Подобно е положението и при действието на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен, действал до 31.12.1999г./ - трудът на лицата, които попадат в определението за „моряк” по смисъла на Конвенцията, е категоризиран като първа или втора категория, диференциран по посочените в съответните разпоредби на правилника длъжности, място и/или условия на труд.

Видно от изложеното, действащото в страната законодателство създава преференциален режим за пенсиониране на лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд, а трудът на моряците се определя от тези две категории, поради което може да се приеме, че моряците се ползват от определени преференциални условия за пенсиониране. Този преференциален режим за пенсиониране обаче не отговаря на изискванията по чл.3, ал.1 от Конвенцията. В тази разпоредба са регламентирани общите  условия, на които следва да отговарят пенсиите на моряците и те следва да са изпълнени алтернативно, но действащите в страната правни норми не съответстват на което и да е от алтернативно предвидените изисквания. Единствената разпоредба, за която може да се приеме, че дава възможност за пенсиониране при по-благоприятни условия на моряците, като се отчете характера и специфичните условия на труд, е тази по чл.69б, ал.1-2 от КСО. Тя обаче, освен изискване за минимален стаж от първа или втора категория и минимална навършена възраст на лицето, които изисквания съответстват на тези по чл.3, ал.1, б.„а”, i) от Конвенцията, предвижда още едно допълнително изискване – за сбор от осигурителен стаж и възраст /100 за мъжете/, което не съответства на изискванията по Конвенцията. Именно приложението на това трето изискване при преценката на право на пенсия на Б., прави невъзможно отпускането на пенсия, въпреки че са изпълнени останалите две условия.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че с разпоредбата на чл.69б, ал.1-2 от КСО не е установен специален режим за пенсиониране на моряците, който да съответства на изискванията на Конвенцията. Същевременно, липсват специални разпоредби относно тяхното пенсиониране, както и препращащи такива, които да създават преференциален режим отговарящ на изискванията на Конвенцията. Ето защо, следва да бъде споделено становище на жалбоподателя, че Република България не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл.2, ал.1 от Конвенцията. Въпреки това, на същия не може да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от Конвенцията, не могат да бъдат пряко приложени.

Действително, съгласно основното начало, прогласено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В случая обаче не съществува норма от вътрешното право, която да противоречи на норма от Конвенцията и затова няма норма от международен договор, която да бъде приложена вместо националната. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за международните договори на Република България, действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната. Според чл.27 от ЗМДРБ, когато за договор е необходимо да се приемат закони или други нормативни актове или да се внесат изменения в действащото законодателство, Министерски съвет осигурява в надлежен срок подготовката и внасянето в Народното събрание на съответните законопроекти или изготвянето и приемането на съответните подзаконови актове. В разпоредбите на чл.28, ал.1-3 от закона са предвидени правомощия за определени органи /Министерския съвет и съответни министри/ във връзка с осъществяване на контрол по изпълнението на международните договори, с изпълнението на договорите и предлагането на мерки за отстраняване на случаите на неизпълнение.

В случая след като посочените разпоредби на Конвенцията не са пряко приложими, а създават задължение за приемане на определени законодателни мерки и държавата не е изпълнила това си задължение, компетентните органи по чл.28 от ЗМДРБ, следва да предприемат мерки за отстраняване на това неизпълнение, включително като уредят заварените случаи и/или предвидят мерки за обезщетяване на правоимащите лица.    

С оглед на изложеното жалбата на В.С.Б. против решение изх.№ 1012-02-64#1/06.06.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав                                          

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Б. с ЕГН ********** *** против решение изх.№ 1012-02-64#1/06.06.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-766#5/30.04.2018г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: