Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1915                             31.10.2018 г.                                град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Банкова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1497 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Й.С.Е. ***, с ЕГН ********** срещу Решение с изх.№ 1012-02-57#1/18.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №2113-02-3506#4/01.03.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.69в, ал.1 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО на Й.С.Е. е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според оспорващия, решението на директора на ТП на НОИ –Бургас е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно не е зачетен като учителски стажа за периода от 01.10.1989г. до 02.09.1991г., когато оспорващата е заемала длъжността директор на ЦДГ с.Дрянковец. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за определяне на пенсия при зачитане на стажа в гореопределения период като учителски, като се претендира и присъждане на разноските по делото. В хода по същество на делото, процесуалният представител на оспорващата се позовава на функциите и задълженията на директор в ЦДГ  и моли с оглед фактите, които се установяват от свидетелските показания по делото и ангажираните писмени доказателства, съдът да уважи жалбата.

            Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира същата да бъде оставена без уважение, респ. съдът да потвърди решението на директора на ТП на НОИ-Бургас като правилно и законосъобразно, както и да присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и подадена от заинтересовано лице – адресат на административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на л.12 от делото, Е. е получила оспореното решение на 21.05.2018г., т.е жалбата с входящ в НОИ номер от 05.06.2018. е подадена в 14-дневния срок, определен в чл.118, ал.1 от КСО.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че със заявление № 2113-02-3506 от 02.11.2017 г. до ТП на НОИ - Бургас, Й.С.Е. е предявила искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст като учителка.

С разпореждане № 2113-02-3506#4 от 01.03.2018 г., на основание чл. 69в, ал. 1 от КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО и е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към 02.11.2017 г. - датата на заявлението, Е. е навършила 59 години 05 месеца и 08 дни, като от представените доказателства, относно продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж, са й зачетени 32 години 02 месеца и 14 дни от трета категория, от които 23 години 09 месеца и 06 дни учителски стаж. Ответникът е приел, че условието за наличие на 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж не е изпълнено.

Спорният период, който не е признат за учителски е времето от 01.10.1989г. до 02.09.1991 г. - 01 година и 11 месеца, положен на длъжност „директор“  в ЦДГ с.Дрянковец, а не както е посочено в решението директор в ОУ „Христо Ботев" с. Мъглен.

Мотивите на ответника са, че съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Стажът от 01.10.1989г. до 02.09.1991г. - 01 година и 11 месеца не е приет за учителски, тъй като ответникът е приел, че основното изискване да е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска работа, не е налице по отношение на жалбоподателя.

По делото са разпитани свидетелите С.Ц.П./ учител в същата детска градина/ и А.Х.А. /готвач в детската градина/, които съдът кредитира като еднопосочни и обективни предвид липсата на някаква установена зависимост с жалбоподателката. Според показанията и на двамата свидетели, Е. е изпълнявала длъжността учител и директор в детската градина за процесния период, работила е с група деца и е изпълнявала нормата от  работни часове на ден.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:        

Разпореждането е издадено от компетентен орган-длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ по аргумент от чл.98, ал.1, т.1 от КСО. Жалбата срещу разпореждането е разгледана от определения в КСО компетентен орган-Директорът на ТП на НОИ, който е постановил оспореното Решение.

            В оспорения акт и в оставеното с него в сила разпореждане са посочени фактическите основания – юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, т.е спазена е установената форма. Не се установяват и съществени нарушения на административно- производствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

            По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

            Съгласно §5, ал.3 от ПЗР на КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1. Според нормата на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

            Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по кодекса се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Т.е. трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж от 01.10.1989г. до 02.09.1991г. са действали Закон за народната просвета /обн. ДВ, бр.218 от 17 Септември 1948г., отм. с §10 от ПЗР на Закона за народната просвета - ДВ, бр.86 от 18 октомври 1991г./ и Указ №330 за народната просвета /обн.- Изв., бр.90 от 1954г., отм. ДВ, бр.86/1991г./

Както разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. и доп. - ДВ, бр.25 от 2004г., в сила от 02.08.2003г.), така и разпоредбата на отменения чл.41, ал.1 от ППЗП (нова - ДВ, бр.10 от 1998г., в сила на 01.01.1998 г.), са неприложими по отношение на спорния трудов стаж. И двете норми са материалноправни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на Е. през спорния период. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в много по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им.

Дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.41, ал.1 от ППЗП /отм./ то процесният стаж следва да бъде зачетен като учителски, по следните съображения:

Дейността на директор задължително се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, изискуемо за упражняване на учителската професия като характерът на същата е насочен към обучение и възпитаване на децата в учебното заведение. Както се посочи по-горе, по делото не се спори, че стажът е положен в учебно заведение–ЦДГ с.Дрянковец, както и че Е. има учителска правоспособност. От свидетелските показания /допустимо с оглед чл.165, ал.1 от ГПК предвид липсата на запазени материални книги в детската градина/ се установява, че Е. освен, че е изпълнявала различни задачи като директор, е  преподавала и като учител, като е изпълнявала пълната норма на задължителна преподавателска дейност.  Гласните доказателства кореспонидрат и с писмените доказателства, ангажирани по делото, а именно списък–обр.№1 за щатния персонал на ЦДГ с.Дрянковец за учебната 1989/1990 г. и списък обр.№1 за учебната 1990/1991г., където в раздел ІІІ е вписано наличието на една щатна бройка „директор с група“, заемана от Й.Е..

Трайно в практиката на ВАС се приема, че при отработено пълно законоустановено работно време, положеният стаж като директор следва да бъде зачетен за учителски.

Предвид горните съображения, процесният стаж следва да бъде зачетен като учителски.

Отхвърляйки жалбата срещу оспореното пред него разпореждане, ответникът по делото, е постановил акт в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна. След отмяната на оспорения акт, следва да се върне преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на Е. при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК и да се осъди ответника да заплати на оспорващия сумата в размер на 360 лева, от които 10лв.-държавна такса  и 350лв - възнаграждение за адвокат.

            С оглед гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд –Бургас, дванадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение с изх.№ 1012-02-57#1/18.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №2113-02-3506#4/01.03.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.69в, ал.1 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.С.Е..

ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ  Бургас за произнасяне по заявление с вх.№2113-02-3506/02.11.2017г. на Й.С.Е. при съобразяване с указанията на съда по приложението на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да заплати на Й.С.Е. ***, с ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението за постановеното решение.

 

СЪДИЯ: