Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 29 декември 2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                      

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1494 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.233 ЗМВР във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на полицай С.Т.М. против Заповед рег. № ЗК- 112/10.09.2008г. на Началник на сектор „Пътна Полиция” ОД на МВР  гр. Бургас, с която на осн. чл. 224 ал.2 т.1 и чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР във вр. с чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР на М. е наложено дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение” за срок от 6 месеца

С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди материална правна незаконосъобразност.Претендират се разноски.

Жалбоподателя в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа изложеното в жалбата.

Ответникът по оспорването –Началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е  от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 08.04.2008г. мл. автоконтрольори С.Т.М. и С. Д. Г. работили съгласно утвърден график на ул.” Проф.Якимов” до ВХТИ, като следели за спазване на скоростта на движение от водачите на МПС. Около 10.00 часа при тях спрели два товарни автомобила с молдовска регистрация. Водачите на тези автомобили заявили на полицаите, че били спирани от транспортна полиция около зеленчуковата борса преди ж.п. прелеза и им била поискана сума в размер на 130 ам. долара. Г. и М. направили опит да изяснят, служителите поискали парите в коя институция работят- „ПП” към МВР или „ДАИ”. Било им обяснено, че тези служители работели в оранжеви светлоотразителни жилетки и били с голям транспортен „Бус”.

Автоконтрольорите оставили молдовските граждани на място и със служебния си автомобил тръгнали в посока- зеленчукова борса. По този път не видели лица, които да извършват проверка по превозните средства. На връщане, към мястото където чакали молдовските граждани, в близост до автобусна спирка № 12 видели бус и трима служители на „ДАИ”, които извършвали проверка на автобусите. Попитали ги дали са проверявали молдовски граждани и получили отрицателен отговор.

За случая, уведомили прекия си началник И. Г., като обяснили че по трасето няма други постове на „ПП”, той разпоредил да уведомят ІІ РПУ, тъй като деянието било извършено на тяхна територия и не се касае до служители на „ПП”. Г. изпълнил нареждането и след кратко време при тях дошли трима служители на ІІ РПУ, които поели случая.

За предприемането на други действия двамата автоконтрольори не били инструктирани нито от прекия си началник И. Г. , нито от служителите на ІІ РПУ, където се обадили.

По така изложените факти страните не спорят.

Дисциплинарното производство е започнало по заповед № З- 2180/13.06.2008г. на внд Директор на ОДП гр. Бургас. Комисията, назначена със същата заповед, е извършила проверка и след като е обсъдила възраженията на С.М., е предложила налагане на дисциплинарно наказание на този служител, като е приела че той е започнал издирване на лица, извършили престъпление без да уведоми дежурния диспечер и при откриване на автомобила и служителите на ДАИ, не е останал на място, а ги е „оставил самостоятелно за 30 мин.” до пристигане на служителите на ІІРПУ.От представената справка / л.31 от делото/ , е видно че служителите на ДАИ са били установени от пристигналите на място полицаи от ІІ РПУ, като последните са им предоставили възможност необезпокоявано да контактуват помежду си.

Жалбоподателят оспорва правните изводи, изложени в заповедта, а именно че като не е предприел необходимите действия за запазване на произшествието, е допуснал небрежност в служебната си дейност,т.е. извършил е дисциплинарно нарушение по см. на чл. 226 ал.1 т.3 ППЗМВР, за което следва да бъде ангажирана и дисциплинарната му отговорност.

Навежда и довод за съществено нарушение на процесуални правила, а именно – налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока регламентиран с нормата на чл. 225 ал.1 ЗВМР.Това възражение е неоснователно. Съгласно цитирания текст дисциплинарната санкция се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, като нарушението се установява след събиране на всички допустими по закон доказателства, данни от проверки, обясненията на служителя, посочените от последния доказателства, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл момента на откриване на нарушението е специфичен за всеки конкретен случай.В настоящия- всички данни са събрани с подаването на справка, изготвена от членовете на назначената комисия / л.6 от делото/ на 13.08.2008г. От тази дата започва да тече и двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, т.е. до 13.10.2008г. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 10.09.2008 г., съответно на връчването и, същия ден по-късно, този срок не е изтекъл, поради което следва да се приеме, че наказанието е наложено в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът, намира за основателно обаче първото възражение- неправилно приложение на материалния закон.

Въз основа на установените факти, незаконосъобразен е извода, че М. е извършил дисциплинарно нарушение- небрежност в служебната дейност.

Жалбоподателят е действал, така както предписва длъжностната му характеристика / л.34 от делото/.Заедно с колегата си е извършил проверка за установяване на фактите, съобщени от молдовските граждани и незабавно е уведомил прекия си началник. Последният му е дал разпореждане да съобщи за установеното на ІІ РПУ, което М. е сторил.

С.М. не е имал задължение да запазва местопроизшествие, на първо място, защото такова не е съществувало. Молдовските граждани са посочили място където им е била извършена проверка и на това място не установено наличие на контролен орган.

Служителите на „ДАИ” са се намирали на позиция различна от съобщената от гражданите и са извършвали дейност по проверка на автобуси / също различна от тази, за която са били проверявани молдовските граждани/.

Поради това мл. автоконтрольорите са уведомили прекия си началник за тези именно факти, приемайки че няма изобщо местопроизшествие, което следва да бъде запазено. Изпълнили са точно указанията на този началник, като са съобщили на ІІ РПУ и са изчакали пристигането на служители на това полицейско управление, след което са продължили да изпълняват конкретните си служебни задължения.

В този аспект съдът, приема че не е налице допусната небрежност в служебната дейност.

При това положение, следва да се уважи и направеното с жалбата искане за присъждане на разноски за жалбоподателя, които са в размер на 210 лева.

За това и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

Отменя   Заповед рег. № ЗК- 112/10.09.2008г. на Началник на сектор „Пътна Полиция” ОД на МВР  гр. Бургас, с която на осн. чл. 224 ал.2 т.1 и чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР във вр. с чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР на С.Т.М. е наложено дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение” за срок от 6 месеца.

 

Осъжда ОД на МВР да заплати на С.Т.М., направените по делото разноски в размер на 210 лева.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: