Р Е Ш Е Н И Е

 

    1491                                  23.07.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1493 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0282-000153/26.05.2018г., издадена от И.П.П.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.171, т.2А, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 26.05.2018Г., а именно за 365 дни.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. 

В съдебно заседание  жалбоподателят Д.А.М., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител адв.П., който поддържа жалбата като същевременно моли за спиране на предварителното й изпълнение.

Ответната страна – И.П.П.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 26.05.2018г. около 12.00 часа в гр.Карнобат, на бул.”България” в близост до х-л ”Карнобат”, Г.Х.Д., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил “Фолксваген Шаран” с рег.№ А5169НК, собственост на жалбоподателката Д.А.М., ЕГН **********, причинил ПТП с материални щети. При посещението на местопроизшествието и извършената от служителите на полицията проверка се установило, че Г. Д. е неправоспособен водач.

         За извършеното административно нарушение на Г.Х.Д. бил съставен АУАН № Д464799/26.05.2018г. от мл. инспектор И. Х. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР  Бургас, РУ Карнобат. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без забележки. При връчването му били иззети регистрационните табели на автомобила.

На основание съставения АУАН № Д464799/26.05.2018г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, И.П.П.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0282-000153/26.05.2018г., с която на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.171, т.2А, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 26.05.2018Г., а именно за 365 дни.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на Д.М. на 29.05.2018г., която я оспорила пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 282000-2513/29.05.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че лицето управлявалият процесния автомобил Г.Х.Д. не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Не е спорно, че управляваният от него автомобил е собственост на жалбоподателката  Д.А.М.. За прилагането на ПАМ в конкретния случай е правно иревантно  обстоятелството каква е причината поради която Д. е управлявал лекият автомобил и дали същият го е направил със или без съгласието/знанието на жалбоподателката, за разлика от прилагането на ПАМ на основание чл.171, т.2, б.“и“, б.“м“ и б.“н“ от ЗДвП.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 11 МЕСЕЦА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта  на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

По отношение направеното от процесуалния представител на жалбоподателя повторно искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съдът намира същото за неоснователно по съображенията изложени в определение на съда № 1352/14.06.2018г. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да обосноват основателността на направеното искане, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 и чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0282-000153/26.05.2018г., издадена от И.П.П.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат.

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0282-000153/26.05.2018г., издадена от И.П.П.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.171, т.2А, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 26.05.2018Г., а именно за 365 дни.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в частта му, с която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: