ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

 

гр. Бургас, 30 октомври 2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в открито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С.Д.

                                                                                        П.С.

 

като, изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КАХ № 1492/ 2008г.

 

 

Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ във вр. счл.229 и сл. АПК.

Подадена е частна касационна жалба от Д.Г.К. против определение на Районен съд – гр.Бургас № 1477/23.07.2008г.

С определението е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Д.Г.К. за прогласяване на нищожност на решение № 80/18.18.03.1999г. на ПК гр. Созопол, в частта, в която на наследниците на З. Г. К. е отказано възстановяване на земеделска земя в размер на 0,405 дка. В съществуващи / възстановими/ граници, находящи се в землището на гр. Созопол, местността „Мапи”, заявени с пореден №2 от заявлението и прогласяване на нищожност на отказа за възстановяване на собствеността върху лозе от 3 227 дка. в местността „Мапи” , землището на гр. Созопол, обективиран в писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е допустима – подадена е от лице, имащи право на жалба и в предвидения от закона срок.

По същество частната касационна жалба е частично основателна по следните съображения:

Мотивът на атакувания съдебен акт е, че е подадена жалба с искане за обявяване на нищожност на решение № 80/18.18.03.1999г. на ПК гр. Созопол, в частта, в която на наследниците на З. Г. К. е отказано възстановяване на земеделска земя в размер на 0,405 дка., е недопустима, тъй като решението е било проверено по съдебен ред с влязло в сила Решение № 905/12.07.1999г., постановено по гр. дело № 594/99г..

Правилно районният съд, е приел че при оспорване на един административен акт за законосъобразност / както е в случая/, същия се проверява от решаващия съд и за валидност. В този смисъл е и изричната норма на чл. 177 ал.3 от АПК, въвеждаща забрана за оспорване с позоваване на нищожност на акт, по отношение на който е отхвърлено оспорване за остмяна.

По тези съображения, настоящият състав на съда, намира определението на районен съд гр. Бургас за правилно и законосъобразно в тази му част.

Незаконосъобразно е обаче, в частта в която жалбата на Д.Г.К. против отказ обективиран в писмо № 950/07.12.2007г. на Председателя на ОСЗГ гр. Созопол, е оставена без разглеждане.

С молба вх.№ 950/ 12.11.2007г. К. ***, като е поискал на осн. чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ да бъде отстранена явна фактическа грешка, допусната в Решение № 80/ 18.03.1999г., като е мотивирал искането си.

По този начин е очертал и обсега на административното производство, което е инициирал.

С писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол, е отговорил, че в случая не е налице явна фактическа грешка по смисъла на закона. По същество този отговор е отказ за поправка на явна фактическа грешка.

Отказа да бъде поправена явна фактическа грешка, подлежи на обжалване на общо основание по реда на14 ал.3 ЗСПЗЗ.

В случая районен съд гр. Бургас неправилно е приел, че писмото на началника на ОСЗГ гр. Созопол няма белезите на индивидуален административен акт. То представлява краен акт на административно производство, започнало по молба на жалбоподателя за поправка на явна фактическа грешка.

Доколко са били налице твърдяните от жалбоподателя предпоставки за приложение на нормата на чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ, е въпрос който следва да се прецени в рамките на развилото се административно производство, и който следва да получи отговор с крайния акт на административния орган.

Този краен акт, в случая писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол, подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ.

Нещо повече, в мотивите на обжалваното определение, районния съд е навел довод по същество на този акт : „фактите, на които се основава искането за произнасяне на административния орган, възпроизведени и от друга страна в писмото, не са релевантни с оглед цитираните текстове- / чл.14 ал.6 , чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ/”.

Този довод не може да обоснове извод за недопустимост на жалбата, по причина че е такъв по нейната основателност.

 

Поради това, Районният съд е следвало да се произнесе по жалбата против писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол по същество, като не е сторил това, същият съществено е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил неправилен съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение на Районен съд – гр.Бургас № 1477/23.07.2008г. , постановено по гр.д.№ 3122/2007г., в частта в която оставена без разглеждане жалбата, подадена от Д.Г.К. против писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол.

ОСТАВЯ В СИЛА определение на Районен съд – гр.Бургас № 1477/23.07.2008г. , постановено по гр.д.№ 3122/2007г. в останалата му част.

ВРЪЩА на Районен съд – гр.Бургас жалбата, подадена от Д.Г.К. против писмо № 950/07.12.2007г. на Началника на ОСЗГ гр. Созопол за произнасяне по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.