Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1458

 

гр. Бургас, 19 юли  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на дванадесети юри, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

        АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б. Ч. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 1491/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.П. М., против Решение №456/16.04.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 1035 по описа за 2018 година на Районен съд гр.Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление №4951/06.02.2087 г., издадено от Началник на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2 ,т. 1,буква „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на Н.П. М.е наложено административно наказание – глоба, в размер на 1 000 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Според него, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Счита, че административнонаказващият орган е приложил неправилна санкционна норма. Наред с това твърди, че нарушението е установено с негодно техническо средство, поради което не може да бъде прието за доказано. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и направените с нея искания.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си, застъпва тезата за неоснователност на оспорването. Такова е и становището на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Бургас.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Изложил е подробни съображения в подкрепа на направения извод, които настоящият състав на съда споделя.

Възраженията на касатора са неоснователни.

На първо място съдът отбелязва, че Законът за пътищата е специален по отношение на Закона за движение по пътищата.

На следващо място,  касаторът е бил санкциониран за това, че осъществява движение с извън габаритно пътно превозно средство в нарушение на допустимата максимална дължина на същото без съответното разрешение. Представените в хода на първоинстанционното съдебно дирене квитанции за платени такси представляват разрешение за движение при превишаване на допустима маса и ширина, и то издадени на 05.01.2018 г., но не и такова за превишаване параметрите на допустимата дължина.

Неоснователно е възражението, че параметрите, въз основа на които е издадено наказателното постановление, са установени с негодно техническо средство. Дължината на превозното средство е установено чрез измерване с рулетка, за която рулетка пред първоинстанционния съд са били представени доказателства, че е калибрирана от съответен компетентен орган. За съда е очевидно, че този уред и извършеното с него измерване напълно съответства на параметъра, който е следвало да бъде установяван – дължина.

В случая абсолютно ирелевантно за спора е отделно установяване на масата и натоварването на осите. Доказателство за вида и характеристиките на превозното средство е не само представеното свидетелство за регистрация, част І, но и обстоятелството, че касаторът е плащал такси за надвишаване на допустима ширина и допустима маса.

Допълнително съдът отбелязва и че на деня, следващ този, на който е било извършено нарушението, за същото превозно средство са платени всички дължими пътни такси.

Неоснователно е и възражението, че касаторът, в качеството му на физическо лице, не може да бъде субект на нарушението, за което му е била наложена санкция. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП изрично сочи, че на санкция подлежат физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извън габаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая касаторът е действал при първата хипотеза на изпълнително деяние – извършител на такава дейност. Обстоятелството, че отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на водач, не изключва възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност и по отношение на лицето, което му е наредило да извърши тази дейност. Последното пък от своя страна не сочи на несъставомерност на деянието, извършено от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №456/16.04.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 1035 по описа за 2018 година на Районен съд гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: