Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1881                    от 26.10.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В.  и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1490 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Спринг 1” ЕООД, ЕИК 201622719, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Беласица” № 18 против Решение № 623/17.05.2018 г., постановено по НАХД № 1220/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас Наказателно постановление № 02-0001727/26.02.2018 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като имуществената санкция е намалена на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание не се представлява.

Ответникът по касация  - Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Спринг 1” ЕООД против Наказателно постановление № 02-0001727/26.02.2018 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Бургас е постановил решение, с което е изменил размера на наложената санкция от 3 000 лева на 1 500 лева, като след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, но не са посочени обстоятелства от административния орган за налагане на определения от него размер на санкцията. Приел е за безспорно установено, че на 08.11.2017 г., в качеството си на работодател, „Спринг 1” ЕООД на строителен обект: Саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 23 не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила като не е сключил трудов договор с писмена форма с лицето И.П.Иванов. На посочената дата около 11,30 ч. Иванов е изпълнявал длъжност работник – поставял външна топлоизолация, работел на строително скеле и собственоръчно се е в вписал в съставения на място списък като кофражист.

Решението на Районен съд –Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а ал. 2 на чл. 63 предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. 

В конкретния случай е безспорно установено, че към момента на проверката работодателят не е сключил трудов договор с И.П.Иванов. Фактите сочат, че към момента на извършване на проверката лицето се е вписало в списъка на работещите на обекта, стопанисвано от санкционирания търговец, посочил е и длъжността си – кофражист. В този смисъл, безспорно е установено престирането на труд, което правоотношение не е регламентирано в писмен трудов договор.

Основното възражение на касатора е, че липсва нарушение, тъй като Иванов е работил по сключен граждански договор, който от своя страна не съдържа елементите на трудово правоотношение. Още повече, че контролният орган не е издал предписание за обявяване на установеното правоотношение за трудово. Оплакването е несъстоятелно. Настоящата инстанция напълно възприема мотивите на районния съд относно същността на представения по делото като доказателство граждански договор, поради което не намира за необходимо да излага мотиви в тази насока. Съдът е анализирал представения от дружеството граждански договор, не е кредитирал същия и се е позовал на чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като е посочено, че с прибягването до граждански договор се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, което недопустимо. Наложената имуществена санкция съдът е преценил, че следва да бъде определена към предвидения от закона минимум за да  съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че „Спринг 1” ЕООД, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 08.11.2017 г. И.П.Иванов, без сключване на трудов договор в писмена форма. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 623/17.05.2018 г., постановено по НАХД № 1220/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.