РЕШЕНИЕ

 

№   1532            26.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР Д.

                                  2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Д. КАНД номер 1489 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационната жалба на К.Д.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. Т.Д. против решение № 662/23.05.2018г. постановено по а.н.д. № 1397/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0346-000484/21.12.2016г. издадено от началник РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което на касатора за нарушение на чл.103, на чл.174, ал.3, чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено общо наказание „глоба“ в размер на 2 230 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца.

            В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на решението.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. П., БАК, който поддържа депозираната касационна жалба.

            Ответната страна – Районно управление Созопол, редовно уведомена, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на Х. е ангажирана за това, че на 12.12.2016г., около 01:03 часа в с.Росен, на ул. „Яна Лъскова“ пред дом №28, като водач на лек автомобил ВАЗ 2107, с рег.№ А 2373 АМ, собственост на Д. А. Х., е извършил следните нарушения:

            1. Не спира на подадена стоп палка по образец, като водача е настигнат след 300 метра.

            2. Отказва проба за алкохол и кръвна проба. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0001106.

            3. Видно от талон № 9094375, МПС не е представено на годишен технически преглед.

            4. Водача не представя СУМПС и контролен талон към него.

            За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен и подписан от Х. с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Посочва, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените в закона ред и форма и съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество намира всички нарушенията за действително осъществени, съставомерни и доказани по безспорен начин, като излага подробни мотиви за това.

            Така постановеното решение е правилно.

            Преценката на първонистанционният съд относно доказаността на нарушенията въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, в съответствие с данните по делото. Фактите по делото, въззивния съд е установил посредством депозираните свидетелски показания, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото, кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал. В конкретният случай е безспорно установено, че касаторът е извършил вменените му с НП административни нарушения.

            В тази връзка, настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            Съобразно общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Видно от изложеното в сезиращата Районен съд – Бургас жалба, санкционираното лице излага подробни доводи, с които оспорва фактическите констатации съдържащи се в АУАН и НП и отрича извършването на вменените му с НП нарушения. За тези аргументи обаче, лицето не е представило каквито и да са доказателства, които по безспорен начин да опровергават изложените в АУАН и НП обстоятелства.

            Предвид това, напълно се споделят изложените от въззивният съд изводи, че вменените във вина на Х. административни нарушения са доказани по безспорен начин. От събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин се установява, че именно Х. е управлявал МПС, като е видян и разпознат по време на управлението от актосъставителя и свидетелите по съставяне на АУАН. Като водач на лекия автомобил, законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност. Ирелевантно е обстоятелството къде в процесното МПС е бил установен нарушителя, след като не е изпълнил свое правнорегламентирано задължение, свързано с контрола на движение по пътищата.

            По отношение на наложените му за всяко едно от нарушенията административни наказания, правилно районния съд е посочил, че за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкциите по абсолютен начин – 2 000 лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и техния вид и размер не подлежат на редуциране. Същото се отнася и за определеното административно наказание за извършеното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер от 10 лв. Предвид определения абсолютен размер, същия не подлежи на промяна. Аналогична е ситуацията и за извършеното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, където законодателят в санкционната разпоредба на чл.185 от с.з отново е предвидил административно наказание „ глоба“ в твърд размер от 20 лв.

            По отношение нарушението на чл. 103 от ЗДвП, санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда кумулативно налагането на  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че наложените на Х. глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца са справедливи и съответни на извършеното нарушение, тъй като са определени в рамките на закона, при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

            Предвид тези обстоятелства, като е приел за установени извършените от К.Х. нарушения и е потвърдил процесното НП, Районен съд – Бургас е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

            Поради изложеното, на основание чл. 221, ал.2, предл. 1-во АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 662/23.05.2018г. постановено по а.н.д. № 1397/2018г. по описа на Районен съд – Бургас

           

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                       

            2.