РЕШЕНИЕ

№ 1750

гр.Бургас, 16.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 04 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Панайот Генков

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Станимира Друмева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. А., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1488 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е директорът на ТД на НАП Бургас. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е Д.С. с адрес ***. Ответникът по жалбата не взема участие в касационното производство.

Жалбата е насочена срещу решение № 622/17.05.2018г. по АНД № 1216/2018г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 276261-Ф298684/12.07.2017г. на АНО с което на Д.С. е наложено административно наказание глоба 200лв. за извършено нарушение по чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че на Д.С. е управител на ДМД-1-Станкови ЕООД ЕИК:204132086 и в това си качество допуснал дружеството да не подаде в законоустановения срок – до 31.03.2017т. годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 ЗКПО за календарната 2016г., което е следвало да се извърши в сградата на ТД на НАП Бургас на адрес гр.Бургас ул.Александровска 26 ет.1. В обстоятелствената част на постановлението е отбелязано и това, че декларацията е била подадена на 28.04.2017г.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН и поради маловажност на случая не е следвало да се налага административно наказание на лицето, при което е отменил обжалваното наказателно постановление.

В касационната жалба на АНО се оспорват изводите на първоинстанционния съд за приложимост на чл.28 ЗАНН. Сочи се, че съставомерността на деянието не се обуславя от настъпването на допълнителни общественоопасни последици, нито от евентуалното закъсняло подаване на изискуемата декларация. Сочи се, че спрямо лицата, осъществяващи търговска дейност изискванията на закона са завишени.  Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за основателност на жалбата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова по същество, с което наказателното постановление да се потвърди. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила както при издаването на наказателното постановление, така и при провеждането на първоинстанционното съдебно производство.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По отношение на фактите страните нямат спор и няма представени нови доказателства пред настоящата инстанция. Не се спори и по това, че с бездействието си привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.264 ал.1 ЗКПО – като управител на ДМД-1-Станкови ЕООД е допуснал дружеството да не подаде в законоустановения срок – до 31.03.2017т. годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 ЗКПО за календарната 2016г., а декларацията е била подадена на 28.04.2017г.

Основния спор по настоящото дело е правен и се отнася до това дали в процесния случай е приложима разпоредбата на ч.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита направените в тази връзка доводи и оплаквания в жалбата за неоснователни.

Не могат да бъдат подкрепени доводите, че административно нарушение, което е на просто извършване, осъществява се чрез бездействие и чиято съставомерност е налице без необходимостта да са възникнали посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, изключва автоматично приложимостта на чл.28 ЗАНН. Подобно неприлагане на обща разпоредба на закона не може да бъде обосновано от спецификите на един или друг вид административни нарушения. Приложимостта на разглежданата норма е обща и във всеки отделен случай следва да бъдат обсъдени предвидените от закона предпоставки за формиране на съответен правен извод.

От друга страна, обстоятелствата, които се сочат от жалбоподателя, макар да не изключват автоматично прилагането на разглежданата норма, следва да се вземат предвид при обсъждането на приложимостта и във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън тези, обосноваващи извод за маловажност. Това е така, защото с чл.28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за прилагането му е наличието на обстоятелства, които са изключителни за отделния случай,       а не за отделната категория нарушения. От тази гледна точка категориите нарушения, посочени в жалбата, от които е и процесното, а именно тези, които са на просто извършване, осъществяват се чрез бездействие и чиято съставомерност е налице без необходимостта да са възникнали посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, следва да са били извършени при наличието на други допълнителни обстоятелства, които да могат да обосноват извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен.

Обсъждайки по същество наличието на предпоставки по чл.28 ЗАНН съдът прие, че такива са налице и в този смисъл споделя изводите на първоинстанционния съд. Декларацията е била подадена от лицето, като това е станало със закъснение по-малко от един месец. Няма данни извършителят да е имал други предходни нарушения по този закон. Жалбоподателят е в предпенсионна възраст и осъществява търговската си дейност в друго населено място, характеризиращо се с ниска степен на икономическа активност. При тези обстоятелства издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и по повод подадената срещу него жалба подлежи на отмяна от съда.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 622/17.05.2018г. по АНД № 1216/2018г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.