Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1505                                     25.07.2018г.                                  гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети юли,                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Диана Петкова

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1487 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ТД на НАП-Бургас, против решение № 621/17.05.2018г., постановено по НАХД № 1215/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 276259-F298680 от 12.07.2017г., издадено от директора Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, с което на „ДМД 1-Станкови“ЕООД, за нарушение на чл.92, ал.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът счита, че съдът вярно е изяснил фактическата обстановка, но е направил неправилен извод, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „ДМД 1-Станкови“ЕООД, ЕИК-****, гр.Средец, ул.Александър Стамболийски №40, чрез управителя си Д.С.изразява доволство от решението на районния съд и пледира за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и законосъобразност на атакуваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил НП № 276259-F298680 от 12.07.2017г., с което на „ДМД 1-Станкови“ЕООД, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основания чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Санкцията на дружеството е за това, че на 28.04.2017г. управителят му подал в ТД на НАП-Бургас декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2016г. със законоустановен срок за подаване до 31.03.2017г. и заплатил дължимия данък. В деня на подаване на декларацията – 28.04.2017г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушения (АУАН) за това, че декларацията по чл.92, ал.1 от ЗКПО за календарната 2016г. не е била подадена в срока до 31.03.2017г. Впоследствие на 12.07.2017г. било издадено и процесното НП.

За да постанови решението си съдът е намерил, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. По съществото на спора е преценено, че безспорно санкционираното дружество не е изпълнило задължението си за подаване до 31.03.2017г. на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и за облагане с корпоративен данък. Въпреки това е решил, че са налице обстоятелства, които дават основание същото да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъл на чл.28, б.“а“ от ЗАНН – дружеството-жалбоподател е изпълнило предвиденото в чл. 92, ал. 1 от ЗКПО задължение, като закъснението е по-малко от месец; в деня на подаване на декларацията е бил платен дължимия данък, т.е. от нарушението не са настъпили вредни последици за бюджета; нарушението се явява първо за дружеството; то е констатирано вследствие на активното поведение на жалбоподателя, който по своя инициатива е подал декларацията; към датата на съставяне на АУАН процесното нарушение е било отстранено, както и са били заплатени дължимите суми. На това основание районният съд е отменил оспореното наказателно постановление.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията касатора са основателни.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност на административното нарушение, включва в себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който осъщественото нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на просто извършване следва да се отличават от обикновените, типични нарушения от същия вид.

Предмет на нарушението по чл.92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Законодателят е определил, че годишната данъчна декларация следва да бъде подавана в конкретен срок, а бездействието на данъчния субект да я подаде в този срок е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира субектът за неизпълнение на вмененото му задължение. С изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. Без значение е фактът с колко време задълженото лице е закъсняло при подаване на годишната си данъчна декларация, в случая почти месец, което не е малко, тъй като законодателят не е обусловил налагането на наказание в зависимост от времето, с което данъчно задълженото лице е просрочило изпълнението на задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Нарушението на това задължение е формално такова, на просто извършване, като административнонаказателната разпоредба не изисква настъпване на вреди от нарушението, поради което наличието на настъпили конкретни вреди от извършеното нарушение е ирелевантно при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение и не биха могли да обосноват маловажен случай на извършеното нарушение.

Единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че санкционираното дружество е извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено задължение с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, между тях и данъчните органи, от друга. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, което е още един извод за липсата на основания то да бъде квалифицирано като маловажно.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е достигнал до правни изводи, различни от изложените и поради което е отменил НП № 276259-F298680 от 12.07.2017г., издадено от директора Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като същевременно с това се потвърди процесното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 621/17.05.2018г., постановено по НАХД № 1215/2018г. по описа на Районен съд - Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 276259-F298680 от 12.07.2017г., издадено от директора Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, с което на „ДМД 1-Станкови“ЕООД, ЕИК-****, гр.Средец, ул.Александър Стамболийски №40, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основания чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева..

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:                 1.                                            2.