О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1335                                13.06.2018 година                                      гр.Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас                                                                       VІІ-ми състав,

на тринадесети юни                                                           две хиляди и осемнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 1486 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ„Динамо-Добрев-Д.“, ЕИК-102235578, гр.Бургас, ул.Стефан Стамболов №60, Н.Д.Д., ЕГН-**********, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-221-0345696/11.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ключарско ателие, находящ се в гр.Бургас, ул.Цар Самуил №6, стопанисван от ЕТ„Динамо-Добрев-Д.“ и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна. Сочи, че посочените в заповедта основания не обосновават наличието на трудно поправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. На следващо място е заявено, че в случая липсва обосновка относно необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като се твърди, че са използвани общи и формални формулировки с възпроизвеждане на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, но без извършване на правилна, задълбочена и всестранна проверка на предприетите действия по ангажиране на отговорността. Твърди, че в заповедта е допуснато процесуално нарушение с посочването на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС. Заявява също, че към момента не е издадено наказателно постановление (НП), което го лишава от възможността да се възползва от привилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС.

След подаването на жалбата направо пред съда, незабавно беше изискана административната преписка по която е постановено оспореното разпореждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 07.06.2018г. в 14.25 часа служители на ЦУ на НАП, ГД„Фискален контрол“, сектор „Оперативни дейности“-Бургас, извършили проверка на търговски обект – ключарско ателие, находящ се в гр.Бургас, ул.Цар Самуил №6, стопанисван от ЕТ„Динамо-Добрев-Д.“. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите лица контролна покупка на дубликат на ключ, на стойност 3,00 лева, заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. След като се легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат с оборот от 3,00 лева, без наличие на служебно въведени/изведени суми, а фактическата наличност в касата била 29,60 лева, т.е. е налице разлика от 26,60 лева. При тези констатации били издадени протокол за проверка и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-221-0345696/11.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 30 дни.

Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че проверката била извършена цитираната контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон, задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС и е установено наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези маркирани чрез издаване на фискален бон. Средно-дневният оборот е на стойност от 85 лева. Има непогасени публични задължения в малък размер. Декларираните финансови резултати от дейността на дружеството са: данъчна печалба за 2017г. в размер на 1172 лева, за 2016г. – 1914,26 лева и за 2015г. – 2387 лева. Съпоставено е местоположението на обекта на оживена улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневите обороти за този тип дейност, при което е направен извод, че декларираният финансов резултат е нереално нисък. Органът се е позовал на многобройни решения на Върховния административен съд.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със създадената организация и вида на отчетността, които са довели до извършеното деяние, позволяващи да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост и несъразмерност на предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговеца и др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане. Не е налице и съществено процесуално нарушение с погрешното посочване на едно място в обстоятелствената част на заповедта на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, вместо приложимия чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, защото същото не касае предварителното изпълнение, чийто приложими норми са посочени точно, но и защото в диспозитива на заповедта приложимата норма е посочена точно.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК, Административен съд - гр.Бургас,  VІІ-ми състав,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЕТ„Динамо-Добрев-Д.“, ЕИК-102235578, гр.Бургас, ул.Стефан Стамболов №60, Н.Д.Д., ЕГН-**********, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-221-0345696/11.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ :