Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №412

 

гр. Бургас, 04. 03. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 147/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДАН СТАР“ ЕООД, ЕИК 201877869, със седалище и адрес на управление ***, действащ чрез управителя и законен представител С. Т. Г., против решение № 1996/11.12.2014г., постановено по НАХ дело № 4881/2014г. на Районен съд Бургас, ХVІ наказателен състав. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. С писмено становище от 10.02.2015г. поддържа жалбата на сочените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – директорът на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Състав на Районен съд Бургас с решение № 1996/11.12.2014г., постановено по НАХ дело № 4881/2014г., е потвърдил наказателно постановление (НП) № 486/09.09.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „ДАН СТАР“ ЕООД, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева.

За да постанови решението си районният съд е приел с лаконични мотиви, че нарушението е доказано по несъмнен начин, което се потвърждава от свидетелските показания и писмените доказателства по делото - АУАН № F119389 от 04.08.2014 и ПИП № 145139/29.07.2014 г. Приел е също, че при издаване на акта и НП съдът не са допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН, а административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Предвид изложените аргументи е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд по съществото на спора.

Основателни са възраженията на касатора, че решението на районния съд е незаконосъобразно.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Разпоредбата на чл.25, ал.1 от цитираната Наредба постановява, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба. От своя страна разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата Наредба въвежда в задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път. За целите на наредбата са дадени легални дефиниции на „фискално устройство” и „фискална касова бележка /фискален бон/, съответно в §1, т.40 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, като в ал.1 регламентира, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3, изр.1 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. 

От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да са осъществени кумулативно следните елементи: 1) да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги и 2) да е извършено плащане. В настоящия случай не е безспорно доказано извършването на продажба на 01.07.2014г. в обекта на търговеца. Не е доказана и втората предпоставка - реалното плащане на сумата от 1.99 лева. Тези факти не са установени нито от писмените, нито от гласните доказателства, които са събрани от първостепенния съд. След като по делото липсват доказателства досежно релевантните факти за установеното нарушение, а именно извършването на реална продажба на конкретна стока/услуга и реалното плащане на сумата от 1.99 лева, които обстоятелства са предпоставка за възникване на нормативно установеното задължение за издаване на фискален касов бон, то оспореното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона. Като е приел противното районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че решението на първостепенния съд следва да се отмени, както и да се отмени оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1996 от 11.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 4881/2014г. по описа на Районен съд Бургас, ХVІ наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 486/09.09.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.