РЕШЕНИЕ

 

        № 973                    дата 25 април 2013 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 08 април 2013 год.,

в следния състав:

 

                                                                               Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: Росица Дапчева

 

разгледа адм. дело № 147 по описа за 2013 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от ЗДвП.

            Образувано е по жалба на С.Л.Д. *** против наложена на 05.01.2013год. принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДв.П от главен специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при община Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателката, марка “Пежо”, модел 307, с рег. № А 9233 КТ,  поради неправилното му паркиране на тротоар, находящ се на***, което е извън определените от общинската администрация места.

            Навеждат се доводи за незаконосъобразност на принудителната мярка поради противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателката възразява, че извършеното от нея паркиране не е неправилно, тъй като за участъка, в който е бил паркиран лекия автомобил, е липсвал наличен знак, обозначаващ забраняването за паркиране или такъв, предупреждаващ за принудително преместване. Посочва, че паркирането на МПС по начина, по който е извършено, не е създало опасност и не е направило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Иска се отмяна на разпореждането за налагане на процесната принудителна мярка, както и присъждане на разноските по делото. 

 Обективно съединен е и иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатената от жалбоподателката сума в размер на 45,20лв. за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, където е бил преместен, стопанисван от община Бургас.       

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

            Ответникът – административният орган, наложил принудителната административна мярка - главен специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при община Бургас С.И.П., чрез пълномощник, оспорва основателността на жалбата, както и предявената с нея искова претенция. Поддържа становището, че лекият автомобил е бил неправилно паркиран, което е наложило неговото принудително преместване.

Община Бургас – ответник по иска за обезщетение, се представлява от юрисконсулт, който оспорва исковата претенция като неоснователна, възразява, че принудителната мярка е наложена съобразно правомощията на длъжностното лице, поради което жалбата против нея е неоснователна, претендира възнаграждение. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас, който е страна в процеса на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, дава заключение за основателност на жалбата, поради липсата на знак, предупреждаващ принудителното преместване на автомобила.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на жалбоподателката “Пежо 307” с рег. № А 9233 КТ,  е наложена от служител на община Бургас, на длъжност главен специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция УКОРС и това е видно от съпроводителното писмо, находящо се на л.10 от делото.

            Съставен акт за установяване на административно нарушение № 036542/05.01.2013г., видно от който, на същата дата е установено, че жалбоподателката Д. е паркирала управлявания от нея автомобил на тротоара, находящ се на ул***, за което е посочено, че е извън определените от администрацията места за паркиране и като нарушена е посочена нормата на чл.94, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП. Посочено е, че актът е съставен на основание чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление № НП-239/10.01.2013г. от заместник-кмета на община Бургас, с което, за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена административно наказание „глоба” в размер на 30лв.

При констатиране на нарушението е разпоредена и принудителната  административна мярка, като автомобилът е принудително преместен на т.нар. “наказателен паркинг”, находящ се на ул.”Оборище”, гр.Бургас, стопанисван от общинско предприятие “Спортни имоти, паркинги и гаражи” при община Бургас, за чието освобождаване впоследствие жалбоподателката е заплатила сумата от 45,20 лв., видно от издадения приходен касов ордер.

Принудителната административна мярка е незаконосъобразно наложена.   

            Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

            Следователно, за приложението на нормата следва да се установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, дали е създавало опасност за движението или дали е правило невъзможно преминаването на други участници в движението. Доколкото, сам административният орган се е позовал на нарушение на чл. 94, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, то нарушението следва да бъде разгледано в този контекст.

            Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП  Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От страна на жалбоподателката не се оспорва фактът на паркиране на тротоара, но от една страна възразява, че е било осигурено нормативното отстояние от 2 метра за преминаване на пешеходци, а от друга страна възразява, че мястото не е било обозначено с предупредителен знак за принудително преместване на превозното средство. От страна на административния орган не са представени доказателства, които да опровергаят горните възражения. Следователно, следва да се приеме, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е бил паркиран на тротоар, в участъка на който не е бил наличен знак, обозначаващ забраняването или такъв, предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство.

Както се посочи, разпореждането за преместване е провокирано поради констатирано нарушение по  чл. 94, ал. 3, предл.2-ро ЗДвП. Нарушение от подобен характер обаче е съставомерно по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 1, респ. чл. 183, ал. 2, т. 1, предл.2-ро от  ЗДвП и се санкционира с административно наказание "глоба", но не е предвидено като основание за принудително преместване  на неправилно паркираното МПС по реда на чл. 171, т. 5 ЗДвП. Т.е., така установеното нарушение има друг фактически състав, който не може да бъде квалифициран в нито една от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което и не е годно да послужи като основание за прилагане на ПАМ. Дори и да се приеме наличието на неправилно паркиране, за което жалбоподателката е била санкционирана с административно наказание „глоба”, то това нарушение не влече в условията на кумулативност и налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, в чиято хипотеза задължително изискване е наличието на предупредителен знак за принудително преместване на автомобила.  При това тълкуване на материалния закон наложената ПАМ се явява незаконосъобразна.

Принудителната административна мярка е форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично изброените в закона случаи, които са точно посочени в правната норма и следва да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Материалноправните норми, регламентиращи такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл, недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия.

                        Горните мотиви по съществото на спора обосновават основателността и на исковата претенция за заплащане на сумата от 45,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от заплащането на парични средства за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, стопанисван от общинското предприятие “Спортни имоти – паркинги и гаражи” при община Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В настоящия случай, с оглед горните мотиви досежно незаконосъобразността на наложената принудителна мярка, поради липса на фактически състав за налагането й, следва да се приеме, че са налице процесуалните и материални предпоставки за уважаване на исковата претенция.  Налице е настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на такса в полза на община Бургас в размер на 45,20 лв. за освобождаване на автомобила на ищеца от т.нар. “наказателен паркинг”, стопанисван от общината. Безспорно е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила. Основателността на главната искова претенция обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на лихви върху заплатената сума. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер от 45,20 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 05.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва да бъдат заплатени разноските по делото в размер на 220 лв.

            Ръководен от горните съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ наложената от главен специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция УКОРС при община Бургас принудителна административна мярка “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - лек автомобил марка “Пежо 307” с рег. № А 9233 КТ, наложена на 05.01.2013г. в гр.Бургас, ул.”Ал.Стамболийски” до № 57, по отношение на С.Л.Д. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.Л.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 45,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи претърпени имуществени вреди – заплатена такса в полза на община Бургас за освобождаване на лек автомобил марка “Пежо 307” с рег. № А 9233 КТ от паркинг, собственост на община Бургас, находящ се на ул.”Оборище”.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.Л.Д. ***, с ЕГН **********  сумата от 220 лв. разноски по делото.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                           

                                                                           

                                                                                         СЪДИЯ: